Престижно научно списание търси стажанти, но могат да кандидатстват само кандидати от определена раса. И това не е Германия от 40-те години. Това е прогресивна Великобритания днес.
Научният расизъм не угасна с падането на нацизма. Той е жив и здрав в офисите на Nature, 150-годишно британско научно списание с най-цитираните публикации в Google Scholar.
Nature търси „чернокож кандидат, като се разглеждат онези, които се идентифицират като чернокожи, африканци, карибци, чернокожи британци или от смесени / множествени етнически групи". Това очевидно не е расистско поради „ангажимента на Nature да насърчава многообразието и приобщаването".
Да бъдеш черен е щастлив инцидент при раждането и не носи вродени предимства или недостатъци, когато става въпрос за научна комуникация. Следователно не е ясно какви ползи би донесло на Nature избирането на чернокож човек за тази работа. Може би просветените учени, които отговарят за списанието, пазят от обществеността това забранено знание, но е много по-вероятно това да е просто упражнение за проверка на полетата в сигнала на добродетелите.
Но преди някой действително да бъде нает за тази позиция, работодателите трябва да изберат кой е достатъчно черен за тази работа. Като се има предвид, че позицията е отворена за тези от „множество етнически групи", вероятно ще кандидатстват индивиди със спектър от цветове на кожата. Къде тези съвременни учени ще поставят чертата? Какъв оттенък на черното е достатъчно черен?
Може би те ще изискват африкански удостоверения за раждане от пет поколения назад. Може би те ще премахнат праха от краниометрите и дебеломера и ще се впуснат в малко расова френология, дисциплина, която беше популярна по времето на нацизма.
Кандидатите трябва да представят декларация, „която обяснява защо отговаряте на условията за стаж, как ще се възползвате от него и какво ще допринесете". Който бъде нает със сигурност ще бъде талантлив, способен и амбициозен, но независимо от способностите им, ще трябва да се примири с факта, че основно е „носител на разнообразие, за постигане на правилния демографски баланс в стаята на писателите".
Ако това ви изглежда незаконно, то е. Според британското правителство „противоречи на закона да се отнасяме към някого по-неблагоприятно от някой друг поради лични характеристики като религия, пол, смяна на пола или възраст". Това със сигурност включва „не наемане на някого".
Nature е само един работодател и списъкът с работни места е само един малък пример за тенденция в Обединеното кралство за реорганизация на работното място според расата. Кметът на Лондон Садик Хан обяви през март, че ще работи за увеличаване на броя на малцинствата, заети в науката и инженерството, като заяви, че "няма основателна причина белите мъже да доминират в тази област, въпреки че не го правят, спрямо техния дял от населението на Обединеното кралство".
В САЩ също продължават подобни усилия за диверсификация на науките.
Всеки, който е гласувал за политик, обещаващ „расова справедливост", ето какво получава: расова дискриминация, увита в събудена опаковка. Това е крайната точка на цялата реторика „Разнообразие, приобщаване и справедливост". Отворени врати и ритник нагоре за късметлиите, опашката на безработните за всички останали. За търсещите работа без все по-важната „защитена характеристика" сега е моментът да проучат своя отдавна изгубен африкански дядо, или още по-добре - да започнат да създават новата си транс-черна идентичност.
Греъм Докери
