Андрей работи в бар в Минск, когато попада в опасния свят на политиката в страна, в която протестът ти носи минимум затвор и дори нещо по-лошо. В ОК16, бивша фабрика, превърната в културен център в столицата на Беларус, Андрей често вижда Виктор Бабарико, главен изпълнителен директор на банка, която притежава мястото, да се реди на опашка за кафе. Когато той обявява кандидатурата си като опонент на президента Александър Лукашенко, Андрей си помислил, че може би сега е времето да се присъедини към него.

Вместо да предвещава нова ера обаче, мечтата на Андрей за изтласкването на Лукашенко от властта го вкарва в затвора за повече от шест месеца. Следва присъда от още година, която още не е изпълнена. Нея той ще излежи в затвор с ниска степен на сигурност заедно с редица други членове на висшия екип на Бабарико и стотици други политически активисти, пише Bloomberg.

„Понякога си мисля, че няма как тази лудост да продължи вечно“, казва 35-годишният Андрей в телефонно интервю за Bloomberg. „В други моменти започвам да се притеснявам за семейството си и за себе си, особено с приближаването на времето да излежа присъдата си“, допълва той.

Докато правителствата предприемат санкции срещу Беларус заради шокиращото отклоняване на самолет на Ryanair на 23 май, за да арестува Минск журналистът Роман Протасевич, Андрей вижда как надеждата за промяна сред някои беларуси постепенно умира.

Това е само история на един човек в 9-милионна държава, където разтегнатият постсъветски държавен апарат остава до голяма степен лоялен към президента, дори ако неговата победа на изборите с 80% от гласовете е широко дискредитирана в чужбина и оспорена от безпрецедентни демонстрации у дома.

Това е място, където според Amnesty International се е състояло най-грубото потискане на свободите на изразяване, мирни събрания и сдружения в историята на страната на фона на арести на опозиционни активисти по фалшиви обвинения.

Настроението на много граждани във все по-изолираната страна се променя рязко. Лукашенко става още по-зависим от руския президент Владимир Путин, тъй като Европейският съюз (ЕС) претегля ескалиращите санкции и сочи с пръст Москва за подкрепата си за бившия съветски шеф на колхоза.

Година по-рано ситуацията е изглеждала различна. В ОК16 е имало художествени изложби, театрални представления и технически конференции, а Андрей казва, че е погълнат от усещането за свобода. Той е привлечен от идеализма на Бабарико, обещанието му да изгради модерна държава, в която всеки ще бъде свободен да преследва мечтите си.

Андрей казва, че Беларус е имал възможност да избере различен път. „Ако си представите Беларус като пай с много слоеве, за първи път толкова различни и големи парчета осъзнаха, че имат шанса да променят нещо в страната“, посочва той. На митингите той вижда хора, които са смаяни да видят, че има алтернатива.

Лятото обаче приключи бързо. Лукашенко беше обявен за победител в изборите на 9 август, удължавайки 26-годишното си управление. Въпреки че протестите продължиха месеци след това, репресиите постепенно ги спряха, а над 30 хил. души са арестувани. През февруари близо 250 души се сдобиват с присъди в контекста на президентския вот през 2020 г., според ООН. От август беларуските следователи са започнали повече от 2400 криминални разследвания за „екстремизъм“.

Освен Бабарико и част от екипа му, видео блогърът Сергей Тихановски беше затворен о време на предизборната му кампания заедно с някои от неговите сътрудници.

Андрей е арестуван два дни след гласуването и след това е обвинен в участие в групови действия, които „грубо нарушават обществения ред“. Той си спомня твърде добре този вторник, 11 август, обедно време, когато тръгва от апартамента си в Минск към предизборния офис на Бабарико. Преди дори да напусне двора на сградата, хора в цивилни дрехи го сграбчват, връзват му ръцете и му показват полицейски удостоверения. После го водят в централата на прословутото звено за следизборни арести. Там го изправят с лице към стената и с викове и псувни му обясняват, че е „изгубил“.

По думите му той е поискал адвокат, което е довело до побой и искане да отключи телефона си. В един момент той дава паролата си, а след това е откаран в следствения арест.

На мястото на арестуваните мъже на демонстрациите излизат жените. Мястото на Бабарико е заето от Мария Калесникава, флейтистка, която ръководи културната програма в OK16. Вероника Цепкало, съпруга на бивш чиновник, който също е възпрепятстван да участва в изборите, се присъединява към нея.

На основната политическа сцена излиза Светлана Тихановска, на която е позволено да се регистрира като кандидат за президент вместо арестувания ѝ съпруг. Тя избяга в Литва с децата си малко след избухването на протестите заради заплахи срещу нея.

На този фон неочакваното се случи миналия месец, когато силите за сигурност на Лукашенко се намесиха и отклониха полета на Ryanair от Гърция до Литва заради предполагаема заплаха за бомба. Беларуските служби за сигурност изведоха журналиста Раман Протасевич и неговата руска приятелка София Сапега от самолета и ги задържаха. Те могат да получат до 15 години затвор по обвинения в подбуждане към масови вълнения.

В четвъртък беларуските държавни медии излъчиха видео, в което Протасевич, седнал на маса на неразкрито място, пуши и размишлява. От краткия клип не става ясно при какви условия е заснет. Кадрите се стремят да оневинят правителството.

Андрей е имал относително късмет. Той е освободен временно през февруари след съдебен процес в Минск и може да прекарва време със семейството си. По всяко време обаче той може да бъде призован да изтърпи присъдата си, казва той. След освобождаването му му е било необходимо известно време, за да свикне с новия климат на страх в страна, където хората могат да бъдат наказани за носене на чорапи в опозиционни цветове или полагане на цвете близо до място, където е бил застрелян протестиращ.

За разлика от много противници на режима, той е съгласен да бъде интервюиран, защото вече се е сблъскал с неизбежното. „Докато сте в затвора, вие не се страхувате да не бъдете затворени. Страхувате се от други неща, какво може да ви се случи, но поне страхът от загуба на свободата го няма“, казва той.

 Миглена Иванова, редактор Божидарка Чобалигова