Турският президент Реджеп Тайип Ердоган официално стартира изграждането на мегапроекта „Канал Истанбул". Очаква се изкуственият канал да замести естествения проток Босфора само след шест години.
Церемонията по откриването на първия канал между Черно и Мраморно море, се проведе в събота на строителната площадка на един от шестте моста през бъдещия воден път. На церемонията присъстваха президентът на Турция, министърът на транспорта и инфраструктурата Адил Караисмаилоглу и други висши служители.
„Днес обръщаме нова страница в развитието на Турция, като полагаме първия камък в конструкцията на първия мост през Истанбулския канал, който ще бъде с дължина 45 километра, ширина най-малко 275 метра и дълбочина 21 метра", заяви Ердоган .
Министърът на транспорта също не спести думите си, като заяви „бъдещият канал ще изведе Турция на водеща позиция в световните икономически коридори и в крайна сметка ще оформи световната икономика и търговия, оставяйки своя отпечатък в историята".
Очаква се проектът да приключи само за шест години, като първата година и половина се фокусира основно върху подготвителните работи. Понастоящем официалната цена на проекта е на ниво от 15 милиарда долара, според Ердоган. Разходите вече са нараснали значително от по-ранните прогнози за 9,2 милиарда долара - докато независимите експерти прогнозират реалните разходи да бъдат няколко пъти по-високи, достигайки до истински привлекателната сума от 65 милиарда долара.
Противоречивият проект, появил се за първи път в началото на 2010-те години, е бил многократно критикуван от различни партии в Турция, както и от чужбина. Освен огромната цена, критиците изразиха опасения относно потенциалното въздействие върху околната среда, предупреждавайки, че изкуственият воден път може да навреди на местните екосистеми, да замърси Мраморно море и да подземните води.
Властите на страната обаче отхвърлиха подобни опасения, а Ердоган го определи като „най-екологичния проект в света". Президентът настоя, че каналът всъщност ще спаси град Истанбул от въздействието на непрекъснато нарастващия морски трафик, както и от произшествията, свързани с него.
Проектът за канала също е критикуван от геополитическа гледна точка, като опонентите му предупреждават, че Турция може да се окаже в средата на голяма война, вместо да засили международната си позиция. Новият изкуствен воден път няма да бъде предмет на Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., основополагащият договор, който регулира суверенитета на Анкара над Проливите. Споразумението строго ограничава тонажа на военните кораби, принадлежащи на държави от други региони, на които е разрешено да влизат в Черно море.
