За 16-те хил. жители на Лйикслип - предградие западно от Дъблин, икономическият просперитет върви ръка за ръка с ирландската стратегия за ниски данъци от 1989 г., когато Intel се премести в градчето.
Оттогава американската компания е инвестирала 15 млрд. долара и е създала над 5000 директни работни места в кампуса си там, като произвежда чипове и развива изкуствен интелект. Тя дарява оборудване на местните училища и редовно финансира обществени групи и благотворителни организации в съседните населени места, пише FT.
„Ако хвърлите камък, ще уцелите някой, който е работил за Intel или в момента работи за компанията“, коментира местният съветник Бърнард Колдуел. По думите му много други градове в страната изпитват завист заради вложенията на гиганта в Лийкслип.
Ситуацията в Лийкслип обяснява трайната подкрепа за философията за ниски корпоративни данъци в Ирландия и защо страната, заедно с още 7 други държави, се обяви срещу глобалния минимален налог, подкрепен от САЩ, Китай, Индия и повечето страни от ЕС.
Промените, договорени през миналата седмица като част от разговорите, проведени от ОИСР, включват 15% минимален данъчен налог и система, при която страните ще могат да облагат големи компании въз основа на това къде генерират приходи. Те биха могли да струват на Ирландия 2 млрд. евро годишно загуба на данъчни приходи, предупреждава финансовото министерство на страната.
Някога Ирландия беше бедна държава, с висока безработица и емиграция - в продължение на десетилетия. Сега страната се радва на продължителен период на икономически успех по време на така наречения бум на келтския тигър в средата на 90-те години. През 2009 г. решението на Dell да премести европейската си производствена база в Полша беше напомняне, че успехът може да е краткотраен.
„По-голямата част от ирландците осъзнават, че от края на 50-те години на миналия век Ирландия прилага умишлена и успешна стратегия да има ниска, необременителна и стабилна система за корпоративно данъчно облагане, която е привлякла много чуждестранни инвестиции“, казва Джон Брутън, министър-председател от 1994 до 1997 г.
По-ниската ставка на корпоративния данък в Ирландия - в момента фиксирани 12,5%, увеличава производителността с 4 процентни пункта, или около 6 млрд. евро, между 1994 и 2005 г., както изчисляват в доклад от 2011 г. изследователи от независимия мозъчен тръст на Икономическия и социален изследователски институт.
Страната представлява по-малко от 3% от икономическата активност на ЕС, но привлича повече от 8% от нетните преки чуждестранни инвестиции на блока от 1990 до 2020 г., показват данните на ОИСР.
Франк Бари, икономист от University College в Дъблин, казва, че е „много притеснен“ от последиците от глобалния минимален данък. „Можем да говорим много за нашата образована работна сила, за английския ни език и за това, че сме част от ЕС (като привлекателни за преки чуждестранни инвестиции)... но всички те са изградени върху крайъгълния камък на корпоративния данъчен режим“, допълва той.
„Ако нещо работи... и ние смятаме, че това осигурява работа и възможности, тогава можете да разберете нежеланието за промяна“, коментира и Джо Невил, съветник от Лийкслип на Fine Gael, втората по големина партия в управляващата коалиция в Ирландия.
Има и хора, които споделят обратното мнение. Ричард Бойд Барет, депутат от партията „People Before Profit“, която заема пет от 160-те места в парламента, посочва, че истории за мултинационални компании, използващи вратички, за да плащат „жалко ниски нива“ на данъци, предизвикват ирландския „свещен“ режим.
Една от тези истории включва Google, който избягва данък върху печалби от 13 млрд. долара в ирландския си холдинг през 2019 г. благодарение на т.нар. „двойна ирландска вратичка“ (премахната между 2015 и 2020 г.).
„Някои хора смятат, че е възмутително колко малко данъци плащат големите корпорации“, казва Бойд Барет. Той допълва, че го има и страхът, че същите тези компании ще се оттеглят от местния пазар при промяна в ставките.
Карл Роджърс, инвестиционен професионалист, който е работил в Северна Америка, преди да се върне в Дъблин, казва, че е смятал, че по-ниската ставка е „разбира се чудесна за Ireland Inc“. Сега той се пита дали има „повече вреда за богатството на средния ирландски гражданин, отколкото полза, ако корпоративният данък е толкова нисък, а личният данък толкова висок?“
Най-високата пределна данъчна ставка в Ирландия е 40 процента върху печалби над 39 300 евро, към които се добавя универсален социален налог от 8 процента за доходи над 49 357 евро, подчертава той.
Реймънд Хегарти, изпълнителен директор, ръководил стартирането на пет мултинационални компании в Ирландия, припомня, че е работил за една японска компания, която не е класирала данъка сред първите си пет критерия за подбор на дестинация, а е разглеждала други критерии. Езикът също е ключов: „Нашият японски президент. . . нямаше да научи трети език на държава, която не говори английски“, казва той.
Конър Хийни, управляващ директор в логистичната фирма CMX Global, казва, че корпоративният данък е „привлекателно, но не единствено съображение“, когато компанията е избирала Ирландия за свой център в европейския регион през 2015 г. Компанията е харесала местоположението на страната, нейната мрежа от мултинационални компании и по-лесното правене на бизнес в сравнение с други пазари.
Той казва, че компанията не би се изтеглила от Ирландия дори при промяна на корпоративната данъчна ставка.
В Лийкслип хората обаче са внимателни що се отнася до данъците. Не би било голям удар, ако 15-те процента се увеличат, тъй като „Intel е твърде голяма компания, за да се изнесе от Ирландия“, казва Колдуел. „Intel дойде тук, когато бях дете и възникна въпросът защо Лийкслип, защо Ирландия. Сега Ирландия е основен център“, обобщава той.
Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов
