В продължение на десетилетия беларуският диктатор Александър Лукашенко държи Русия на една ръка разстояние. Днес той може вече да няма инструментите за това.
Изминаха повече от 20 години, откакто Беларус и Русия подписаха договор, целящ да обедини двете страни в една държава. Оттогава руският президент Владимир Путин и Лукашенко не успяха - по различни причини - да подпишат поредица от пътни карти, които биха довели до пълното прилагане на договора, пише онлайн изданието Emerging Europe.
Въпреки че имаше разговори и от време на време дори публични декларации, че създаването на „Съюзна държава“ предстои, действителното състояние на проекта до голяма степен остава несигурно.
В продължение на много години това устройваше и двете страни. Преди три години обаче Москва започна активно да тласка Минск към по-голяма интеграция въз основа на многото клаузи в договора.
Лукашенко, който е на власт от 1994 г., все по-неохотно се ангажира с окончателно споразумение, което може да намали неговата лична власт и да погълне Беларус от ръководена от Кремъл супердържава. След измамните президентски избори в Беларус през август 2020 г., които предизвикаха масови улични протести, международни санкции и засилена изолация, той вече не може да се противопостави на натиска на Москва.
Внезапен напредък
От началото на 2021 г. Лукашенко многократно пътува до Русия за среща с Путин и двамата прекарваха дълго време в разговори. На 9 септември двамата лидери се срещнаха в Москва за пети път тази година, където засегнаха икономическите, енергийните и военните аспекти на интеграцията.
Както обикновено, малко други подробности бяха публично оповестени. Известно е, че Лукашенко наистина се е съгласил с пътна карта за по-тясна интеграция, която не е далеч и от политически съюз.
Пътната карта включва програма от 28 стъпки, която има за цел да обвърже двете страни по-тясно. Документът предвижда Путин и Лукашенко да координират макроикономическите политики на съответните си държави, да въведат общи данъчни и митнически мерки, както и да хармонизират други финансови контроли.
Руският президент определя тази пътна карта като „сериозна стъпка към създаване на обща икономическа зона“, докато Лукашенко я нарича „пробив“.
Минск и Москва официално ще подпишат пътната карта през ноември, след което страните ще обединят своите енергийни пазари и ще задълбочат икономическата интеграция в лицето на западните санкции, наложени срещу двете им икономики.
Ролята на санкциите
В края на 2018 г. Русия предположи, че Беларус ще трябва да приеме по-дълбоки връзки, ако иска да се възползва от по-голямото икономическо сътрудничество. Двете бивши съветски страни започнаха интензивни преговори с надеждата да постигнат споразумение до края на 2019 г., което да съвпадне с 20-годишнината от подписването на първоначалния договор за съюз. Това обаче не се случи.
Нежеланието на Лукашенко тогава предизвика напрежение с Москва, която спря доставките на суров нефт и газ. Това доведе до размразяване на отношенията на Минск със Запада, включително със САЩ, които направиха първата си доставка на петрол в Беларус през март 2019 г.
Тъй като връзките на Минск с Москва се разпаднаха, Майк Помпео дори посети Беларус. Той стана първият държавен секретар на САЩ, посетил бившата съветска държава от повече от две десетилетия.
Тогава започнаха репресиите на Лукашенко след президентските избори на 9 август 2020 г., включително отвличането на полет на Ryanair за Минск, за да бъде арестуван журналистът дисидент Роман Протасевич, което предизвика ново възмущение на Запада и тласна Лукашенко обратно към Кремъл.
Беларуското правителство продължава да арестува и тормози представители на опозицията, граждански активисти, както и независими журналисти. Цели 715 политически затворници остават зад решетките, тъй като Лукашенко ускорява чистката сред медиите и гражданското общество.
Санкциите обаче притиснаха лидера на Беларус и неговия вътрешен кръг и свързани фирми. Основните източници на валута на Беларус, като производството на калиеви торове и петролни продукти, са силно засегнати.
„Без Русия Беларус на Лукашенко отдавна щеше да се срине“, казва Стефано Брагироли, доцент и програмен директор по проучвания ЕС-Русия в Тартуския университет.
„Всъщност, много в съветски стил, патерналистката икономика на Беларус, която гарантира справедлива степен на благосъстояние в социалистически стил, може да се поддържа от московските субсидии. Ето как Москва първоначално оправда натиска за политическа интеграция. Сега има допълнителен фактор: Лукашенко е по-слаб и единственото нещо, което го държи на власт, е насилието. Без благословията на Русия Лукашенко няма да издържи и седмица“, смята той.
Западната острацизация на режима очевидно притисна Лукашенко по-близо до Москва от всякога и вследствие на това той отново показа готовността си за интеграционна сделка.
„След изборите миналата година Лукашенко се сблъска с безпрецедентен натиск у дома, който доведе до нарастваща зависимост от Москва, което предложи на Путин допълнителен лост“, казва Павел Хавличек, изследовател в Асоциацията за международни отношения, базиран в Прага мозъчен тръст.
В опасност ли е суверенитетът на Беларус
Русия от години субсидира беларуската икономика, като позволява главно износа на евтин петрол за Беларус, който след това се рафинира и продава на западните пазари със значителна надценка. Освен това Кремъл е предоставил заеми на стойност най-малко 1,5 млрд. долара, както и военна помощ.
Всичко това ще си има цена.
Въпреки че Путин и Лукашенко не са признали публично, че обсъждат въпроса за политическата интеграция, руският президент намекна, че иска да постави „икономическа основа“ за все по-тесен съюз.
Според Хавличек, докато за Путин интеграцията с Беларус е стратегически избор за по-добра подготовка на страната му за конфликт със Запада, процесът на интеграция може да доведе до „краен контрол върху процеса на вземане на решения в Минск и загубата на суверенитет на много нива“.
По всяка вероятност Беларус ще остане формално независима страна, но широко интегрирана в руската икономика и правна система. Това не означава обаче, че Русия няма да поеме политически контрол над Беларус на някакъв етап в бъдеще.
„Въпросът е какво е възможно? Удобно ли е Русия да превърне Беларус в един от своите региони?“, пита се Брагироли.
„В момента вероятно не“, казва той, отговаряйки на собствения си въпрос. „Защото [миналогодишните] протести бяха срещу Лукашенко, а не срещу Русия. За повечето беларуси Русия остава сестринска нация и превръщането на Беларус в Русия всъщност не би помогнало за братството между двете нации“, допълва той.
„Мисля, че това, на което можем да станем свидетели, е прогресивно сливане. Най-добрият сценарий за Русия би бил Лукашенко да бъде държан като ранено, хванато в капан животно, изключително слабо, което е там заради руската защита“, заключава той.
Миглена Иванова, редактор Десислава Попова
