Пандемията от COVID-19 няма да продължи вечно. Вероятно тя ще затихне, навлизайки в третата си година и създавайки нови варианти, които ще отслабват пред лицето на ваксините, мерките за ограничаване и човешкото поведение. Но дори и вирусът никога да не бъде унищожен, имунитетът ще се подобри и светът в крайна сметка ще може да живее с COVID-19.
За това експертите като цяло са единодушни: "Голямо мнозинство от специалисти по инфекциозни болести смятат, че SARS-CoV-2 е тук, за да остане", казва Пол Хънтър, професор по медицина в Университета на Източна Англия в Обединеното кралство, пред CNN. "Внуците на нашите внуци все още ще хващат вируса, но COVID болестта ще стане част от нашата история, тъй като инфекцията започва да се превръща в още една причина за обикновената настинка", пише Dnes.bg.
Има обаче един много по-уместен въпрос, отговорът на който е разочароващо неуловим: колко време ще отнеме да стигнем до там? Този отговор не зависи от късмета - той е, поне до голяма степен, в нашите ръце. Пандемиите изчезват от полезрението в резултат на човешки усилия като разработване на ваксини, проследяване на контакти, геномен анализ, мерки за ограничаване и международно сътрудничество. Накратко, светът има инструментариум, който да сложи край на пандемията възможно най-бързо.
Проблемът? Дори след 20 месеца тези инструменти не се използват най-оптимално. "Това е основният проблем: никога не е имало план и все още няма план на глобално ниво", казва Андреа Тейлър, помощник-директор на програмите в Дюк Глобалния здравен институт. "Не сме добри в справянето с глобалните кризи – всъщност нямаме инфраструктура, лидерство или отчетност", добавя тя.
Някои страни са се справили по-добре в борбата с COVID от други. За да ускорят обаче края на играта, безброй експерти - включително Тейлър - призовават за нов, глобален подход, особено когато става въпрос за ваксини, лечения и споделяне на информация. Подобно усилие е най-добрият начин за бързо прекратяване на пандемията, казват те – и освен ако не се случи, хората във всяко кътче на света все още могат да живеят под сянката на коронавируса до 2022 г. и дори и след това.
"Знаехме предварително какво ще се случи, ако приемем този националистически подход, но въпреки това го направихме", казва Тейлър. "И сега живеем с последствията от това", допълва той.
Ваксината - ключов инструмент
Ако светът има арсенал, който да му помогне да сложи край на пандемията, най-важното оръжие е очевидно. "Първият инструмент, с който разполагаме, е ваксината", казва Роберто Буриони, професор по микробиология и вирусология в университета Сан Рафаеле в Милано, високопоставен коментатор на пандемичната реакция на Италия.
Разработването на няколко ваксини, всички много ефективни за спиране на тежки заболявания и полезни също за спиране на предаването, беше светкавично бързо. Предишният рекорд за пускане на пазара на нова ваксина беше четири години, но пандемията от COVID-19 разби всички очаквания и нулира златния стандарт в тази област.
"Тъй като повече хора се заразяват, ваксинират и реинфектират, тежестта на заболяването постепенно ще намалява поради натрупването на имунитет – това е теорията", обяснява Хънтър.
Не е достатъчно обаче просто да имате ваксина - тя трябва да бъде приложена на възможно най-много хора, колкото пъти е необходимо. Дори в развитите страни, където наличието на ваксини не е проблем, постепенно намаляващият имунитет, преносимостта на новите варианти и скептицизмът на голяма част от общността към ваксините ясно показаха, че са необходими изключително високи нива на покритие, за да се предотвратят вълни от инфекции.
"Това, което трябва да постигнем, е широко разпространена имунизация", казва Буриони. "Един възможен сценарий е, че ако успеем да ваксинираме огромно мнозинство от хората, този вирус ще циркулира, но няма да причини много щети."
Освен продължаващите си усилия да насърчат неваксинираните хора да получат първа доза, по-богатите страни вече имат две основни планки в стратегиите си за имунизация: осигуряване на ваксини за децата в училищна възраст и прилагане на бустерни дози – колкото се окаже, че са необходими за да се поддържа висока защита. "Ваксинирането на децата може да има огромно влияние върху бъдещето", на мнение е Буриони.
Ваксинациите в училищна възраст се увеличават в голяма част от света, а в САЩ наскоро Агенцията по храните и лекарствата одобри ваксината на Pfizer за деца на възраст от 5 до 11 години.
Обединеното кралство обяви сделка в четвъртък за закупуване на 114 милиона допълнителни дози от Pfizer за своите 67 милиона граждани през 2022 и 2023 г. Това е ход, който се очаква да направят много развити нации, докато се подготвят за бъдеще, в което се прилагат ваксини ежегодно.
"Не знам колко бустери ще ни трябват, но това е проблем от логистичен и икономически характер", добавя Буриони.
Така е поне в развитите региони на света. Има достатъчно доказателства, че COVID-19 ще остане заплаха навсякъде, докато не бъде под контрол навсякъде - и експертите предупреждават, че са необходими драматични действия за постигане на тази цел.
"Празник или глад"
Появата на варианта "Омикрон" в Африка на юг от Сахара, където нивата на ваксиниране са ниски, подчертава още веднъж важността на стратегията за ваксиниране на по-бедните нации. Проблемът? Няма никаква стратегия, предупреждават някои експерти. "Никога не е имало план и все още няма план на глобално ниво", казва Тейлър. "Огромни части от света имат неприемливо ниско покритие с ваксини", допълва той.
Според Световната здравна организация (СЗО) по-малко от 8% от хората в страните с ниски доходи са получили поне една доза от ваксината срещу коронавирус. Междувременно 63,9% от хората в страните с високи доходи са получили поне една инжекция, според СЗО. Както в Европейския съюз, така и в САЩ, около 70% от хората са получили поне една доза от ваксината, според Европейския център за превенция и контрол на заболяванията и Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC).
Потенциалните последици от това несъответствие са очевидни: всички нови, глобално проблематични варианти на вируса са открити за първи път на места, които са преживели големи, неконтролирани огнища и където покритието на ваксините е било ниско - "Алфа" в Обединеното кралство миналия декември, "Делта" в Индия през февруари, и "Омикрон" в Африка на юг от Сахара.
"Неравнопоставеността при ваксините... ще удължи пандемията", предупреждава Майкъл Хед, старши научен сътрудник по глобално здравеопазване в университета в Саутхемптън. "Най-добрият начин да бъдеш егоист е да бъдеш безкористен, казва Буриони. "Трябва да предоставите ваксини на целия свят", казва той.
Решенията са по-малко ясни - но не са извън обсега. Първо, предлагането на ваксини трябва да се увеличи и стабилизира. Програмата на СЗО за споделяне на ваксини COVAX прогнозира през септември, че 25% по-малко дози ще бъдат предоставени на развиващия се свят, отколкото се очакваше преди.
Хед, който публикува проучване за доставките на ваксини в Гана през последната година, добави, че когато ваксините пристигат през COVAX, те често са били близо до края на срока си на годност и не са били придружени от необходимите фризери или оборудване за транспортирането им през целия период на годност. Той призова за създаване на нови центрове за производство на ваксини в Африка, за да се установи по-надежден поток от ваксини. СЗО обвини недостига в един завод на Johnson & Johnson за пропуснатата цел на COVAX през септември, а изоставането в индийски завод, разработващ препарата AstraZeneca, причини проблеми с доставките в Обединеното кралство и ЕС през първите месеци на 2020 г., което показва драматичния ефект, който просто едно съоръжение може да има за глобално разпространение.
"Доставката трябва да бъде съчетана с финансова подкрепа, за да се гарантира, че тези дози могат да влязат в употреба", добавя Тейлър.
По-богатите страни също трябва да финансират изследвания и помощ на място за нации, където ваксините не се разпространяват бързо, на мнение са Хед и Тейлър. "Има истинска липса на ясни данни за това какво се случва на ниво държава в Африка на юг от Сахара. Имаме нужда от повече яснота по въпроса, за да можем да разберем обхвата на проблема", казва Тейлър.
Това е проблем, с който се опитва да се справи Платформата за глобална отчетност COVID на Дюк, която Тейлър помага да се изпълнява. Инициативата предоставя анализ на тенденциите и пречките в по-бедните нации, където внедряването на ваксини се забавя.
Развитите нации също така трябва да дават пример. Хед казва, че участниците в неговото проучване в Гана "виждат как западният свят се е справил с ваксината AstraZeneca", която е основният препарат, предоставян от COVAX, но който претърпя няколко фалстарта по време на пускането си в Европа. Това включваше редица страни, които преустановиха имунизацията с AstraZeneca през март поради опасения за кръвни съсиреци. По-късно европейският регулатор на лекарствата го обяви за безопасен за употреба, но доверието беше подкопано.
Преди всичко експертите призовават за лидерство. "Тази криза е подобна на изменението на климата – имаме лидери, които са лидери на нации, но всъщност нямаме глобални лидери. Ние нямаме глобална отчетност", казва Тейлър.
Борба със следващата пандемия
Националните мерки все още са от жизненоважно значение, тъй като пандемията се приближава към нейната начална фаза, казват експертите. Вълните ще продължат да удрят различни нации по различно време и "страните ще трябва да работят в рамките на собствения си опит и възможности", казва Хед.
Това може да означава, че част от мерките за ограничаване на разпространението на COVID ще продължат да се прилагат. "Като индивиди, ние трябва да продължим да се защитаваме и да защитаваме хората около нас чрез носене на маски за лице, социално дистанциране и ваксинация", казва Ана Гарсия, професор по превантивна медицина и обществено здраве в Университета на Валенсия в Испания, страна, която е постигнала висок процент на ваксиниране, но запази правилата за носене на маска.
Всичко това трябва да бъде съчетано с международна перспектива, за да се ускори краят на пандемията. "Ние говорим за глобализация от дълго време в търговията, финансите, туризма", казва Гарсия. "Тази пандемия - подобно на тази с изменението на климата - изглежда като тест. Тя сериозно изисква от нас да действаме като в глобален свят", допълва Гарсия.
Това мнение е подкрепено от световните лидери, но според експертите действия не са последвали. Съвсем наскоро наложените забрани за пътуване на Южна Африка и други близки държави, след като властите успешно откриха появата на варианта на "Омикрон", разделиха учените.
Президентът на Южна Африка Сирил Рамафоса се оплака, че забраните са "неоправдани". Те бяха осъдени както от ООН, така и от СЗО. "Дълбоко ме тревожи, че тези страни сега са наказани от други за това, че са направили правилното нещо", добави в сряда генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус.
Експертите призовават страните да се обединят срещу COVID, а не да се разделят. Този призив беше приет от СЗО тази седмица, когато призова за глобален договор, за да се избегнат същите грешки, когато удари следващата пандемия.
"Омикрон" демонстрира защо светът се нуждае от ново споразумение относно пандемиите: настоящата ни система демотивира държавите да предупреждават другите за заплахи, които неизбежно ще кацнат на техните брегове", казва Тедрос. "В основата си пандемията е криза на солидарността и споделянето", допълва той.
Глобалният подход може и да е трудна цел. Няколко учени направиха паралели с усилията за борба с изменението на климата - усилие, което дори в този критичен час се забавя от конкуриращи се национални интереси. Това е предложение, което мнозина отчаяно искат да се реализира. "Някакъв вид обвързващо правно споразумение, което страните подписват, може да ни даде нещо като координиран глобален план, което ни липсва сега", каза Тейлър. "Никога няма да направим успешен случай на алтруизма", признава Тейлър. Но с нова епидемия навсякъде по света, заплашваща всяка страна, "можете да направите националистически аргумент за необходимостта да се правят нещата по координиран, глобален начин", допълва Тейлър.
