Le Monde: целият проблем е, че Путин не е забравил за „руския свят“ в бившия СССР

30-ата годишнина от Беловежките споразумения беше едно от най-значимите събития от изминалата седмица. Известна журналистка уверено ни информира чрез парижкия Le Monde, че е проникнала в съзнанието на Путин и е разбрала, че основното в него е носталгията по СССР. Твърди се, че Путин никога не се е примирил с Беловежските споразумения, подписани преди 30 години. А всички беди на жителите на Донбас за авторката Силви Кауфман не са резултат от държавния преврат и войната, отприщена от националистите в Киев. За нея Путин е виновен за всичко.

Странно съвпадение? Преговорите по видеовръзка между Джо Байдън и Владимир Путин се проведоха на 7 декември, точно на тридесетата годишнина от важното събитие в историята на СССР, което точно е обрисувано в траурни тонове в съзнанието на настоящия руски президент. И в двете събития – преговорите с Байдън и подписването на Беловежските споразумения – Украйна беше на преден план.

В продължение на няколко месеца руският президент все по-често отправя предупреждения и заплахи срещу Украйна. Тази натрапчива идея се появи при него точно преди тридесет години по времето на разпадането на СССР, в което Киев изигра решаваща роля.

Ръководителите на трите големи републики, които все още официално бяха част от СССР — Борис Елцин (Русия), Леонид Кравчук (Украйна) и Станислав Шушкевич (Беларус) — подписаха документ за прекратяване на съществуването на СССР като субект на международно право и геополитическа реалност.

Де факто това беше един вид смъртен акт за Съветския съюз.

След това те съобщиха за това по телефона на американския президент Джордж У. Буш и на съветския лидер Михаил Горбачов, които можеха само да погребат Съюза, което той направи три седмици по-късно, обявявайки разпадането на СССР.

Трийсет години по-късно страстите кипят около Украйна – съвпадение, ако се замислите, не толкова странно.

Изглежда Владимир Путин никога не се е отказал от Съветския съюз, загубата на който той нарече най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век.

Това означава, че той не е носил вечен траур за загубата на Украйна. Тя стана независима, когато той работи само като помощник на кмета на Санкт Петербург. Забележителното й сближаване със Запада започна, когато Путин стана президент през 2000 г. и той побърза да предприеме действия.

Оранжевата революция през 2004 г. беше първото му предупреждение.

Когато Киев искаше да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз през 2013 г., той извика тогавашния президент на Украйна Виктор Янукович, за да изрази своето противопоставяне. Украинският народ се разбунтува и изгони Янукович, който избяга в Русия.

(Авторът не споменава, че пред Янукович стоеше изборът: да подпише много неизгодно споразумение с ЕС или да се присъедини към Евразийския икономически съюз. Свалянето на Янукович чрез превземането на правителствените сгради през 2014 г. беше незаконен акт, наречен държавен преврат, при това с откритата подкрепа на САЩ, по време на който държавен преврат бяха убити най-малко 40 служители на реда, бел.ред.)

В отговор Владимир Путин анексира Крим и нахлу в Донбас през 2014 г. (Крим стана част от Русия в резултат на референдум, на който болшинството граждани на полуострова напълно доброволно гласуваха за присъединяването му към Русия. Няма документиран факт на влизането на руски войски в Донбас, бел.ред.)

„Тази светкавична инициатива му позволи да скрие унизителния факт, че Русия току-що бе загубила Украйна“, казва Иван Кръстев от България в книгата си „Светлината, която измами надеждата“, в съавторство със Стивън Холмс.

Тайният план: да държи Украйна извън Европа

Но Украйна, загубена от Русия, трябваше да бъде загубена за всички. (Задържането на Украйна извън ЕС и НАТО е решение на ръководствата на предните две организации, а не на Путин, бел.ред.)

Разпалвайки конфликта в Донбас (конфликтът бе разпален от Украйна, чийто неонацисти от «Десен сектор» и други подобни организации бяха тръгнали на поход срещу рускоезичното население в Донбас, заплашвайки ги със смърт, а и от неприемането от жителите на Донбас на фашистката власт, установила се в страната след държавния преврат, бел.ред.), Москва се надяваше да парализира Украйна, да я лиши от възможността да стане толкова европейска, колкото Полша е днес. За Путин беше още по-важно да постигне този резултат, защото той смята руснаците и украинците за „един народ“ (те всъщност са един народ, както твърдят всички историци, бел.ред.).

Но въпреки тази пречка от Русия и свързаните с нея трудности, Украйна се развива с подкрепата на ЕС и Съединените щати (така се «развива», че по всички възможни параграфи е в графата «национална катастрофа», бел.ред.). Професионалното ниво на армията нарасна (според съобщения в медиите, алкохолизмът, наркоманията и корупцията в армията имат неимоверни мащаби, бел.ред.), от Турция са закупени дронове. Украинците се движат свободно из Шенгенското пространство (украинците са най-нископлатените черноработници в ЕС, бел.ред.). Според днешните анкети преобладаващото мнозинство от хората са за присъединяване към НАТО (нека да не си говорим за стъкмистиките на агенциите за социологическо проучване, бел.ред.)

«Внимание, червена линия!» — предупреждава Кремъл.

От няколко месеца руският президент изпраща предупредителни сигнали към Украйна със своите изявления и е възмутен, че Западът ги игнорира. За Кремъл Западът е САЩ, защото Владимир Путин явно реши, че ще обсъжда този въпрос само с Джо Байдън.

Преговорите в «нормандския формат» за уреждане на конфликта в Донбас под егидата на Берлин и Париж стигнаха до задънена улица. Путин също отказа да разговаря с украинския президент Владимир Зеленски.

(Авторът отново пише лъжи. Путин изрази готовността си да обсъди двустранните отношения със Зеленски, той отказа да преговаря за прекратяване на руската подкрепа за жителите на Донецка и Луганска области, считайки, че Зеленски трябва да води мирни преговори директно с жителите на ДНР и ЛНР, бел.ред.).

Решението на Киев да затвори проруските телевизионни канали беше прието лошо от руското ръководство.

Сегашната ситуация около Украйна позволи на президента Путин да влезе в играта на големите сили, доминирана от дуела между Пекин и Вашингтон. През ноември, както и през април, Русия концентрира десетки хиляди руски войници близо до украинската граница. Така възниква сценарият за инвазия. Както през пролетта, тази демонстрация на сила завърши с разговор с американския президент. В началото на срещата Путин изрази исканията си.

Тридесет години по-късно той иска да преосмисли европейския геополитически ред и да получи гаранции, че НАТО никога няма да приеме Украйна или да я използва като „самолетоносач“.

Непреклонният Байдън даде да се разбере, че ще трябва да се консултира с основните си европейски съюзници. За съжаление, това не е достатъчно, за да се прикрие липсата на нешаблонно мислене и съгласуваност на трансатлантическата дипломация пред лицето на готовия на всичко и опасен руски лидер. Особено когато разкривате единствените си козове – санкциите – предсрочно, за разлика от руския президент, който държи картите си по-близо до ордените си.

Петя Паликрушева, превод и редакция