"Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото." Джордж Оруел пише това в края на 40-те години на миналия век, но откъсът от „1984” (класическата антиутопия на прочутия английски писател - бел. прев.) е идеално описание на това как лидерите на Русия и Китай, Владимир Путин и Си Дзинпин, се отнасят към историята, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.В последните дни на 2021 г. и руското, и китайското правителство предприеха драстични действия, за да цензурират погледът към историята в своите страни. И в двата случая решението да се „контролира миналото“ изпраща мрачен сигнал за бъдещето.

Върховният съд на Русия затвори „Мемориал”, организация, основана през последните години на Съветския съюз, за ​​да записва и пази паметта на жертвите на сталинизма. В Хонконг местните университети се поклониха на централното правителство на Китай, премахвайки от кампусите статуи в памет на клането на площад Тянанмън през 1989 г. През десетилетията след деколонизацията си през 1997 г. Хонконг беше бастион на свободата на словото в рамките на Китайската народна република, но тази ера вече окончателно приключи.

Закриването на „Мемориал” се усеща като повратна точка за цяла Русия. При цялата бруталност на путиновия режим, Русия доскоро позволяваше значително повече възможности за политическо несъгласие, отколкото Китай. Противниците на Путин демонстрираха масово по улиците през 2012, 2019 и 2021 г. Този вид открита критика към Си Дзинпин отдавна е немислима в континентален Китай.

Отношението към историята на двете страни също е различно. Портрет на Мао Дзедун, лидер на комунистическата революция в Китай, гледа към площад Тянанмън, а статуите му са поставени в кампуси в Пекин и Шанхай. Но за да видя статуя на Йосиф Сталин в Москва, трябваше да посетя парка със социалистически паметници, където намерих каменна глава на бившия съветски диктатор.

През 2017 г. самият Путин откри паметник на жертвите на сталинизма в Москва и поднесе цветя. Главният оперативен директор на „Мемориал” приветства този жест. Но сега прокурорът по делото, което обяви организацията извън закона, се оплаква, че тя „ни кара да се разкайваме за съветското минало, вместо да помним славната му история“.

Наблюдателите в Русия гледат на затварянето на Мемориал като умишлен ход към китайски нива на цензура и контрол. Александър Баунов от московския център „Карнеги” каза пред Ню Йорк Таймс: „това е истинска промяна към китайския подход спрямо историята“, в който „грешките“ на Мао или Сталин се признават, но се третират като дребни петна в иначе славни периоди. Григорий Явлински, опозиционния политик ветеран, твърди, че това е преломната точка между авторитаризма и тоталитаризма.

Президентът Си Дзинпин със сигурност ще одобри решението на Путин да потисне критиките към сталинизма. Китайският лидер отдавна се интересува от разпадането на Съветския съюз и е решен да предотврати подобно нещо в Китай. В реч пред ЦК на Китайската комунистическа партия, изнесена непосредствено след като пое властта, Си попита: „Защо се разпадна Съветският съюз?“ Отговорът му беше, че „историята на СССР и на КПСС беше напълно отречена... Ленин беше отхвърлен, както и Сталин... Идеологическо объркване беше навсякъде... Съветският съюз, който беше велика социалистическа страна, се разпадна.”

Контролирането на дискусиите за миналото остава централно за стила на управление на Си Дзинпин. Миналата година правителството му прие закон, който обявява за престъпление подигравката с националните герои на страната.

И в Русия, и в Китай действията за задушаване на историческия дебат вървят ръка за ръка със засилването на текущите репресии. През седмица, в която „Мемориал” беше затворен, руското правителство арестува няколко поддръжници на затворения опозиционен лидер Алексей Навални. В Хонконг, дни след премахването на статуите в памет на Тянанмън, правителството затвори Stand News, най-голямата останала продемократична медия, и арестува няколко ръководни служители.

Цензурата върху историята е свързана с агресия в чужбина. Знак за предстоящата репресия срещу „Мемориал” имаше миналия октомври, когато организацията беше щурмувана по време на прожекция на филм за масовия глад (Голодомор, убил милиони) в Украйна през 30-те години (признат от много правителства за съветски геноцид срещу украинците - бел. прев.) Този вид историческа памет е неприемлива в момент, когато руското правителство прави явна подготовка за нахлуване в Украйна.

По подобен начин Пекин миналата година се зае да ограничи предположенията, че участието на Китай в Корейската война през 50-те години на миналия век е било нещо различно от защита срещу евентуална американска инвазия. Този дебат има и съвременно значение в момент, когато заплахата от война между САЩ и Китай отново нараства.

За да се завърши кръгът на репресиите, вътрешните опоненти на правителствата на Путин и Си са редовно обвинявани, че работят за враждебни чужди сили - точно както беше с противниците на Сталин и Мао. Аргументът, че чуждестранните сили са в съюз с вътрешните критици на режима, след това се използва за оправдаване на репресиите на патриотична основа и за подкрепа на аргумента за „силно“ лидерство.

И Путин, и Си Дзинпин извършиха промени в конституциите на своите страни, които ще им позволят да управляват безпрепятствено дълго в бъдещето. Ако Путин остане в Кремъл до 2036 г., което сега изглежда напълно възможно, той ще е управлявал по-дълго от самия Сталин. Ако възнамерявате да подражавате на Сталин, защо ще допускате критики към него?

Петър Нейков, редактор Елена Кирилова