Русия е под обсада. Враговете на страната се приближиха до нейните граници. Враждебният алианс НАТО сега заплашва да включи Украйна - която исторически и духовно е част от Русия. На Владимир Путин - като наследник на Петър Велики, Александър I и Сталин - се падна да поведе битката от Кремъл.Това, най-общо казано, е историята, която руското правителство лансира през седмицата на решителни преговори със Запада. Русия струпа войски на границата си с Украйна. Тя заплашва да нахлуе в западния си съсед, но твърди, че това е отбранителна реакция срещу разширяването на НАТО. Дмитрий Тренин, директор на Московския център Карнеги, обяснява, че за Путин „Украйна е последната твърдина“.
Но говоренето на Кремъл е несъстоятелно. Няма риск НАТО да атакува Русия. Причината, поради която толкова много страни се присъединиха към алианса през 90-те години на миналия век, е, че се страхуват от руска агресия. В момента няма реални изгледи за присъединяване на Украйна към НАТО.
В резултат на това каквито и да било отстъпки, които Западът би могъл да предложи в преговорите тази седмица - относно разполагането на войски или разширяването на алианса - в крайна сметка няма да решат проблема със сигурността на Путин. Това е така, защото истинските заплахи за руския лидер са вътрешни, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.
По това време миналата година в цяла Русия се проведоха демонстрации в подкрепа на опозиционния лидер Алексей Навални. Неговите видеоразследвания бяха разкрили разкошния начин на живот на Путин и неговите приближени. Кремъл твърди с нарастваща ярост, че всички негови вътрешни опоненти са „чуждестранни агенти“. Всъщност те са предимно обикновени руснаци, които не харесват правителството и знаят, че фалшивите избори не дават надежда за промяна. След неуспешния опит за убийство на Навални, Кремъл го вкара в затвора. Москва отрича да е замесена в покушението, но той остава по-голяма заплаха за Путин, отколкото НАТО някога ще бъде.
Представяйки себе си като въплъщение на руския национализъм, Путин смеси заплахите за собственото си управление със заплахите за държавата. Но личната сигурност на Путин и националната сигурност на Русия не са едно и също нещо.
Има обаче връзка между вътрешните проблеми на Путин и външната му агресия. Една война може да създаде вълна от националистическа подкрепа за руския лидер. По-фундаментално, единственият вид правителство, което Путин може да толерира по границите на Русия, е корумпирана автокрация, която отразява собствения режим на Кремъл. Истинска демокрация би предложила алтернативен модел, който може да насърчи опозицията в Русия. Една свободна страна също така вероятно би отхвърлила прегръдката на Кремъл и би се насочила към Запада.
Поради тази причина не е във възможностите на Америка да предостави на Русия стабилната „сфера на влияние“, която Путин изисква. Корумпираните автокрации, които Кремъл предпочита в периферията си, са по своята същност нестабилни поради социалната съпротива, която пораждат. Именно народен бунт свали корумпираното проруско правителство в Украйна през 2013-14 г.Неудобно за Кремъл, той трябваше да изпрати войски, за да помогне за потушаване на бунтовете в съседен Казахстан - в самото навечерието на преговорите между САЩ и Русия. Казахстан е страна, в която средният доход е около 570 долара на месец, но където семейството на Нурсултан Назарбаев, който управляваше страната от 1991 до 2019 г., е придобило чуждестранни имоти на стойност най-малко 785 милиона долара.
Вълненията в Казахстан може да са свързани с междуособици в управляващите кръгове. Но този вид проблеми са присъщи на корумпираните автокрации. Ако богатството се разделя като част от системата за разграбване, всеки намек за промяна в лидерството създава нестабилност. Тази дилема също може да изглежда позната на Путин.
Казахстан не е единствената част от близката чужбина на Русия, която се тресе. От откраднатите избори в Беларус през 2020 г. насам Александър Лукашенко, постоянният диктатор, жестоко репресира вътрешната опозиция. Сега Кремъл трябва да подкрепя правителствата на Казахстан и Беларус, като същевременно заплашва да нахлуе в Украйна.
Тези проблеми си струва да се помнят на фона на цялото говорене за силата на позицията, с която Русия влезе в преговорите тази седмица. В действителност съвременна Русия е опасно близо до възпроизвеждане на ситуацията на Съветския съюз, който поддържаше съседите си „приятелски настроени“, като ги сплашваше или нахлуваше в тях.
Една кратка победоносна война може да даде временен тласък на Путин. Но нахлуването в Украйна през 2022 г. в крайна сметка няма да осигури оцеляването на путиновата системата, както нахлуването в Чехословакия през 1968 г. не гарантира оцеляването на Съветския съюз. Всъщност в дългосрочен план атака срещу Украйна реално би влошила дилемата за сигурността на Русия и би отслабила вътрешното положение на Путин. Ако войната се проточи, руските жертви ще се увеличат. Конфликтът също така би източил икономиката и би увеличил изолацията на страната.
Освен това една руска атака срещу Украйна ще придаде на НАТО подновено чувство за цел и може да предизвика разширяването на алианса, от което Русия именно се оплаква. Финландия и Швеция обсъждат присъединяването си, защото са разтревожени от все по-заплашителния език и поведение на Москва.
Дори ако Русия успее да наложи марионетен режим в Киев, споменът за агресията на Москва ще даде исторически тласък на украинския национализъм, бетонирайки емоционалното разделение между Русия и Украйна, което Путин счита за мерзост. Като цяло, това би било странна победа за Кремъл.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
