Часове преди церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри през 2022 г. в Пекин започна срещата между президента на Русия Владимир Путин и китайския му колега Си Дзинпин.
По време на срещата, фокусирана върху развитието на двустранното стратегическо сътрудничество, Путин посочи, че руските компании са подготвили нови решения за доставките на въглеводороди за Китай и нов договор за доставка на 10 000 милиона кубически метра газ годишно от руския Далечен изток.
„За днешната ни среща нашите работници в петролния сектор са подготвили много добри и нови решения за доставките на въглеводороди за Китай", каза руският президент, който пристигна в азиатската страна заедно с министъра на енергетиката Николай Шулгинов и шефа на петролната компания Роснефт Игор Сечин.
Всъщност Роснефт и Китайската национална петролна корпорация (CNPC) подписаха споразумение за доставка на 100 милиона тона суров петрол за Китай през Казахстан за десет години. Освен това CNPC подписа с Газпром друго дългосрочно споразумение за покупко-продажба на природен газ по маршрута в Далечния изток.
От своя страна Си Дзинпин подчерта, че „двете страни представляват надежден стълб за обединяване на света, когато става въпрос за преодоляване на кризи и защита на равенството, като съвместно превръщат в реалност автентичния мултилатерализъм с демократичен дух". Освен това той заяви, че Пекин и Москва енергично защитават своите национални интереси в света.
В съвместното си изявление двамата президенти засилват сътрудничеството по икономически, търговски, енергийни, финансови, хуманитарни, научни и технически въпроси. Те също така се ангажират да засилят работата за увеличаване на сътрудничеството между Евразийския икономически съюз и Пекин в рамките на тяхната инициатива „Един пояс, един път"; както и за засилване на сътрудничеството за гарантиране на устойчивото развитие на Арктика и за укрепване на контактите в областта на устойчивия и интелигентен транспорт.
От глобална гледна точка „Москва и Пекин се обявиха срещу опитите на някои държави да наложат демократични норми на други държави и да начертаят разделителни линии по идеологически причини, включително чрез създаването на тесни блокове и конюнктурни съюзи, които те смятат за пример за презрение към демокрацията и отстъпление от нейния дух и истинските й ценности".
В този смисъл те се противопоставиха на по-нататъшното разширяване на НАТО и призоваха „Атлантическия алианс да се откаже от подходите на идеологията от времето на Студената война".
