За първи път, откакто китоловът беше забранен, около 150 южни китове бяха заснети да се хранят заедно във вълнуващ антарктически спектакъл, приветстван от учените като знак на надежда за второто по големина животно в света. Океанските гиганти са на второ място след сините китове по дължина, с тънки тела, които им помагат да се плъзгат през водата с висока скорост.
Те обаче не можаха да избегнат промишления китолов и бяха избити до почти изчезване през 20-ти век, като ловците систематично унищожаваха популациите на китове по цялата планета.
„Те бяха намалени до 1 - 2% от първоначалния размер на популацията им. Говорим за няколко хиляди животни, останали за цялата зона на южното полукълбо", каза Хелена Хер от университета в Хамбург, водещ автор на изследването, публикувано в списание Scientific Reports.
Въпреки че учените казват, че броят им бавно се възстановява след забраната за китолов от 1976 г., има няколко наблюдения на тези мистериозни животни в големи групи в техните исторически места за хранене. Хер описа като „едно от най-великите събития в природата", когато изследователи и режисьори успяха да заснемат кадри на до 150 южни кита в Антарктика.
Кадри с дрон, заснети от създателите на филми за дивата природа от BBC, показват как китовете изскачат от водата, изстрелвайки големи въздушни изблици, когато изплуват, докато птиците се въртят в небето над тях.
„Водата около нас кипеше, защото животните идваха през цялото време. Беше вълнуващо, просто да стоя там и да го гледам", каза Хер.
В две експедиции през 2018 г. и 2019 г. изследователите регистрираха 100 групи китове, вариращи от малки групи от няколко индивида до осем огромни струпвания от до 150 животни. Използвайки данни от своите проучвания, авторите изчисляват, че в района на Антарктида може да има почти 8000 кита.
Тези китове могат да доживеят до около 70 или 80 години, когато са оставени на спокойствие и имат само по едно малко китче, така че Хер каза, че възстановяването на популациите е бавен процес.
Международният съюз за опазване на природата сега изброява китовете като „уязвими" и оценява световната популация на 100 000, като повечето от тях са в северното полукълбо.Повече китове също могат да бъдат добър знак за здравето на океана като цяло, както и за усилията за справяне с изменението на климата.
Китовете се хранят с богат на желязо крил, но също така се изхождат в повърхностните води – връщайки хранителни вещества в океана, които спомагат за разрастването на малък фитопланктон, основата на морската хранителна мрежа. Общо около 700 000 кита са били убити през 20-ти век заради маслото в телесните им мазнини.