Петр Павел, пенсиониран генерал и бивш високопоставен командир на НАТО, стана президент на Чехия след убедителна победа над бившия премиер Андрей Бабиш на избори, засенчени от спорове за войната между Русия и Украйна.
След преброяване на почти всички гласове резултатите показаха, че Павел надделява с категоричната разлика от 58,3% до 41,68%, най-голямата, регистрирана някога в чешки президентски избори и отразяваща предимство с повече от 958 000 гласа. Поддръжниците на Павел веднага приветстваха резултата като победа на либералната демокрация над олигархичния популизъм, който според тях представлява Бабиш.
Когато мащабът на неговия триумф стана ясен, 61-годишният Павел, бивш началник-щаб на армията и заместник-командващ на НАТО, беше посрещнат от възторжени скандирания „президент, президент". Той нарече победата си „победа за истината, достойнството, уважението и смирението" и обеща да търси национално единство след предизборна кампания, широко заклеймена като предизвикваща горчиви разногласия. „Имаме различни виждания за много неща, но това не означава, че сме врагове. Трябва да се научим да общуваме помежду си." каза Павел.
В изключително символичен момент той получи поздравленията на сцената от Зузана Чапутова, президент на Словакия, която – подобно на Павел – се обяви против популизма и се позова на ценностите на Вацлав Хавел, някогашният дисидент, който беше първият посткомунистически президент на бивша Чехословакия.
Това се равняваше на унизителен отпор за родения в Словакия Бабиш, магнат милиардер, който беше обвинен в провеждането на безсрамна кампания, след като Бабиш дори изглежда постави под въпрос договореностите за колективна сигурност на НАТО, като каза, че никога няма да изпрати чешки войски в Полша, членка на военния съюз, ако бъде нападната от Русия. Той също така се опита да се възползва от миналото членство на Павел в тогавашната управляваща комунистическа партия, преди тя да бъде свалена от Кадифената революция през 1989 г. – нагло пренебрегвайки собствената си предишна роля, потвърдена от съдебно решение, като информатор на тайната полиция от комунистическата ера и неговата подкрепа от сегашните чешки комунисти.
Павел беше подкрепен от няколко губещи кандидати в първия тур преди две седмици, когато завърши с малко пред Бабиш, но не успя да спечели законоустановените 50% от гласовете, което наложи балотаж. Той привлече широк спектър от обществена подкрепа – особено от по-младите гласоподаватели – с либерални социални политики, включително подкрепа за гей браковете, които все още са забранени в Чехия.
Сега той ще се издигне до служба, богата на символика и морален авторитет и ще носи властта за назначения в области като съдебната система и централната банка. Президентът също така има прерогативите да избира министър-председатели след изборите. Павел ще замени противоречивия действащ президент Милош Земан, който се оттегли през март в края на втория си мандат. Критиците го определят като предизвикващ разногласия и го обвиняват, че се стремял да се намесва в политиката извън конституционните си правомощия.