Следващата седмица в Париж ще започнат pазговорите за глобален финансов пакт, който ще даде на бедните страни достъп до средства, за да им помогне да се справят с климатичната криза и да развият икономиките си по екологично устойчиви и социално справедливи начини.
Еманюел Макрон ще се присъедини към десетки световни лидери, за да обсъдят финансирането на климата, зеления растеж, дълговата криза и как да се използват източници на инвестиции от частния сектор. Лидерите на ЕС, Урсула фон дер Лайен Олаф Шолц, ще бъдат там, но британският премиер Риши Сунак не е потвърдил дали ще присъства.
Макрон вярва, че не дават резултати настоящите системи за финансиране на развитието, включително отвъдморска помощ от богати страни и финансиране за климата, за да се помогне на бедните страни да намалят своите емисии на парникови газове и да се адаптират към въздействието на екстремното време.
„Борбата срещу бедността, за декарбонизация на нашата икономика с цел постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. и за защита на биоразнообразието са тясно преплетени. Затова трябва да се споразумеем заедно за най-добрите средства за справяне с тези предизвикателства в бедните и нововъзникващите страни, когато става въпрос за размера на инвестициите, за цялостна реформа на инфраструктурата като Световната банка, Международния валутен фонд, и публични и частни средства и как да задвижим нов процес."
Миа Мотли, министър-председателят на Барбадос, също ще играе водеща роля. Нейните предложения, известни като „Дневният ред от Бриджтаун", са насочени към масово разширяване на финансирането, достъпно за развиващите се страни, особено тези, засегнати от климатичната криза.
От много страни, включително САЩ, ЕС и Обединеното кралство, нарастват призивите за основен ремонт на Световната банка. Бившият президент Дейвид Малпас, назначен през 2019 г. от Доналд Тръмп, подаде оставка по-рано тази година след задълбочаване на противоречията относно неговите очевидно скептични по отношение на климата възгледи. Срещата на върха ще бъде първото голямо международно излизане за неговия наследник Аджай Банга, бивш банкер в Citigate и бивш главен изпълнителен директор на Mastercard, Но все още не е известно доколко е вероятно той да се съгласи с призивите на Мотли за цялостно преразглеждане, включващо насочване на $1 трилион нови инвестиции към по-бедните страни, $3 трилиона или повече за финансиране на климата в световен мащаб, облекчаване на дълга за повечето задлъжнели нации и дългосрочно финансиране през следващите 30 години за изграждане на устойчивост на климатичните въздействия.
Патрик Веркойен, главен изпълнителен директор на Глобалния център за адаптация, каза, че е необходима фундаментална промяна, тъй като настоящите системи за чуждестранна помощ и финансиране на развитието не се справят с кризите на бедността, климата, доставките на храна и биоразнообразието, пред които е изправен светът. „Трябва да разклатим статуквото и напълно да реформираме голяма част от начина, за финансиране на развитието от миналото. Тази преосмислена и реформирана глобална финансова система ще преустанови изплащането на дълга, когато настъпи природно бедствие, като същевременно ще използва баланса на многостранните банки за привличане на финансиране от частния сектор за изграждане на устойчивост срещу климатични сривове", каза той.
Докато светът се бори с остър недостиг на храна, с повече от 250 милиона души, изправени пред продоволствена несигурност, изострена от климатичната криза, гладът също трябва да бъде ключова тема на разговорите. Алваро Ларио, президент на Международния фонд за развитие на селското стопанство, каза: „Тази среща на върха предлага закъсняла възможност за преразглеждане на правилата на международните финанси, които са насочени срещу бедните в света и които пренебрегват техния огромен принос към глобалната продоволствена сигурност и глобалната стабилност. Тя трябва да намери начин да катализира инвестициите на частния сектор в огромен мащаб. Публичното финансиране само по себе си не може да осигури 330 милиарда долара за изкореняване на глада до 2030 г."