Непосредствената цел на спрения поход на лидера на групата „Вагнер“ Евгений Пригожин към Москва е неясна, но значението му е кристално ясно. Самото съществуване на Пригожин и неговата армия е или пряко предизвикателство към все по-разколебания върховен лидер на Русия Владимир Путин, или симптом за неспособността му да доминира в хиперцентрализираната авторитарна руска държава по начина, по който го прави през последните две десетилетия.

Руският бранд на фашизма на Путин е в сериозна беда. Но това не е първият пример за съперничеството между елитите, което съпътства всички фашистки държави.

Умишлено или не, Foreign Affairs, водещото списание на Съвета за международни отношения, току-що направи огромна услуга на света, като ни напомни, че Путинова Русия има невероятна прилика с Германия на Адолф Хитлер. Сравнението смущава всички, тъй като предполага, че Путин не е само екзистенциална заплаха за Украйна и че спирането му е наложително, за да се спаси светът. Някои смятат, че сравнението е пресилено, прекомерно и паникьорско. Други, като мен, смятат, че то е съвсем уместно. Какъвто и да е случаят, всички сме притеснени.

Както показва решението на FA да препечата „есето на Дороти Томпсън от 1940 г. за възхода на нацисткия режим в Германия“, имаме право да се тревожим. Заменете Путин с Хитлер и Русия с Германия и голяма част от текста ще звучи като страшно точно предсказание за възхода на режима на Путин и за предизвикателствата, които той отправя към цивилизацията. Есето може и да не убеди всички, че Путинова Русия е екзистенциална заплаха, но поне дава храна за размисъл – както за противниците, така и за поддръжниците на гледната точка за „нацистка Русия“.

Томпсън, която е първият американски журналист, изгонен от нацистка Германия, задава тона още в първия си ред: „Когато в едно общество настъпи драстична революция, промяната в атмосферата и поведението е толкова зашеметяваща, че човек не може да повярва на очите и ушите си.“ Наистина, колко американци могат честно да кажат, че Русия на Путин не им се струва шокиращо различна от Русия от 1990-те години – една дълбоко несъвършена страна, която се бореше да изгради демокрация и свободно общество?

Объркана от огромната промяна в германското общество, Томпсън си казва „успокоително: „Тези хора не са такива! Аз ги познавам от години!“ Ние също познаваме руснаците от години и вярваме, че те в основата си са порядъчни. И така, какво се обърка? Томпсън отговаря, че „това, което се е случило, е, че една многобройна, но досега невидима класа се е издигнала на повърхността“. Съвършено обикновените германци – „онзи човек там ви е обслужил в ресторанта предната вечер; може би онзи е бил портиерът, който е отключил вратата, за да ви заведе до асансьора в дома на приятел; онова момче може би е доставило хранителните продукти сутринта“ – са били основните поддръжници на Хитлер, както са били и са напълно обикновените руснаци по отношение на Путин.

„Тогава човек има чувството, че обществото е полудяло. Това осъзнаване е съпроводено с чувство на съжаление. Един луд е тъжно зрелище“, казва Томпсън за Хитлер, чиято „психопатия … е очевидна“. Както и тази на Путин, бързаме да добавим, изглежда. Разбира се, „за добросъвестното око той веднага се оказва по-нисък“. За Томпсън е било очевидно, че Хитлер е бил „фрустриран и дори болен човек. Дори непрофесионалното око диагностицира някакво нарушение на хипофизата, някакъв мъжки дефицит. Водачът на народа изобщо не е мъжки тип“. Може би неслучайно Путин също култивира образа на гологлав хипермъж, докато всъщност е дребен мъж със слаба брадичка и известна склонност към обувки с висок ток.

„Какви фрустрации трябва да има в този човек – казва Томпсън, – толкова чувствителен, толкова жесток, толкова слаб и толкова агресивен! И тези фантастични персонажи около него – извратеняци и авантюристи, разочаровани интелектуалци, които не са могли да се задържат на работа в някой добър вестник, да поставят пиесите си или да издадат книгите си. И собственото му минало – „лумпен-пролетариат“ – … човек, когото никой не „разбира“, пълен със завист, скрита омраза, разочарована творческа сила.“

Защо нацистите идват на власт? Томпсън твърди, че загубената война, неуспешната революция от 1918 г., хиперинфлацията и депресията са създали „един вид психологически вакуум, от който са били заличени всички ценности. … Нямаше вяра в нищо.“ Това, уви, също е справедлива характеристика на постсъветска Русия. При подобни обстоятелства „Хитлер дойде … като Спасител“ – както и Путин, след като Русия преживя своя версия на бедите на Ваймарска Германия през 90-те години на ХХ век.

Германската политическа култура също изиграва важна роля за идването на Хитлер на власт. С думи, които недвусмислено напомнят на руските представи за себе си, Томпсън пише: „Германското общество винаги ми се е струвало, че представлява опит да се капсулира хаосът в усмирителната риза на една строга организация. Този хаос упражнява огромно привличане. … Той създава усещането, че от Германия може да произлезе нещо велико, нещо по-величествено от всичко, което някога е било, дори само поради причината, че то може да бъде всичко.“ И наистина, не е чудно, че „Германският ум никога не е бил в състояние да измисли себе си. Най-важното е, че той никога не е бил в състояние да избере веднъж завинаги между Изтока и Запада.“

Уви, руснаците също смятат, че непоклатимата руска държава е техният божествено предопределен отговор на хаоса. И въпреки че са предопределени за величие, руснаците от векове се колебаят между славянофилското възвеличаване на Русия и западническото подражание на Европа.

След това Томпсън прави явно неявното сравнение между Германия и Русия: „Появилият се германски и руски феномен е военен, месиански, деспотичен. Той има масова основа. Източниците му са латентни в германската и руската мисъл и общество“.

Но има надежда за Германия – и за Русия на Путин: „Фактът на нова война … изправя германците пред проверка на това чувство за неограниченост. … За нея трябва да има нещо отрезвяващо в признанието, че други хора също имат сила и че могат да я прилагат.“ Томпсън, разбира се, пише за Втората световна война, но аргументите ѝ са валидни и за Руско-украинската война. Благодарение на войната „германският манталитет е принуден отново да признае, че има граници, и ако Германия иска да принадлежи към западната цивилизация, това е урокът, който трябва да научи“. Руснаците също трябва да научат, че Русия не може да бъде безгранична – твърдение, което много от техните елити все още правят.

Нещо повече, „Покорното приемане на безспорния авторитет на държавата, традиционно за Германия, може да бъде пречупено, когато германците имат достатъчно дълъг и интимен опит в това, в какво може да се превърне и какво може да направи държавата, трансформирана във войнстващо месианско Движение. Каквото и да се случва в националното съзнание, отделните хора си остават личности.“ Можем само да се надяваме, че руснаците, подобно на германците след Втората световна война, ще научат същия урок и ще започнат да поставят под въпрос държавата и собственото си месианство.

Дороти Томпсън беше мечтателка. Определяйки какво е карало хитлеристка Германия да се държи така, тя също така е определила какво кара Путинова Русия да се държи така. Нейният анализ на това, което Хитлерова Германия – и в последствие, може би, Путинова Русия – представлява за Запада, също беше точен: „Не може да не се признае, че Западът е изправен пред най-голямата опасност в цялата си история.“

Връщаме се към Foreign Affairs. Успокояващо би било да си помислим, че списанието е публикувало статията на Томпсън именно защото е сметнало, че нейният анализ има пряко отношение към разбирането ни за Путинова Русия. Това би било предвестник на коренна промяна в мисленето на американския истаблишмънт за престъпния режим на Путин и сигнал за признаване на факта, че дори след похода на Пригожин, Путин представлява втората най-голяма опасност за Запада в цялата му история.

Превод е-вестник

*Александър Мотил е професор по политически науки в университета Рутгерс – Нюарк. Специалист по Украйна, Русия и СССР, както и по национализъм, революции, империи и теория, той е автор на 10 документални книги, както и на „Имперски край: разпад, колапс и възраждане на империите“ и „Защо империите се възраждат: Имперски колапс и имперско възраждане в сравнителна перспектива“.