Уилям Кийгън
В класическата си творба хумористът на New York Herald Tribune Уил Къпи изказва присъдата си за хуна Атила: „Кариерата на Атила учи, че може да се справите за известно време, но това не може да продължи". Без да искам да задълбочавам сравнението, смятам, че наблюдението на Къпи олицетворява ситуацията, в която сега се намира нашият настоящ премиер – а те идват и си отиват, тези консервативни премиери.
На въпрос защо е уволнил определен министър от своя кабинет, Клемънт Атли, лейбъристки министър-председател от 1945 до 1951 г., е отговорил кратко: „Не е на нивото".И Александър Джонсън, и Лиз Тръс бяха толкова ужасни министър-председатели, че Сунак беше възприет от мнозина като глътка свеж въздух и издаде в началото успокоителни звуци, но, уви, не за дълго. Сунак не може да скрие факта, че е привърженик на Брекзит с ниски данъци и ниско регулиране, когато икономическата и социална криза, пред която е изправено Обединеното кралство, изисква обратното
Сунак явно не е на нивото. Той захвърли играта, когато каза на северно-ирландците, че се радват на най-доброто от двата свята – членството в Обединеното кралство и единния европейски пазар. Но той изглежда сам не е разбрал посланието, което проповядва. Нито, по този въпрос, го е разбрал лидерът на лейбъристите Кийр Стармър, независимо от предишното му противопоставяне на перспективата за Брекзит.
Това е трагично: единственият и уникален Стивън Фрай е широко цитиран да казва, че „Брекзит е катастрофа и хората го знаят в костите си". Англичаните бяха подведени от лъжите на привържениците на Брекзит – шотландските читатели ми посочват, че като цяло не са били заблудени – но сега всички знаят, че в тази страна е бил проведен експеримент с Брекзит и че той наистина е катастрофа.
От гледна точка на Европа, единственото хубаво нещо във всичко това е, че всяка мисъл за излизане от ЕС от страна на нашите бивши партньори беше твърдо отхвърлена от наблюдението на британския опит.
Въпреки че коментаторите са различни по този въпрос, моето впечатление е, че бившите ни партньори биха ни приветствали обратно, при условие че – след всичките глупости, които трябваше да изтърпят – бъдем сериозни.
Въпреки това, с премиер Брекзитър и лидер на опозицията, който изключва повторно влизане в ЕС или дори единния пазар, ние не изглеждаме сериозни. Тоест нашите политици не изглеждат сериозни, въпреки че социологическите проучвания показват, че хората са много по-напред от политиците.
Очевидно е добре, че Стармър търси по-конструктивен подход към ЕС. Но това, макар и необходимо условие Обединеното кралство да се отърси от икономическото самонараняване, не е достатъчно.
Препоръчвам на ръководството на лейбъристите писмо, наскоро публикувано във Financial Times от Пол Реймънт, бивш директор по икономически анализи в Икономическата комисия на ООН за Европа. Както редовните читатели може би си спомнят, аз съм изтъквал, че през годините на членството ни в ЕС и единния пазар нашата икономика се превърна в неразделна част от европейската икономика. Г-н Реймънт го казва прекрасно: „Отхвърляйки незабавно всякакъв вид връщане към единния пазар или митническия съюз, Стармър не успява, подобно на Брекзитърите, да признае (или да осъзнае) колко дълбоко беше Обединеното кралство и за момента все още е интегрирано с икономиките на ЕС. Това не е просто въпрос на обмен на готови стоки, а е част от силно специализирано общоевропейско разделение на труда, където практически всяко предприятие получава някои компоненти за своите продукти от други страни на единния пазар."
Това, както той посочва, е продължение на разделението на труда на Адам Смит. Опитът да разбъркаме този икономически и търговски омлет създава хаоса, с който нашите предприятия се опитват да се справят.
Ръководството на лейбъристите се вкара в каша заради Брекзит. Освен ако не се подреди, плановете му за всякакви скъпоструващи спасителни операции за тази затънала икономика ще бъдат възпрепятствани. Загубите на данъчните приходи от въздействието на Брекзит върху нашия потенциален добив са огромни – 4% от БВП, според Службата за бюджетна отговорност, и по-високи според Националния институт за икономически изследвания.
Консервативната партия е в такова състояние, че може да отсъства за два мандата. Едно уверено ръководство на лейбъристите би могло достатъчно да впечатли нашите европейски съседи, че тази страна сериозно да признае катастрофалната си грешка и да се присъедини отново. Това би дало добре дошъл тласък на бюджетната позиция на лейбъристкото правителство.
О, и между другото, предполагам, че лейбъристите биха могли да отблъснат десните критики, че са партия „данъци и разходи", като кажат, че вярват в „данъци и инвестиции".