Дан Милмо
Артър Менш е един от новото поколение предприемачи, които се надяват да разрешат дългогодишен проблем с европейската икономика: нейният неуспех да произведе технологичен гигант в стил Силиконовата долина. 31-годишният французин е главен изпълнителен директор на Mistral, стартъп компания, която постигна 240 милиона евро в първия кръг на финансиране – четири седмици след основаването си. И той вярва, че изкуственият интелект (ИИ) ще бъде страхотният изравнител, поставяйки Европа наравно с нейните досега неуловими конкуренти отвъд Атлантика.
Mistral разработва големи езикови модели – технологията, която е в основата на ИИ инструменти като ChatGPT – и Менш вярва, че това може да прехвърли инициативата на континента, създаващ нова вълна от бързо развиващи се стартиращи компании. „Предвид новите инструменти, с които разполагаме, като големи езикови модели, всичко трябва да бъде изградено отново около тях. Когато нещо трябва да бъде изградено наново, това дава предимство на новите играчи, защото те могат да вървят бързо", казва той.
Менш, бивш служител на Google DeepMind - отдела за изкуствен интелект на Google, е част от голяма технологична европейска диаспора, която е прекарала чиракуване в големи американски фирми и сега се справя сама. И той вече е постигнал репутация сред колегите си: той ще присъства на глобалната среща на върха за безопасността на изкуствения интелект тази седмица с други технически ръководители, световни лидери, експерти и фигури от гражданското общество в Блечли Парк в Обединеното кралство.
Габриел Хюбърт е част от тази трансатлантическа вълна на завръщане и също е предприемач в областта на ИИ. 39-годишният французин се завърна от техническа роля в Калифорния, за да създаде Dust, базирана в Париж стартираща компания, която изгражда вътрешни асистенти за компании, захранвани от ИИ. „Ако погледнете основателите на някои стартръп компании в Берлин, Лондон и Париж в момента, много от тях имат бивши оператори от американски технологични компании начело или на ключови ръководни позиции", казва той.
Европа е световен лидер в редица индустрии от модата до фармацевтиката, автомобилите и космическата промишленост, но се представя по-слабо в технологиите, въпреки квалифицираната работна сила, страхотния академичен талант и възможностите, предоставени от единния пазар.
Няма европейски еквивалент на Amazon, на Alphabet - собственик на Google, на Meta - майката на Facebook или на грандове в технологичната индустрия като Apple или Microsoft. Заедно с Tesla на Илон Мъск и производителя на чипове Nvidia, тази така наречена Великолепна седморка отвори широка пропаст между фондовите борси в Ню Йорк и борсите в Лондон, Париж и Франкфурт.
Менш и Хюбърт цитират редица причини, поради които не е имало пробив в технологичния успех в мащаба на най-голямата търсачка в света или ръководена от Марк Зукърбърг социална мрежа. Те посочват силата на американския технологичен сектор в началото на хилядолетието – както и сравнителната слабост на Европа тогава – като причина, поради която Google и Facebook пробиха.
„Имаше сплотена общност от инженери, дизайнери, предприемачи и инвестиционни фирми в САЩ, особено в Калифорния, Те биха могли да идентифицират бизнес възможности и да ги изградят бързо на огромен пазар с помощта на множество базирани в САЩ фондове за рисков капитал (VC) – инвестиционни фирми, които подкрепят стартиращи бизнеси. Facebook в началото на 2000-те и Twitter в края на 2000-те успяха да се впишат в по-широка инфраструктура, която вече е изградила успешни технологични компании", казва Хюбърт.
Клара Чапаз, директор на La Mission French Tech, държавен орган, подкрепящ френски стартиращи фирми, е съгласна, че американските технологии са се възползвали от достъпа до огромен вътрешен пазар и бързата наличност на финансиране. „Слабост в сравнение със САЩ е подкрепата на компаниите с цялото финансиране, от което се нуждаят", казва тя, добавяйки, че френското правителство се справя с това с политики, включващи данъчни кредити за научни изследвания, плосък данък върху капиталовите печалби и многомилиардни евро Франция Инвестиционен план за 2030 г".
Вечно оплакване на технологичните предприемачи – и често чуван аргумент защо не е имало европейски Google – е, че базираните в Европа инвеститори избягват риска. Менш, чието финансиране на компанията изглежда доказва, че Европа поне е жива за нови технологични възможности сега, казва, че инвестиционният фон се променя. „В сравнение с това, което се случваше преди 10 години в Европа, има много повече апетит за риск при инвестиране в нововъзникващи технологии. Затова съм оптимист, че може да се случи нещо добро", казва той. Франция, подобно на Обединеното кралство, възлага големи надежди на ИИ. Сънародникът на Хуберт, милиардерът Ксавие Ниел, се ангажира миналия месец да инвестира 200 милиона евро в ИИ, включително изследователска лаборатория и допълнителен изчислителен капацитет.
Не е трудно да се намерят оптимисти в технологичния сектор, както бихте очаквали от индустрия, която процъфтява от новото. Фредрик Касел е генерален партньор в базираната в Стокхолм фирма за рисков капитал Creandum, която има опит в избора на победители, включително Spotify, бизнес за стрийминг на музика от £24 млрд., който е един от изключителните европейски технологични успехи през последните няколко десетилетия. Запитан защо Европа не е създала свой собствен Google, Apple или Microsoft, той казва: „Въпрос на време е". Финансирането на рисков капитал в европейски технологии, включително Обединеното кралство, се е повишило от по-малко от 1 милиард долара преди две десетилетия до повече от 100 милиарда долара през 2021 г., според фирмата за рисков капитал Atomico. Въпреки това се очаква тази година да спадне до 51 милиарда долара (42 милиарда паунда) поради глобалния натиск върху пазара.
Касел казва, че подобни на Spotify, Klarna и базираната в Лондон финтех фирма Revolut съществуват само за кратко време в сравнение с членове на технологичния истеблишмънт на САЩ като Apple и Microsoft, но те започват да вдъхновяват други стартиращи компании. В допълнение към бившата диаспора от Силициевата долина, сега има нова вълна от предприемачи, идващи от самите европейски фирми. Касел казва: „Тези компании от своя страна създават 30, 40, 50 нови компании чрез ръководители, които напускат и започват нов бизнес. Европа също има силни страни в новите технологични области, които не са били толкова добре развити, когато харесванията на Facebook управляваха феномена на социалните медии. Освен ИИ има свързани с климата технологии, здравеопазване, общ софтуер и финтех (всеобхватен термин за дигитален бизнес, който работи в банкови или финансови услуги), като Касел цитира скандинавски бизнеси като производителя на батерии Northvolt и екологично съзнание фирма за стомана H2 Green Steel в областта на климатичните технологии. „Следващият голям в технологиите? Има голям потенциал да бъде европейски и от тези полета", казва той.
Европа обаче не е имунизирана срещу натиска в посока надолу, който засегна технологичните фирми в световен мащаб. Общата стойност на европейските „еднорози" – стартиращи компании, които сега се оценяват на 1 милиард евро или повече – е спаднала за първи път от повече от десетилетие до 442 милиарда евро, от 446 милиарда евро в края на миналата година, според фирмата за данни Pitchbook, на фона на по-нисък инвеститорски апетит за листвания на фондовия пазар. Данните включват Обединеното кралство.
Revolut, Klarna, фирмата за доставки Getir и фирмата за онлайн плащания Checkout.com са с намалени оценки, въпреки че все още струват многомилиардни суми. Atomico също така посочва спад в броя на новите европейски стартиращи компании – около 11 000 през 2022 г. в сравнение с 18 000 през 2020 г. И според Pitchbook само четири нови еднорога са създадени в Европа досега тази година, в сравнение с 40 за цялата година през 2022 г.
Жан-Марк Олание, главен изпълнителен директор на европейското подразделение на Accenture, консултантската група, казва, че „континентът не се е провалил да произведе водещи световни технологични компании, но се е представил по-слабо. Можем да имаме повече гиганти, отколкото имаме", казва той. Но подобно на Менш, Хюберт и Касел, той вижда появата на нови технологични пробиви като шанс да се поправи това. Зелените технологии – „светът трябва да бъде устойчив" – и ИИ – „сила на смущения, която е огромна" – ще създадат възможности, от които Европа сега е в по-добра позиция да се възползва.
„Поне за момента играта е отворена", казва той. „Това не означава, че Европа ще спечели, но не означава, че Европа със сигурност ще загуби.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед