Питър Курас
Сахра Вагенкнехт е 54-годишен политик, който доскоро беше член на борещата се лява партия Die Linke. Тя също е известно име в Германия. Фигура с неоспорима харизма, тя е непоколебима в телевизионните токшоута, където способността й да представя понякога радикални мнения, сякаш са здрав разум, води до оживени дискусии и забавно гледане. Сега, със стартирането на нейната собствена партия – кръстена на нея – германците в цялата страна може скоро да получат шанса да гласуват и за нея. Има ли тя шанс – и какво ни казват фанфарите около Алианс Сахра Вагенкнехт (BSW) за посоката на германската политика?
Поне отчасти хората обръщат внимание на Вагенкнехт, защото тя отдавна има склонност към радикални позиции. Когато за първи път навърши политическа възраст, дори Die Linke беше загрижена, че тя е апологет на Сталин. Но политиката на Вагенкнехт се промени с годините. Нейният комунизъм беше смекчен от някои прояви на възхищение от свободния пазар. Тя също така става все по-критична към имиграцията, политиката на Германия срещу Covid-19, санкциите срещу Русия, протестиращите срещу климата и „левичарите в начина на живот", както Вагенкнехт нарича много защитници на расовото равенство и равенството между половете. Не е изненадващо, че Die Linke едва ли съжалява, че тя си отива.
Няма много нови идеи в политическата платформа на Вагенкнехт, въпреки че начинът, по който са комбинирани, може да бъде нов. Нейните икономически планове са поръсени с конспиративни препратки към чуждестранните монополи и тя призовава за значително увеличение на минималната заплата, но в основата си нейните предложения са до голяма степен подобни на други лявоцентристки политики. Нейната реторика за имиграцията обаче идва направо от книгата на крайнодясната AfD. „Не трябва да има квартали където местното население е малцинство", каза тя в интервю от 2021 г.
Политиката на Вагенкнехт очевидно резонира с германската общественост. Неотдавнашно проучване сред избирателите в Германия установи, че 14% биха гласували за партия Вагенкнехт, което я поставя само на една точка зад управляващите социалдемократи (SPD) и две точки пред Зелената партия. Това говори за широтата на коалицията на Вагенкнехт, че ако се вярва на първоначалните социологически проучвания, тя би взела гласове не само от собствения си бивш политически дом, но и от дясноцентристкия ХДС, левите Зелени и про-бизнесната FDP. Най-вече обаче Вагенкнехт се опитва да привлече част от избирателите на AfD. Тя твърди „Голяма част от успеха на партията на последните избори, идва от германци, които не гласуват за AfD, защото са десни. Те гласуват за AfD, защото са ядосани". Опитите на Вагенкнехт да източи протестните избиратели на AfD в момента изглеждат като единствения жизнеспособен план за смекчаване на изборния успех на крайнодясната партия.
Реакцията на AfD беше изненадващо приглушена. Сигурно има известно разочарование: Бьорн Хьоке, председател на партията в източната провинция Тюрингия, на практика я моли да се присъедини от месеци. Но дори ако първоначалните оценки са верни, AfD пак ще остане с убедителните 17% електорален дял, което я поставя на второ място след CDU. Нещо повече, популистката, антиимигрантска реторика на Вагенкнехт до голяма степен допринася за легитимирането на любимата изборна стратегия на AfD. Още по-притеснителното е, че ако нейната партия е толкова успешна, колкото сочат ранните социологически проучвания, ще останат по-малко пътища за формиране на правителства на мнозинството без AfD или Вагенкнехг, на провинциално или федерално ниво. „Едно наистина алтернативно ляво може да има важна функция в преконфигурирането на германската партийна система" каза Хьоке. Вагенкнехт може да отнеме гласовете от AfD, но също така може да направи възможно тя да вземе политическа власт, ако коалиционните партньори се окажат принудени да избират между две популистки партии.
Основните политически партии в Германия са слаби. Електоратът е разделен и управляващите коалиции, работили, за да не допуснат AfD, в резултат на това са все по-разединителни и неефективни. Вътрешни борби и некомпетентност попречиха на правителството да изпълни много от предизборните си обещания. Германските политици обещават да рационализират често тромавата си бюрокрация, да подобрят технологичната инфраструктура на страната и да насърчат по-стабилен технологичен сектор от десетилетия. Но политическите разправии и липсата на въображение попречиха на всяка значима промяна. Сега, когато се задава рецесия, недоволството от некадърността на политическата класа вероятно ще стане още по-изразено.
Платформата на Вагенкнехт все още се развива, но е малко вероятно да е толкова различна от тази на другите партии. Основните правителствени обещания за по-добри социални услуги, по-силна икономика и по-малко бюрократични проблеми се споделят в целия политически спектър. AfD и Зелените провеждат кампании за увеличаване на финансирането за образование. Вагенкнехт също. Няма да е изненадващо, ако тя пусне обиди срещу имигранти и активистите за климата. Но тя едва ли е единствената, която е разбрала, че не се нуждае непременно от разумни политически решения или истинско лидерство, ако се заиграе с негодуванието на хората. Канцлерът на Германия Олаф Шолц наскоро обяви плановете си за „депортиране в голям мащаб", докато лидерът на ХДС Фридрих Мерц избухна в истинска тирада, обвинявайки кварталите на Берлин, че не са достатъчно немски, и изисквайки новите имигранти в Германия декларират своята вярност към Израел.
След като светът е все по-неспокоен от насилието в Украйна и Близкия изток, както и от продължаващата поредица от климатични кризи, германската политика прави рязък завой в националистично-популистка посока. И Сахра Вагенкнехт може да ускори това пътуване.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед