Джордж Монбиот
Те нямат ли деца? Нямат ли внуци? Нима богатите и влиятелни хора не се интересуват от света, който ще оставят на потомците си? Как можем да обясним начин на мислене, който би пожертвал обитаемата планета за малко повече власт или малко повече богатство, когато те вече имат толкова много?
Има много начини, по които изключителното богатство ни обеднява. Най-очевидният е разпределението на пари в общото ни екологично пространство. Неотдавнашните доклади на Oxfam, Стокхолмския институт по околна среда и Guardian ни дават бегла представа каква част от планетата е в ръцете на много богатите. Най-богатият 1% от хората в света изгарят повече въглерод от най-бедните 66%, докато мултимилиардерите, управляващи своите яхти, частни самолети и множество домове, консумират хиляди пъти над средното за света. Може да го считате като още едно колониално заграбване на земя: могъщ елит е завладял ресурсите, от които всички зависят.
Но това съвсем не е краят на проблема. Някои от тези замърсители също полагат големи усилия, за да осуетят опитите на други хора да предотвратят колапса на земните системи. Милиардери и сентимилионери финансират мрежа от организации, които целят да предотвратят ефективни екологични действия. Много от фирмите, основани или финансирани от Чарлз и (покойния) Дейвид Кох, собственици на огромна бизнес империя за добив на изкопаеми горива, петролни рафинерии и химически заводи, предоставят аргументи, които прикриват индустриалния личен интерес като морален принцип. Същото правят и техните непрозрачно финансирани партньори в Обединеното кралство.
Мултимилионерът Джереми Хоскинг, който наля милиони във Vote Leave и партията за Brexit, също така е основният финансист на партията Reclaim на Лорънс Фокс, която твърди, че няма климатична извънредна ситуация и води кампании срещу политиките за нулево нетно потребление и кварталите с нисък трафик и в полза на фракинга. Разследване на openDemocracy миналата година установи, че неговата компания, Hosking Partners, е инвестирала 134 милиона долара в сектора на изкопаемите горива.
По-трудни за обяснение може би са олигарсите, които не са силно или пряко ангажирани с изкопаемите горива, но насърчават противопоставянето на екологичните действия. Неотдавнашно разследване на уебсайта DeSmog установи, че 85% от статиите с мнения относно проблемите на околната среда, публикувани в Telegraph през последните шест месеца, или отричат науката, или атакуват мерките и кампаниите, целящи да предотвратят срива на околната среда. Настоящият собственик, сър Фредерик Баркли, не е барон на изкопаеми горива. Но ако сега, както изглежда вероятно, вестникът бъде продаден на фонд, контролиран от кралското семейство на Абу Даби, финансиран от петрол и газ, едва ли може да стане по-лошо.
В основата на империята на Илън Мъск е Tesla, която произвежда електрически превозни средства. Но той превърна скорошната си придобивка Twitter (сега X, скоро Ex) в силно враждебно за екологичните дискусии място: изследванията показват, че почти 50% от екологично ориентираните потребители или са млъкнали, или са били прогонени от платформата. Самият Мъск допринесе за отричането на науката за околната среда, което процъфтява на X, откакто го купи.
Широка коалиция от интереси – компании за изкопаеми горива, милиардери и техните вестници и други членове на икономическия елит – лобира и постигна криминализирането на екологичния протест в много части на света, включително в Обединеното кралство. Тук, както и в няколко други страни, нежните екологични протести сега причиняват дълги присъди затвор, улеснени от заглушаване в съда: на активистите в някои случаи е забранено да казват на журито защо са предприели действията си. В САЩ организации, финансирани от петролни компании и милиардери, изготвят проекти на закони, включващи най-драконовските и смразяващи наказания за протестиращите, след което се стремят да ги универсализират в множество щати и нации. Изцяло мирните протестиращи са демонизирани като екстремисти и дори терористи. Широкоразпространената враждебност към борците за опазване на околната среда е създадена от тролове с тъмни пари и милиардерската преса. Неприлично е онези, които се стремят да защитят живата планета с демократични средства, да бъдат арестувани масово от властите и хвърляни в затвора, докато хората и организациите, които разрушават нашите животоподдържащи системи, са незасегнати от закона.
Така че защо олигарсите, които нямат преки инвестиции в унищожаването на околната среда, изглеждат толкова враждебни към опазването на околната среда? Част от причината е, че всяко противопоставяне на обичайния бизнес се възприема като противопоставяне на неговите бенефициенти. Тези, които днес са милиардери или сантимилионери, по дефиниция са добре обслужвани от настоящата система. Те правилно възприемат, че един по-справедлив, по-екологичен свят означава ограничаване на тяхната огромна икономическа и политическа мощ. Дори онези, които са инвестирали в зелени технологии или даряват за зелени каузи, несъмнено изпитват инстинктивно чувство на заплаха.
Мрежите, финансирани от компании за изкопаеми горива, умишлено събират проблемите, свързвайки зелените политики с комунизма и насилствената революция, като същевременно насърчават политически кандидати, които ще натискат едновременно екологичните действия, демокрацията и преразпределението. Имотната параноя, често свързвана с изключителното богатство и усещането, че всеки заговорничи да ви го отнеме, се задейства лесно.
Но не можем да отхвърлим възможността някои от тези хора наистина да не ги е грижа дори за собствените им деца. Тук има две конвергентни сили: първо, много от онези, които се издигат до позиции с голяма икономическа или политическа сила, имат личностни разстройства, предимно нарцисизъм или психопатия. Тези разстройства често са движещите сили зад техните амбиции и средствата, чрез които преодоляват препятствията пред придобиването на богатство и власт, и които възпират другите хора от постигане на такова господство.
Вторият фактор е, че след като бъде придобито голямо богатство, то изглежда засилва тези тенденции, възпрепятствайки връзката, обичта и разкаянието. Парите купуват изолация. Това позволява на хората да се изолират от другите, в техните имения, яхти и частни самолети, не само физически, но и когнитивно, задушавайки осъзнаването на техните социални и екологични въздействия, изключвайки тревогите и предизвикателствата на другите хора. Голямото богатство насърчава чувството за правота и егоизъм. И потиска доверието, емпатията и щедростта. Изглежда също така богатството намалява интереса на хората да се грижат за собствените си деца. Ако някое друго състояние генерира тези симптоми, бихме го нарекли психично заболяване. Може би изключителното богатство трябва да се класифицира точно така.
Така че борбата срещу разрушаването на околната среда не е и никога не е била само борба срещу разрушаването на околната среда. Това е и борба срещу огромното неправилно разпределение на богатство и власт, което поразява всеки аспект от живота на планетата Земя. Милиардерите – дори по-просветените – са лоши за нас. Не можем да си позволим да ги задържим.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед