Гардиън, редакционна
Икономиката на Колумбия е зависима от изкопаемите горива, които представляват около половината от нейния износ. Но на срещата на върха на ООН за климата този уикенд Густаво Петро, президентът на страната, се ангажира „да спре разширяването на експлоатацията на въглища, нефт и газ и да преориентира нацията си далеч от подобни отрови". Колумбия е първата голяма икономика, която подкрепи Договора за неразпространение на изкопаеми горива. Това е разумна, глобално значима стъпка – която повдига въпроса: защо други членки на ОИСР, износители на въглерод, като Великобритания, не следват този пример?
Това, което е лудост е, че правителствата планират да произведат повече от два пъти количеството изкопаеми горива през 2030 г., което съответства на „безопасното" глобално повишаване на температурата от 1,5C. Парадоксът, който договорът се опитва да разреши, е, че Парижкото споразумение не споменава изкопаемите горива, отговорни за глобалното затопляне. Но шепа нации биха могли да покажат как постепенното премахване на изкопаемите горива може да доведе до устойчиво зелено развитие и да се отхвърли абсурдното отричане на Султан Ал Джабер, петролен бос и президент на Cop28. Има прецеденти: договорът за забрана на мините от 1997 г. започна с малко поддръжници, но по-късно беше ратифициран от 164 държави.
Човечеството е изложено на риск, ако няма преход от екстрактивен модел на растеж към по-екологичен такъв. Развиващите се нации, като Колумбия, често имат дефицит на енергия и храна, като изнасят стоки с ниска стойност в сравнение с вноса. Най-големият износител на суров петрол в Африка, Нигерия, внася почти цялото си гориво. Седем от 10 икономики внасят повече храна, отколкото изнасят. В резултат на това развиващите се нации страдат от структурен търговски дефицит, който води до отслабване на валутата и необходимостта от заемане на долари. Бедните нации при такъв режим прехвърлят около 2 трилиона долара годишно към богатите, сочат проучвания.
Развиващите се нации искат да заменят настоящия несправедлив модел на глобализация с по-справедлив. Това е правено и преди. След 1945 г. Западна Германия трябваше да бъде „пастирска държава" – зависима от другите за енергия, храна и технологии. Но две години по-късно, за да опази страната извън орбитата на Москва, й беше позволено да се индустриализира съгласно плана Маршал. Половината дълг, натрупан след две световни войни, беше анулиран. На Германия беше позволено да замени вноса със стоки домашно производство, които благодарение на щедрите търговски отстъпки могат да бъдат изнесени в по-богатите нации. Въпреки възстановяването от войната, САЩ изпратиха на Германия 5% от своя БВП, около 1,5 трилиона долара в днешни пари.
Това, което е необходимо днес, е „Зелен план Маршал". Но бившите колониални сили с историческа отговорност за климата няма да изсипят пари. Най-бедните страни в света плащат над 12 пъти повече на своите кредитори, отколкото харчат за предотвратяване на унищожаването на околната среда. Някои богати на ресурси бедни нации преговарят за място в зелените промишлени вериги за доставки, като се колебаят между САЩ и Китай. Но базираният в Кения икономист Fadhel Kaboub е прав: климатичната извънредна ситуация не се нуждае от постепенна, а от трансформационна промяна в търговската, инвестиционната и финансовата архитектура.
Изкопаемите горива са днешните оръжия за масово унищожение, представляващи екзистенциална заплаха. Има паралели с договора от 1968 г. за неразпространение на ядрени оръжия. Част от решението на извънредната климатична ситуация е увеличаването на използването на възобновяеми енергийни източници. Но също толкова важно е да се спре разширяването на производството на изкопаеми горива и то не само с неясното обещание, че емисиите ще бъдат намалени в бъдеще. По-богатите нации, които са се облагодетелствали най-много от добива на въглища, нефт и газ, трябва да се ангажират да сложат край по справедлив начин на ерата на изкопаемите горива. Всичко друго, както казва президентът на Източен Тимор, Хосе Рамос-Орта, би било „крокодилски сълзи".
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед