Ема Ашфорд
В сряда президентът Байдън изнесе реч от Белия дом, призовавайки Конгреса да отпусне помощта за Украйна. Той опита всеки възможен трик: посочи вътрешните икономически ползи от военните разходи, изтъкна последиците от помощта за националната сигурност и дори обвини републиканците в Конгреса, че „са дали на Путин най-големия подарък, на който може да се надява".
Часове по-късно всеки републикански сенатор гласува против законопроекта, който щеше да предостави повече помощ на Украйна. Това е само последният неуспех за Украйна, тъй като нещо, което само допреди месеци се смяташе за почти неизбежно – продължаващото финансиране от САЩ за войната – стана крайно несигурно. Това е сигнал за степента, в която помощта за Украйна се е превърнала в политически футбол в САЩ, и знак, че е вероятно да се появи като спорна точка в президентската кампания през следващата година.
Спорът не можеше да дойде в по-лош момент за Украйна. Дългоочакваната контраофанзива на страната през 2023 г. донесе малко печалби, подкрепата на Запада като цяло намалява и зимата вероятно ще стане свидетел на нова мащабна руска бомбардировъчна кампания. Войната в Газа отнема вниманието и ресурсите от Украйна и взаимни обвинения за неуспешната зимна офанзива – заедно с признаци на раздор между украинските лидери – започнаха да се появяват в изтичане на стратегически новини.
В същото време много от тези проблеми бяха предвидими още преди месеци. Американската общественост, уморена от две десетилетия война в Ирак и Афганистан, никога нямаше да подкрепи една продължителна война в Украйна в задънена улица, особено когато конфликтът вече струва на американския данъкоплатец над 75 милиарда долара. Също така е трудно да си представим, че съюзниците на Украйна във време на икономическо забавяне ще дават приоритет на инвестициите в отбраната и посрещането на значителните нужди от боеприпаси и оборудване на изпадналата в битка страна.
Всъщност дори една успешна контраофанзива на Украйна не би решила всички тези проблеми. Но както се подчертава наскоро в разкритието на Washington Post, украинските сили не са покрили дори минималната летва за успех в тази кампания. Войските бяха затруднени от несъответствието между американските и украинските виждания за стратегия, някои лоши тактически решения от страна на украинското ръководство и руските отбранителни укрепления, които се оказаха много по-солидни и ефективни от очакваното. В началото на ноември висшият генерал на Украйна Валерий Залужний призна пред интервюиращ, че войната е в задънена улица.
След 18 месеца на триумфална реторика, реалността започва да се налага. Сега политиците в Киев и техните западни партньори трябва да отговорят на някои предизвикателни въпроси: колко територия може реалистично да възстанови Украйна чрез военни средства? Колко дълго западното обществено мнение ще продължи да подкрепя финансирането на войната? Кога неуспехът да инвестираме в нашата отбранителна промишлена база означава, че нашите запаси са недостатъчни за ресурсите на Украйна?
Може би най-важният въпрос в краткосрочен план е този за финансирането от САЩ. Страната е предоставила лъвския дял от военната помощ на Украйна след нахлуването на Русия и въпреки че Конгресът може в крайна сметка да одобри повече разходи за Украйна, забележително е, че дори републикански ястреби като Линдзи Греъм продължават да настояват всяка по-нататъшна помощ да бъде обвързана с имиграционната реформа, изключително трудна тема при всякакви обстоятелства.
Ако Конгресът не одобри допълнителни разходи в Украйна, тежестта ще премине към европейските държави, някои от които също са все по-загрижени за разходите за подкрепа на Украйна. Това ще постави Украйна в трудно – макар и не непременно катастрофално – положение. Страната вече започваше да се обръща към отбрана, прибирайки се за зимата и опитвайки се да укрепи настоящите линии срещу бъдещи руски атаки; недостигът на помощ само ще направи тази промяна по-спешна.
Големият дългосрочен въпрос за администрацията на Байдън е как изглежда политиката на САЩ към войната занапред. Досега администрацията любопитно не желаеше да обмисли бъдещия ход на войната и дали тя е устойчива. Публично президентът почти удвои твърдата си риторика, като каза на Конгреса, че трябва да гласуват за помощ или да оставят Путин да спечели.
Но предвид настоящите обстоятелства, администрацията трябва да формулира правдоподобен план Б за това как да продължи – независимо дали Конгресът ще одобри или не допълнително финансиране. Няма сравнително малък смисъл да се настоява за прекратяване на огъня: докато Москва възприема потенциала за преизбиране на Доналд Тръмп през ноември следващата година, руските лидери едва ли ще се съгласят на сделка. Но основата може да бъде положена сега чрез отваряне на комуникационни линии с Москва и започване на откровен и открит разговор с Киев и други европейски съюзници за края на войната.
Те също се нуждаят от по-добър разказ. През по-голямата част от миналата година Белият дом твърди, че подкрепата на САЩ трябва да се съсредоточи върху подпомагането на Украйна да си върне територията. Но това ограничава политиците на САЩ и прави неуспеха на Украйна да си върне територията победа на Русия почти по подразбиране. Вместо това Белият дом трябва да се стреми да изгради нов наратив: че това е отбранителна война за Украйна и стратегическо поражение за Русия и че САЩ могат да подкрепят Украйна, като същевременно признават, че има други приоритети на националната сигурност, които може да са необходими да има предимство. Този разказ е по-малко амбициозен, но по-прагматичен.
Опитът да се преобрази войната в Украйна в отбранителен конфликт с по-ниски залози през следващата година не е задължително да бъде популярен нито в Киев, нито сред съюзниците на САЩ в Европа. Нито пък е план, който би спечелил войната или би предложил значителни териториални придобивки. Но това е план, който може да предотврати украинските загуби. И най-важното, ако администрацията на Байдън бъде преизбрана през ноември, този подход ще ги постави в много по-силна позиция да продължат преговорите за примирие в края на 2024 г.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед