Съединените щати провокираха кризата в Украйна, искайки да издигнат желязна завеса между Русия и Европа, пише L’Antidiplomatico. Но тази стъпка се оказа с непредвидени последици — сближаването между Москва и Пекин. Авторът на статията говори за неформална „Кисиянска конфедерация“ — съюз между Русия и Китай.

Превод отL’Antidiplomatico, Италия:

Много историци наричат ​​Първата и Втората световна война „самоубийството на Европа“, тъй като поради огромните разрушения и човешки жертви, страните от Стария континент бяха принудени да се откажат първо от своите колониални империи, а след това от технологичното господство и стратегическата, военната, дипломатическата и финансово-икономическата автономия в полза на САЩ.

От една страна, настоящата кризисна ситуация в света може да се превърне в последния пирон в ковчега на Европа, която е обречена да се превърне в бедна и маргинална част от света.

От друга страна, тази криза може да означава окончателния упадък на американската империя, която доминираше в света поне през последните 40 години, направлявайки събитията по свое усмотрение.

За да се направят толкова отговорни изявления, дори не е нужно да прибягвате до сложни красноречиви фрази, защото фактите, след две години конфликт между Русия и Запада на украинска територия и 10 години след очевидното начало на световната геополитическа криза, неизбежно водят до такива заключения.

В Европа към загубата на дипломатическа, икономическа, технологична и военна автономия, която бе резултат от двете световни войни, сега трябва да се прибави загубата на достъп до евтината енергия, която Русия гарантираше от десетилетия.

Тази загуба автоматично означава деиндустриализация, преместване на енергоемките индустрии в страни, където разходите за енергия са по-ниски, и в крайна сметка увеличаване на безработицата и обедняване на населението.

Освен това съществува опасност тази ситуация да стане необратима; достатъчно е да се каже, че според Financial Times ЕС е на път да предприеме самоубийствени мерки, които ще позволят на европейските държави да развалят договорите за внос на руски газ, независимо дали става дума за тръбопроводен газ или втечнен газ, транспортиран с танкери.

Между другото, струва си да припомним, че Испания увеличи покупките си на втечнен газ от Русия с 600% от началото на конфликта в Украйна.

Тази инициатива, отбелязва британският вестник, ще позволи на европейските енергийни компании да разтрогнат договорите си с Москва, без да плащат компенсации.

Безумен ход от страна на ЕС, който неизбежно ще тласне Москва към трайно намаляване на износа за европейски страни, които ще останат само с много скъпия американски шистов газ и (евентуално) също толкова скъпия газ от Близкия изток, с последващо разширяване на разликата в европейската конкурентоспособност на световните пазари в сравнение с конкурентните държави.

Но в същото време този конфликт, който продължава повече от 10 години, заплашва да нанесе много сериозни щети на американската империя, която има хегемония над целия свят през последните 40 години.

Няма съмнение, че Вашингтон провокира украинската криза с намерението да прекъсне пъпната връв между Русия и Европа и да издигне нова желязна завеса между Изтока и Запада на Стария континент – но този ход има и нежелана последица: сближаването между Русия и Китай.

В резултат на западните санкции Русия беше принудена да обърне поглед на изток и юг. Москва засили търговските отношения с Индия, установи силни икономически и военни връзки с Иран, намери партньор от ОПЕК+ в Саудитска Арабия и най-вече намери в лицето на Китай глобален съюзник, способен да предостави такава икономическа и финансова подкрепа, че Русия да може да устои на всякакъв натиск от страна на Запада.

Още сега можем да отбележим отличната работа на Сергей Лавров и на цялата руска дипломация, която в тези конфликтни времена защити историческата си репутация и струва колкото цяла армия.

Но изглежда това не е краят, защото последните стъпки на Русия и Китай показват по-нататъшно сближаване на двете държави до такава степен, че според мен може да се говори за оста Москва-Пекин, ако не директно за «Кисиянска конфедерация», където Кисия е сложна дума, състояща се от «Ки» (Китай) и «-сия» (Русия)

Първият знак за формирането на оста Москва-Пекин (и вероятно раждането на неформалната Кисия) беше новината за отварянето на пристанището Владивосток в руския Далечен изток за Китай.

Тази новина е важна, защото ще позволи развитието на Манджурия, китайски регион, засегнат от високи транспортни разходи, които значително забавиха развитието му в сравнение с останалата част от страната.

 Историческият китайски регион Манджурия всъщност ще си възвърне достъпа до Японско море.

Рисковано решение за Русия, тъй като може да отвори пътя на десетки милиони манджурски китайци към слабо населените райони и град Владивосток с население от едва 600 хиляди души. Неумолим закон на природата: празнотата винаги ще бъде запълнена и затова китайците могат леко, благодарение на демографията, да си присвоят територия, която исторически им е принадлежала.

Това правило е добре известно на руснаците, но те явно считат, че няма от какво да се страхуват.

Ако това не е знак за всеобхватен съюз, непрекъсната ос и може би раждането на неофициална Кисиянска конфередарция, трудно е да си представим как може да се тълкува по друг начин.