Пекин остава изненадващо пасивен в конфликта между Израел и „Хамас" и намесата на хутите въпреки търговските си стремежи в Близкия изток
Тъй като хутите продължават с атаките си срещу търговското корабоплаване в Червено море, задълбочаващата се криза в региона поставя ново изпитание пред амбициите на Китай да се превърне в мощен посредник в Близкия изток, пише CNN.
Атаките срещу един от най-важните морски пътища в света преобърнаха световната търговия и сега подхранват страховете от по-широк регионален конфликт почти четири месеца след началото на войната между Израел и „Хамас“.
Досега официалният отговор на Китай за кризата в Червено море беше ограничен до призиви за прекратяване на атаките срещу цивилни кораби и завоалирани критики към ръководените от САЩ военни операции срещу хутите.
„Предпазливият или колеблив отговор на Китай хвърля сянка върху амбициите му да бъде отговорна световна сила“, коментира Мордехай Хазиза, преподавател в Академичния колеж Ашкелон в Израел, който специализира в отношенията на Китай с Близкия изток.
След като Пекин не показва апетит да се намеси пряко в кризата, САЩ се опитаха да подтикнат Китай да окаже натиск върху Иран – който обучава, финансира и оборудва хутите – да овладее атаките.
Залозите са големи за Китай, най-могъщата търговска нация в света. По-голямата част от китайския износ за Европа се транспортира през Червено море, докато десетки милиони тонове петрол и минерали преминават транзитно по водния път, за да достигнат китайските пристанища.
Това също така представлява дипломатическо предизвикателство за китайския лидер Си Дзинпин, който през последните години обеща да „допринесе с китайската мъдрост за насърчаване на мира и спокойствието в Близкия изток“ като част от инициативата си да предложи алтернатива на водения от Запада ред за сигурност.
Отговорът на Китай
Бунтовниците хути в Йемен започнаха да стрелят с ракети и дронове по кораби в Червено море в средата на ноември, което според тях е акт на солидарност към палестинците. Но много кораби, които нямат връзка с Израел, са били мишена на атаките им.
В продължение на седмици официалният отговор на Китай беше значително приглушен. Пекин не осъди хутите, нито неговите военни кораби отговориха на сигналите за помощ от близките плавателни съдове, които бяха атакувани.
Китай също отхвърли ръководената от САЩ многонационална коалиция за защита на корабите, преминаващи през Червено море, въпреки че Военноморските сили на Народноосвободителната армия имат оперативна група за борба с пиратството, която плава в Аденския залив, и поддържат база в близкия Джибути.
Съвсем наскоро, когато САЩ и Великобритания започнаха военни удари срещу цели на хутите в Йемен, Пекин започна по-гласово да изразява своята загриженост относно напрежението.
Китай призова за прекратяване на атаките срещу цивилни кораби и изрази молба „съответните страни да избягват да наливат масло в огъня“, отбелязвайки, че Съветът за сигурност на ООН никога не е разрешавал използването на сила от страна в Йемен.
Китайски официални лица многократно подчертаха, че кризата в Червено море е „следствие“ от конфликта в Газа, посочвайки незабавното прекратяване на огъня между Израел и „Хамас“ като основен приоритет.
От началото на войната в Газа Китай се опитва да се представи като водеща умиротворителна сила на Глобалния юг и алтернатива на американската мощ, като изразява подкрепа за палестинската кауза и критикува Израел и САЩ за хуманитарната криза в Газа.
Нежеланието на Пекин да се намеси в кризата в Червено море отразява тези геополитически виждания.
„Китай няма интерес да се присъедини към западна коалиция, водена от САЩ; подобно действие би засилило позицията на САЩ като регионален хегемон и би отслабило китайската позиция в региона“, изтъква Хазиза.
На срещи с китайския външен министър Уан И в Банкок през уикенда съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан е призовал Пекин да използва своя „съществен лост за влияние с Иран“, за да спре атаките, разкрива високопоставен служител на Белия дом пред журналисти.
„Това не е първият път, когато призоваваме Китай да играе конструктивна роля. Пекин казва, че повдига този въпрос с иранците и мисля, че сте видели това отразено в някои от съобщенията в пресата. Но със сигурност ще изчакаме да видим резултатите, преди да коментираме по-нататък колко ефективни са те“.
Позовавайки се на ирански източници, Ройтерс съобщи миналия петък, че китайски служители са помолили своите ирански колеги на няколко скорошни срещи да помогнат за овладяването на хутите или рискуват да навредят на бизнес отношенията с Пекин.
„По принцип Китай казва: „Ако нашите интереси бъдат накърнени по някакъв начин, това ще се отрази на бизнеса ни с Техеран. Затова кажете на хутите да проявят сдържаност“, разкрива пред Ройтерс ирански служител, информиран за преговорите
Междувременно китайското външно министерство заяви миналата седмица , че Китай „активно е деескалирал ситуацията от първия ден“ и е „поддържал тясна комуникация с различни страни, като работи активно за облекчаване на напрежението в Червено море“.
Под напрежение
Въпреки че хутите казват, че няма да атакуват китайски или руски кораби, интересите на Китай все пак са застрашени от кризата.
Подобно на много международни оператори на товарни кораби, китайските държавни компании COSCO и OOCL отклониха десетки кораби от Червено море към много по-дългия маршрут, минаващ покрай Южна Африка. Такива заобикаляния обикновено добавят повече от 10 дни към пътуването, забавяйки доставките и увеличавайки разходите.
Базираната в Сан Франциско международна логистична фирма Flexport казва, че исторически 90% от товарите, изпращани от Китай до Европа, са се движили през Червено море, но сега 90% от този трафик се движи по заобиколен маршрут около Африка.
Поради смущението тарифите за океански товарни превози от Шанхай до Европа скочиха с повече от 300% между ноември и януари, изчислява Shanghai Shipping Exchange – което представлява голямо предизвикателство за китайските износители в една вече забавяща се икономика.
Прекъсването на търговията удря всички по портфейла. Египет губи милиони долари на ден от намаления трафик през Суецкия канал в северния край на Червено море. Саудитска Арабия, която води мирни преговори с хутите след продължилата девет години война в Йемен, също е с вързани ръце.
Това поставя Китай в трудна позиция: той трябва да намери деликатен баланс между Иран, антиамерикански съюзник, и страните от Персийския залив, може би по-важните икономически партньори на Китай в региона.
Глобални амбиции
Миналата година Пекин посредничи за историческо сближаване между Саудитска Арабия и Иран, два дългогодишни регионални съперника, но спирането на атаките на хутите може да се окаже по-трудна задача за Китай, смятат анализатори.
Китай е най-големият търговски партньор на Иран през последното десетилетие и купува 90% от петролния износ на Иран. Но колко това може да се превърне във влияние ще бъде тест за политическия елит в Пекин.
„Реалността е, че Китай има ограничени лостове за реално въздействие върху поведението на Иран“, смята Уилям Фигероа, асистент в университета в Грьонинген, Нидерландия.
„Китайските инвестиции в Иран са сравнително ниски и политиката и логистиката за пълно спиране на търговията с петрол биха били сложни. Това не означава, че Китай не може или няма да анулира никакви сделки или да намали вноса на петрол, за да накаже Иран, но означава, че е малко вероятно, освен ако китайските кораби не бъдат изрично насочени или ескалацията продължи“, коментира Фигероа.
Ескалацията на конфликта в Близкия изток също повдигна въпроси относно Инициативата за глобална сигурност (GSI) на Си Дзинпин, която беше представена от Пекин като „китайски решения и мъдрост за решаване на предизвикателствата пред сигурността“.
Инициативата, стартирана от Си през 2022 г., се фокусира върху съвкупност от общи принципи на китайската външна политика.
Концепцията беше добре приета сред правителствата в региона, които искаха икономическо развитие и повече преки чуждестранни инвестиции. И за известно време изглеждаше, че нещата вървят в тази посока.
През август Уан, дипломат номер едно на Китай, заяви, че „вълна на помирение“ обхваща Близкия изток с помощта на Китай. Но този разказ беше разбит след малко повече от месец, когато „Хамас“ атакува Израел, хвърляйки региона в нов конфликт.
Автор: Аспарух Илиев
