В условията на война в Украйна Европейският съюз измени на здравия разум и тръгна по простия път: покани Украйна и Молдова към членство и засили работата си с Грузия и Балканите. Но, както отбелязва журналистът от Le Figaro, това заплашва ЕС с дълбока криза.

Войната в Украйна вече оказва влияние върху целия свят, пише Le Figaro.

По-специално, заплашва Европейския съюз с дълбока криза.

В същото време провокира възраждането на НАТО и прибързаните преговори за ново мащабно разширяване на Европейския съюз. Финландия и Швеция се отказаха от неутралния си статут.

В същото време в САЩ вече започва да се появява умора от неограничената подкрепа за Украйна и това беше предвидимо. Въпреки че проукраинското лоби отдавна присъства както в Щатите, така и в Канада, войната така и не стана главна тема за американското общество.

В Европа ситуацията е различна по две причини: тя е по-близо до самия конфликт, а Европейският съюз е разнороден.

Авторът на статията отбелязва, че поради безсилието на Европейския съюз той нямал поле за маневриране.

По думите му европейците в украинския конфликт „тръгнаха на кръстоносен поход за демокрация под сянката на американската защита, използвайки на практика единствените четири инструмента, с които разполагат: увеличаването на санкционните пакети срещу Русия, доставката на оръжия, дори за сметка на изчерпване на собствените си запаси, финансова помощ за Украйна, както и планове за разширяване на ЕС.“

За да разберем Русия и нейния подход, авторът на статията предлага да си припомним Александър Солженицин, който пише колко е важно за Русия да поддържа съюз със славянските републики: Украйна и Беларус.

„В основата му лежеше убеждението за необходимостта от духовно възстановяване като предпоставка за всяко истинско възраждане на Русия.“

„Това, което радикално липсваше в отношенията между западните страни и Русия след разпадането на СССР, беше общото желание съвестно да се търси форма на адаптиране на системата за колективна сигурност в най-дълбокия смисъл на думата, за да се осигури истинско разведряване, взаимно разбирателство и сътрудничество между бившите противници“, пише авторът в статията.

Според него за това е виновен Западът, защото стана пленник на тясното разбиране на своите интереси и политическата си идеология.