Американската външна политика е напълно погълната от дисфункцията на вътрешната ни политика, което има опустошителни последици за бъдещия световен ред
Нека го кажа просто. Украйна, след като в продължение на две години оказваше яростна съпротива на руското пълномащабно нахлуване, сега е на път да загуби войната. Украинската армия просто е изчерпала боеприпасите си, защото Съединените щати са прекратили по-нататъшната военна помощ. Европа има подобен проблем с попълването на недостига заради съпротивата на една от страните членки на ЕС – Унгария. Сега президентът Путин е уверен, че ще надделее над Запада и ще спечели не само настоящата, но и бъдещите войни, пише Франсис Фукояма* в American purpose.
За да бъда ясен, мнозинството от американците и мнозинството от избраните от тях представители в двете камари на Конгреса подкрепят предоставянето на постоянна помощ на Украйна. В Сената се проведоха двупартийни преговори, които доведоха до пакетна сделка, която ще осигури тази помощ (както и за Израел и Тайван), при условие че тя е свързана със затягане на контрола по южната граница на САЩ. Това е, за което републиканците шумно настояваха през по-голямата част от изминалата година; всъщност те твърдят, че това е толкова спешно, че Тексас и други червени щати мобилизират своите части на Националната гвардия за тази цел.
Президентът Байдън наскоро заяви, че е готов да затвори цялата граница, ако това е необходимо, за да се прокара пакетът от помощи. Доналд Тръмп, предполагаемият кандидат за президент на Републиканската партия, обаче води кампания срещу тази сделка и инструктира своите MAGA съюзници в Камарата на представителите, начело с председателя Майк Джонсън, да я отхвърлят категорично. Той и неговите десни съюзници не желаят проблемът да бъде решен, защото искат да запазят граничния въпрос жив до изборите през ноември. Като се има предвид малкото мнозинство на републиканците в Камарата, пакетът може лесно да мине с гласовете на демократите и шепа несъгласни републиканци, но всяко двупартийно сътрудничество от рода на това, което се наблюдава в Сената, е обявено за забранено.
Републиканската партия е станала много умела в държането на заложници – нещо, което доведе до първия импийчмънт на Тръмп през 2019 г. Твърдото крило на MAGA представлява малцинство в малцинството, но нашите институционални правила им позволяват да налагат вето на решения, които очевидно са предпочитани от голямото мнозинство американци. В случая с южната граница Тръмп иска да наложи вето на резултат, който самите републиканци обявиха за критична извънредна ситуация, и всичко това в името на електоралното предимство, което според него му дава. Това е още един пример за готовността на Доналд Тръмп да изгори цялата къща, ако това обслужва личните му интереси, подобно на неотдавнашния му коментар, че се надява икономическата катастрофа да настъпи преди ноември.
Президентът Байдън трябва да обясни тази ситуация много по-ясно на американския народ. Неговата администрация е склонна да смята, че е достатъчно да изрази веднъж дадена политическа позиция, за да я наложи. Байдън трябва да подражава на Тръмп и да повтаря отново и отново, че Тръмп и републиканските радикали в Камарата на представителите блокират решението за южната граница, както и улесняват руската победа над Украйна.
От известно време Съединените щати са престанали да бъдат сериозна държава. Крайната ни поляризация, съчетана с институционални правила, които привилегироват малцинствата, прави невъзможно за нас да изпълняваме международните си задължения. Европейският съюз изпитва разновидност на същия проблем, тъй като изискванията му за консенсус позволяват на една малка държава да блокира действията на цялото. Но не можем да започнем да се занимаваме с тези дългосрочни проблеми, ако не успеем да се справим с краткосрочната задача да не допуснем Доналд Тръмп и неговите MAGA републиканци на власт на предстоящите избори.
*Франсис Фукуяма е председател на редакционната колегия на списание American Purpose и директор на магистърската програма по международна политика „Форд Дорси“ в Института за международни изследвания „Фрийман Спогли“ към Станфордския университет.
