Едно е да се нанасят удари по мотоциклетите Harley-Davidson и по уискито и бърбъна. Съвсем друго е да атакуваш Силициевата долина или Уолстрийт.
Европейският съюз обмисля да открие нов фронт, докато Доналд Тръмп се готви да наложи в сряда т.нар. ответни мита срещу всички търговски партньори на Америка.
„Денят на еманципацията“, както го нарече Тръмп, ще отбележи най-голямата ескалация на търговската война, която той започна с Канада, Мексико и Китай след встъпването си в длъжност на 20 януари. Скоро последваха общи мита върху стоманата и алуминия, а след това и върху автомобилите, което постави Европейската комисия пред необходимостта да защити икономическите интереси на блока, пише Камила Гийс в изданието „Политико“..
Досега Брюксел действаше по традиционните правила на търговската война, като в отговор на по-широките мита на Тръмп върху индустриалните метали въведе еквивалентни мита върху емблематични американски марки като Harley-Davidson. Ответните мерки имаха за цел да съвпаднат или да „отразяват“ действията на администрацията – но не и да ескалират ситуацията.
Сега, когато Вашингтон заплашва да накаже ЕС още по-строго, не само за съществуващите мита, но и за нетарифните бариери, като например технологичното регулиране, Брюксел се готви да отвърне на удара.
„Ние ще подходим към тези преговори от позицията на силата… Европа държи много карти. От търговията до технологиите и размера на нашия пазар. Но тази сила се основава и на готовността ни да предприемем строги контрамерки. Всички инструменти са на масата“, заяви днес пред Европейския парламент председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Като намеква за американските услуги, Брюксел може би има предвид банки като J.P. Morgan или Bank of America, или технологични играчи като социалната мрежа X на Илон Мъск, гиганта в търсенето Google или най-големия онлайн търговец на дребно в света Amazon.
ЕС е нетен износител на автомобили, фармацевтични продукти и хранителни стоки за САЩ. Но той е и нетен вносител на услуги – и това му дава повече възможности за влияние при търговски спорове. (Като се вземат предвид стоките и услугите заедно, трансатлантическата търговия е като цяло балансирана. Общият излишък на ЕС е само 50 млрд. долара, или около 3 % от годишната трансатлантическа търговия, възлизаща на 1,7 трилиона долара.)
„Американските технологични гиганти, финансовата индустрия и фармацевтичните компании са дълбоко вкоренени в Европа. Ако се стигне твърде далеч, Брюксел може да затегне гайките: цифрови мита за Силициевата долина, регулаторни ограничения за Уолстрийт или експортни данъци за американските фармацевтични продукти… Америка може да държи по-голямата бухалка, но Европа има много остри камъни, които да хвърли“, казва Тобиас Герке, старши сътрудник в Европейския съвет за външни отношения.
На ринга на търговската война изпълнителната власт на ЕС досега се е борила с Тръмп в същата теглова категория: удар за удар. „Ако Тръмп наложи ответни мита, ние сме в съвсем нова игра“, казва един дипломат от ЕС.
В зависимост от стратегията на Тръмп има два основни начина, по които Комисията би могла да нанесе удар по услугите.
Първо, използвайки съществуващите правила, които е създала през последните 5 години, ЕК може да затегне регулациите за големите технологични компании, да обложи с данък американските банки или да забави издаването на бизнес лицензи в ЕС.
„Когато видите как големите американски технологични компании, които всички са близки до Тръмп, се позиционираха през последните няколко месеца, изглежда така, сякаш лобират пред Белия дом срещу Европа. В действителност те са изключително уязвими от ответни мерки“, казва Ив Мелин, съдружник-основател в адвокатската кантора Cassidy Levy Kent.
Пример за това е Законът за цифровите пазари на блока, който има за цел да ограничи властта на доминиращите технологични играчи и да защити конкуренцията. Комисията трябва да реши още тази седмица дали Apple и Meta са в нарушение на тези правила.
Но това е област, в която Брюксел ще действа внимателно, за да избегне разпалване на огъня.
„Проблемът с цифровата част е, че след като ЕС направи това, натискът от страна на САЩ върху регулаторната рамка ще се увеличи още повече“, казва Арнуд Вилемс, партньор по международна търговия в адвокатската кантора King & Spalding.
Други лостове, с които разполага ЕС, са облагането на финансовите транзакции и цифровите потоци и принуждаването на американските авиокомпании да плащат повече, за да кацат на европейските летища, добавя той.
ЕС би могъл също така да ограничи достъпа на американските компании до държавни поръчки в рамките на нов инструмент за международни поръчки. Ако Брюксел не позволи на американските енергийни или консултантски компании да получат достъп до държавни поръчки на ЕС, това ще засегне основен източник на приходи.
В краен случай ЕС би могъл да използва своята търговска „базука“ – Инструмента за борба с принудата. Както подсказва името му, той ще позволи широкообхватна реакция, включително целеви мерки, ако Брюксел заключи, че действията на САЩ са прекомерни.
В рамките на шест месеца Комисията може да стигне дотам, че да закрие X Мъск, да ограничи правата на интелектуална собственост на американските технологични гиганти или да забрани инвестициите в ЕС.
