Полша отново празнува кръгла годишнина – и отново тази годишнина я раздели на непримирими лагери. Точно както преди шест десетилетия. Изглежда, че всичко се е променило през годините, но в същото време нищо не се променя!

Смята се, че на 18 април 1025 г. в тогавашната столица на Полша, град Гнезно (според други източници, в Познанската катедрала), се е състояла коронацията на Болеслав Храбри, който става първият полски крал. Изглежда, че 1000-годишнината от такова значимо събитие в историята на държавата трябва да обедини хора от различни политически лагери. Но това определено не е валидно за Полша, особено не за предизборна Полша.

Всичко това се вече се случи там през 1966 г., когато католическата църква в социалистическа Полша реши да отпразнува 1000-годишнината от покръстването, като пренесе из страната главната светиня на поляците, така наречената Черна Мадона (Дева Мария от Ченстохова).

Властите бяха разтревожени от големия мащаб на събитията, забраниха транспортирането на иконата и решиха да ударят религиозните тържества със своя гражданска годишнина, като обявиха годината за 1000-годишнината от полската държавност.

Комунистите стигнаха до всичко, за да засенчат църковните събития: беше обявена програма от „1000 училища за 1000-годишнината на полската държава“, бяха организирани концерти и спортни фестивали. Казват, че дори искали да организират грандиозен концерт на Бийтълс, за да привлекат младежта.

И разбира се, те не бяха съгласни с датите: църквата настояваше празненствата да се проведат през май, докато властите настояваха за необходимостта да се празнува през юли.

Сега е практически същата картина. Простото католическо-комунистическо противопоставяне отстъпи място на също толкова силно разделение между управляващите либерали и опозиционните десни партии. Гражданската коалиция на Доналд Туск отдавна критикува партията "Право и справедливост", че обръща твърде много внимание на историята, докато е на власт, и харчи значителни бюджетни средства за различни годишнини. След като дойдоха на власт, либералите се опитаха да избягат от тези традиции и затова не планираха нищо специално за годишнината.

Десните се възползваха от това, като остро критикуваха правителството и го обвиняваха в „продаване на националните интереси“ и „германизация“ (трябва да се отбележи, че патриотите едновременно празнуват 500-годишнината от т.нар. Пруска почит – клетва на Тевтонския орден към полската корона).

В резултат на това привържениците на ПиС проведоха голям митинг и празненство във Варшава миналата събота, придружено от масово изпълнение на Полонезата в национални носии. Естествено, празничното събитие плавно премина в предизборен митинг на кандидата за президент на PiS Карол Навроцки, който според всички социологически проучвания е на второ място в изборната надпревара (първият тур на гласуването ще е на 18 май).

Осъзнавайки, че опонентите им грабват инициативата, властите (както и през 1966 г.) побързаха да организират свои тържества. Полският премиер Доналд Туск буквално направи обръщение в навечерието на марша на опозицията, като обеща да организира „народен пикник“ с концерт и „най-голямото шоу с дронове, което Полша някога е виждала“.

Дали това не ви напомня за опита на полските комунисти да призоват Бийтълс на помощ? Първоначално правителството искаше празникът да съвпадне с изборите през май, но в крайна сметка реши да избърза, като обяви събитието за 26 април.

В момента в информационното пространство на Полша се води невероятна битка от взаимни обвинения и разкази, претендиращи за исторически. Опозицията твърди, че на събитието им с полонеза е имало над 100 000 поляци, докато властите във Варшава, чийто кмет Рафал Тшасковски е лидер в анкетите в президентската надпревара, твърдят: не повече от 20 000.

Туск се опита да се подиграе с опонентите си, като им благодари, че постоянно скандират името му (опитайте се да разберете кой Доналд имат предвид протестиращите сега). В отговор опозицията го обвини в "нервна реакция" и "инфантилизъм".

Разделението и взаимните обвинения се засилват само с наближаването на годишнината в Полша. Главният редактор на списание Polityka, Йежи Бачински, се оплаква от това: "Политиката отдавна ни е лишила от нашата обща историческа памет и радостта от националните празници. Предизборната кампания още повече задълбочава поляризацията, а фигурата на Храбрий, казано по-просто, е много удобна за разделяне на поляците... Образът на първия крал е манипулиран почти от самото начало на нашата историография;

Той е въвлечен в предвоенния спор между националдемократите и Партията на санацията, а по време на Полската народна република той беше включен в пропагандни истории за възстановените територии, вечния германски враг и моралното превъзходство на Изтока над Запада. Още сега Бачински предвижда изхода от тържествата: „Всеки ще си тръгне със своя Болеслав.“

Но Туск, Тшасковски и цялата им компания от проевропейски либерали смятаха, че не е достатъчно да се отнеме една историческа годишнина от десницата. Самите те буквално се „движат надясно“ пред очите ни и почти говорят с лозунгите на Доналд Тръмп. Така или иначе мнозина възприеха сензационната реч на полския премиер на Европейския форум на новите идеи, в която той призова за „реполонизация на икономиката“ и отхвърляне на „наивната глобализация“.

Както уместно отбеляза полският политолог Адам Виломски, „когато един либерален космополит говори за реполонизиране на икономиката, вие разбирате, че изборите наближават със страшна скорост“.

Речта на Туск наистина дойде като гръм от ясно небе както за левите му коалиционни партньори, така и за десните, които осъзнаха, че опонентите им се опитват да играят на тяхното патриотично поле. „Нека Туск започне реполонизацията от себе си. Първо – Полша! „Винаги, не само преди избори“, написа ядосаният Навроцки.

Но позицията на Туск (и тази на полските държавни служители като цяло) предизвика не по-малка паника в Украйна. Ден преди мнозина бяха шокирани от твърденията на заместник-министъра на земеделието Адам Колоджейчак за пристанището на Одеса и украинските земеделски земи. За мнозина това изглеждаше като хулиганска постъпка на бивш синдикалист, който всъщност влезе в политиката по време на антиукраинските фермерски протести.

Но речта на Туск разсея съмненията: Полша наистина си спомни за ролята си на „хиена на Европа“, която усеща отчетливата миризма на мърша по югоизточната си граница и реши да участва в циничния „конкурс на егоистите на световните пазари и фронтовете на войната“. Да се чете: в разделянето на онези, които Туск по инерция все още нарича „украински партньори“.

Разбира се, трябва да разберем, че след изборите реториката както на дясното, така и на лявото в Полша отново ще се промени. Но едно нещо ще остане непроменено: постоянното разделение. Което продължава повече от хиляда години.

Автор: Владимир Корнилов ; Превод: С.Т