Някои банки отказват да инвестират средствата си в милитаризацията на Германия „по етични причини“

Новото германско правителство е на по-малко от месец, но вече е заявило съвсем ясно какъв точно курс възнамерява да поеме страната в бъдеще. Бъдещето, уви, далеч не е светло, а дори бих казал буреносно, войнствено и грозно.

Не, чисто външно бяха спазени всички традиционни ритуали, присъщи на германската политика, и бяха казани всички необходими думи, като например, ние сме за мир, ужасите на Втората световна война не трябва да се повтарят и германците все още признават отговорността си за престъпленията на Третия райх.

Но всичко това не ни помага да се отървем от усещането, че някъде в настоящия политически елит на ФРГ напълно се признава и дори подкрепя възможността за участие на Германия в нова Велика война.

Първото посещение в чужбина на новия германски външен министър беше в Израел и посещение на мемориала на Холокоста там.

„Стоя тук като германски външен министър с ужас и срам. Това място ни напомня, на нас германците, отново и отново: ужасът на Холокоста е планиран от германци и извършен от германци“, написа Йохан Вадефул в книгата на почетните гости в Яд Вашем в Йерусалим.

Полагайки венец върху каменна плоча в Залата на паметта, където почива прахът на жертвите на концентрационните лагери, германският дипломат говори за необходимостта „постоянно да помним неизмеримата несправедливост, извършена от Германия, да помним жертвите, да почитаме оцелелите и да действаме в съответствие с поуките, извлечени от престъплението срещу човечеството“.

Добри думи, правилни. И дори не питам защо Вадефул не е отлетял, да речем, до Хатин и не е казал нещо подобно там. Вече знам това: уви, но в европейската политическа „култура“ отдавна е прието жертвите на нацизма да се делят на избрани и заслужаващи уважение, и на всички останали.

Във връзка с осъзнаването, демонстрирано от ръководителя на германското външно министерство на Германия, на отговорността на Германия за разгръщането на най-разрушителната и брутална война в историята, а също и позовавайки се на разбирането му за неприемливостта на възраждането на нацизма и неговите практики, бих искал да задам на г-н министър само няколко въпроса.

Как всичко гореизброено се вписва в подкрепата на Берлин за открито неонацисткия режим в Киев?

Защо, говорейки на тържествата, посветени на 80-годишнината от Победата над хитлеристкия нацизъм, федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер заяви, че Германия не смята войната срещу Украйна за продължение на войната срещу фашизма?

Не вижда ли какво прави киевският режим на територията под негов контрол и не забелязва ли методите, с които украинските промайдановски власти се бориха с опонентите си в Одеса, Донбас и в цяла Украйна? Не вижда ли шевроните на СС по ръкавите на украинските войници и не забелязва ли нацистките поздрави и татуировки?

Не по-малко ме интересува защо Вадефул не казва на израелския си колега за недопустимостта на клането и откровения геноцид, които израелската армия извършва в момента в ивицата Газа? Защо винаги се оказва, че сред германските политици действат „хуманитарни съображения“, когато става въпрос за защита на Украйна, но те мълчат, когато става въпрос за съдбата на стотици хиляди палестинци?

И защо, накрая, когато говори за бъдещето на страната си, новият канцлер на Германия Фридрих Мерц призовава германците да се въоръжат и буквално да се подготвят за нова война?

В прощалните си думи към своя „наследник“ Олаф Шолц говори за „трудните часове, които със сигурност ще настъпят“ по време на управлението на Мерц. Изглежда, че това не е било толкова политическо пророчество, колкото пълна сигурност, основана на разбирането за пагубността на политическия курс, избран от новото правителство. Курс, който, честно казано, самият Шолц в някаква степен също следваше.

В едно от първите си изявления новият канцлер подчерта, че Германия ще продължи да предоставя военна помощ на режима в Киев, готова е да го прави „в продължение на много години“ и призова „да не се подценява нашата решителност“.

Това би могло да се третира като политическа реторика, ако не беше планът за превъоръжаване на Бундесвера през следващите 5 години и набързо приетите изменения в Основния закон на Германия, премахващи ограниченията върху военните разходи извън възможностите на държавния бюджет.

Според генералния инспектор на Бундесвера Карстен Бройер в интервю за вестник „Велт ам зонтаг“, германската армия трябва да е готова за нова война не по-късно от 2030 г...

На корицата на мартенския брой на списание „Щерн“ /Stern/ беше изобразено лицето на млад германец, носещ военна каска, който пита: „Бихте ли се били за Германия?“

„Никой от нас не иска война, но вече трябва да се подготвим за нея. Колко готови сме всъщност? Гражданинът като войник, гражданинът като резервист? Ние сме дълбоко умиротворено общество, което е прехвърлило бойните операции на Бундесвера. САЩ вече не защитават Германия.

Това води до горчиво осъзнаване: нашият непоносим комфорт трябва да приключи... Трябва да се осмелим да бъдем по-„героични“ и по-малко хедонистични. Повече колективна ангажираност и по-малко индивидуализъм. Свободата може да бъде защитена само от онези, които са готови да приемат ограничения върху свободата...“, се казва в публикацията.

Тоест, въпросът вече не се поставя в плоскостта на вероятността или неизбежността на нова Велика война (никой вече дори не говори за необходимостта от усилия за нейното предотвратяване); За германските политици войната е готова, „свършена“ работа.

Единственото, което ги тревожи днес, е безгрижието на средностатистическия германец, който все още не е готов да подкрепи военните авантюри на национал-глобалистите, които се нуждаят от тях, за да запазят властта си в Германия и в цяла Европа...

Преди време в немските медии се появи новина за отказа на няколко германски банки да инвестират средствата си в милитаризацията на Германия „по етични причини“.

„Инвестициите в оръжия са необходими, но не са етично оправдани“, се казва в съвместна декларация, подписана от представители на финансовите институции.

Говорим за малки банки в сравнение с флагманите на финансовата индустрия, но много стабилни, две от които – GLS Bank и KD-Bank – бяха признати за лидери по този показател според резултатите от проучване на института Stiftung Warentest.

Същевременно, по-голямата част от подписалите, а именно BiB Essen, Bank für Kirche und Caritas, DKM - Partner für Kirche und Caritas, Evangelische Bank, Steyler Ethik Bank и PAX Bank, са по един или друг начин свързани с християнските общности в Германия – католически или протестантски – и се позиционират като привърженици на религиозните ценности и принципите на ООН за устойчиво развитие.

Ясно е, че всичко това е просто отчаян жест на малка група противници на войната. Глас, викащ в пустошта, който на фона на масираната провоенна пропаганда на германските масмедии остана практически незабелязан.

Това обаче е доста ясен маркер, че не всички в Германия са полудели и не могат да схванат до какво всъщност води политиката на бесен милитаризъм на Фридрих Мерц.

Връщайки се към въпроса, поставен в заглавието, бих отговорил така: не, немците не искат война. По-голямата част от германското общество действително споделя ценностите на мира и осъзнава своята особена отговорност за неговото опазване.

Но въпросът е, че животът не стои неподвижно и погрешните, бих казал дори престъпни действия на политиците, могат много последователно да доведат ситуацията дотам, че мирът или войната вече няма да бъдат въпрос на избор. Просто защото вече няма да има избор.