С бъдещето на мира в Украйна на кръстопът, 4,5 милиона украинци, които избягаха в Европейския съюз (ЕС), се питат какво ги очаква. Ще могат ли да останат? Ще бъдат ли принудени да се върнат? Мнозина от хората, с които се срещнах, са раздвоени — изпитват дълбока носталгия по родината си, но вече са изградили нов живот в изгнание — работят, отглеждат деца и допринасят за местните общности.
Украинците търсят начин да удължат престоя си и да останат законно в ЕС, като превърнат временната си закрила в нещо по-постоянно.
Директивата на ЕС за временна закрила — която даде на украинците право да живеят, работят и да имат достъп до основни услуги без да кандидатстват за убежище — трябва да изтече през март 2026 г.
Може да звучи далечно, но с по-малко от година до началото на подготовката за прехода, мнозина бежанци вече са притеснени.
И с основание — защото тази седмица (12–13 юни) министрите на вътрешните работи на ЕС ще решават дали да удължат временната закрила.
Несигурността вече оказва влияние. Една украинска майка ме попита: „Европа още ли е солидарна с нас?“
В момента завръщането в Украйна просто не е безопасно — точка.
Засилените руски атаки доведоха до шокиращ ръст на жертвите сред цивилното население спрямо миналата година. Ракети и дронове удрят домове, болници и училища в цялата страна, включително в Киев. Въпреки опасностите мнозина вече са се завърнали спонтанно, а безброй други са решили да останат.
Дори ако утре бъде обявено примирие — или се постигне крехък мир — мнозина украинци се страхуват, че той няма да се задържи.
Според Агенцията на ООН за бежанците условията в Украйна все още не са достатъчно сигурни и стабилни за мащабно завръщане. Повечето бежанци изразяват силно желание да се върнат.
Но също така се тревожат дали ще имат сигурност, средства да възстановят домовете си, достъп до ток и вода, училища или здравеопазване. Бежанците се нуждаят от подкрепа, докато са далеч от родината си.
Мини и разрушени училища
Рисковете са реални: какво ще кажем за мините, разпръснати из земеделските земи? За училищата и болниците, които лежат в руини? И за дълбоката травма, преживяна от мнозина — особено деца и жени, загубили близки?
Някои от завърналите се са останали без работа, здравни грижи или други основни услуги. За уязвими хора — самотни майки, семейства с деца с увреждания или възрастни без подкрепа — прибързаното завръщане крие сериозни рискове, с които местните общности не биха могли да се справят.
Затова призоваваме страните от ЕС да удължат временната закрила поне до март 2027 г.
Досегашната система работи добре. Тя даде на украинците сигурност и стабилност — и възможност да допринасят за обществата, които ги приеха. Те си намериха работа, плащат данъци, пращат децата си на училище и станаха част от нашите общности.
Но ЕС не може да спре дотук. Какво ще стане с тези, които може никога да не успеят да се върнат? С хората от територии, които могат да останат под руска окупация? С онези, които искат да останат, защото вече са се интегрирали и подпомагат възстановяването на Украйна с парични преводи?
Време е за дългосрочни решения.
Украинците имат нужда от реални възможности — постоянен статут, разрешителни за работа или пълна бежанска закрила, когато е необходимо — както и от усилия за постигане на справедлив мир и инвестиции за възстановяване, които да улеснят завръщането.
Те вече не са просто „бежанци“. Те са наши колеги, съученици, съседи. Те заслужават ясни отговори — и достойнство. А за тези, които искат да се върнат — нужно е време, подкрепа и сигурност, когато моментът настъпи.
Това е повратен момент. Европа има шанс да бъде пример — не само как да се отговори на криза, а какво следва след нея. Като дадем на украинците истински избор за бъдещето им, можем да им помогнем да продължат да градят живота си — независимо дали тук, в Европа, или някой ден в мирна Украйна.
