Американските военновъздушни сили са разположили над 30 самолета-цистерни KC-135 и KC-46 в Европа. Формално, за учения на НАТО. Но най-вероятно, заради взаимните удари между Израел и Иран. Какво би се случило, ако Вашингтон се намеси директно в конфликта?
Дозареждането с гориво във въздуха
САЩ разполагат с мощна въздушна армада: над 13 000 самолета и хеликоптера, без да се броят дроновете. И Пентагонът не се срамува да ги използва в пълна степен – именно авиацията играе решаваща роля в американските военни операции по света. Но бойните възможности на тази армада зависят от самолетите-танкери, които са необходими за зареждане с гориво във въздуха. Американските военновъздушни сили разполагат с над 400 от тях.
Прехвърлянето на такива самолети в определен регион е първият разузнавателен знак, че се готви нещо голямо. Никой не би ги вдигнал просто така във въздуха. Факт е, че през десетилетията на интензивна употреба те са се износили доста.
Средната възраст на KC-135 Stratotanker е 52 години. По авиационните стандарти това е много. Повечето от самолетите, построени от 1954 до 1965 г., би трябвало да бъдат отписани за скрап. А сега цели три десетки от тях бяха изпратени в чужбина наведнъж.
С каква цел, все още не е ясно. Възможни са два сценария. Първият е подкрепа на съюзническите военновъздушни сили. От Тел Авив до Техеран е повече от 1600 километра по права линия. Резервоарите за гориво на изтребителите F-15 и F-16 не са достатъчни за толкова дълги полети, а Израел разполага само с 14 собствени самолета-бензиностанции. Американците са напълно способни да организират зареждане с гориво във въздушното пространство на Ирак, Сирия или Йордания.
Вторият вариант е прякото участие на САЩ в конфликта. Израелският премиер Бенямин Нетаняху многократно е искал това от Вашингтон, но досега е получавал отказ.
Морският фронт
Белият дом поддържа военно присъствие в девет страни в региона. Най-голямата американска военновъздушна база в Близкия изток, Ал Удейд в Катар, е на по-малко от хиляда километра от столицата на Иран. Освен това в момента в Персийския залив се намира ударна група, водена от самолетоносачите „Карл Винсън“ и британския „Принцът на Уелс“. „Нимиц“ се насочва натам от Южнокитайско море.
Три самолетоносача са сериозна заплаха за всяка държава. Заедно те носят почти 250 тактически самолета. Като се има предвид, че Израел сериозно повреди противовъздушната отбрана на Иран още в първия ден на конфликта, ще бъде много трудно да се отвърне на удара. Не бива да забравяме и ескортните кораби с крилати ракети „Томахоук“, способни да нанесат удари дълбоко в страната.
Подобна операция обаче няма да е лесна. Иран разполага с доста голям подводен флот. В частност, има 20 малки подводници клас „Гадир“, проектирани специално за операции в плитките води на Персийския залив. С водоизместимост от 150 тона и дължина от 30 метра, подводниците са изключително маневрени и имат ниско ниво на шум.
„Гадирите“ са въоръжени с две носови торпедни тръби с калибър 533 милиметра. Дори едно попадение под ватерлинията ще накара самолетоносача да се наклони осезаемо, което е достатъчно, за да му попречи да изпраща и приема самолети, т.е. да изпълнява основната си функция. Освен това, торпедните тръби могат да изстрелват противокорабни ракети „Наср-1“ и по-новите „Джаск-2“, а също така да поставят минни полета.
Освен директни удари по военноморски кораби, Иран е способен да нанася удари и по американските бази в региона. За целта разполага с балистични и крилати ракети, както и с дронове от различни видове. Не е известно колко от тях вече са похарчени за Израел и колко са унищожени на земята от авиацията на Тел Авив. Но е малко вероятно Техеран да е сложил всичките си козове „на масата“.
Без сухопътно нахлуване
Няма новини за масово преразпределение на американските войски в бази в Близкия изток, което означава, че Пентагонът не планира сухопътна операция. В края на краищата е невъзможно да се запази в тайна подготовката за война със седмата по големина армия в света (610 000 щика).
„Белият дом има свои собствени сметки за уреждане с иранския режим - например за мръсните трикове на йеменските хусити, чиито бенефициенти са очевидни за всички“, отбелязва международният политолог Виталий Арков.
„Малко вероятно е Вашингтон да се реши на сухопътна операция: те наистина не искат цинкови ковчези, а това е неизбежно в случай на война с Иран. Но ударите по стратегически обекти с американски ракети с морско и въздушно базиране са доста вероятни.“
Това са и обектите на иранската ядрена програма. Те са разположени под земята и са добре защитени от въздушни атаки. Израел може просто да не разполага с достатъчно ракети и бомби, за да гарантира тяхното унищожаване. Само САЩ са способни на „контролен изстрел“ в такъв сценарий.
Автор: А. Коц
