Президентът на САЩ Доналд Тръмп най-накрая сложи край на войната, обузда злото, сключи сделка и може да претендира за Нобеловата награда за мир.

Нещо повече, той си е спечелил правото да каже, че тази война никога нямаше да започне, ако той беше президент, и че му е отнело само 48 часа, за да й сложи край.

Това не е сарказъм, той наистина го направи. Но в Африка. И целият свят може да бъде благодарен, тъй като конфликтът между Руанда и Демократична република Конго (ДРК) е изпълнен с разпространението на инфекции, по-опасни от ковид (например вирусът на Марбургската треска).

Руанда е мястото, където хуту извършиха геноцида над тутси, брутално клане, което е едно от най-известните събития в историята на Субсахарска Африка. По-малко известен е геноцидът над хуту от тутси в съседен Бурунди през 70-те години на миналия век и трагедията на дълги години експлоатация.

Тутсите завладяват хуту през 15 век, въпреки че са значително по-малко числено. По същата причина те в крайна сметка приемат езика и традициите на хуту, като същевременно остават господарската класа. Това положение продължава и по време на германското и белгийското управление на региона: тутсите стават опора на потисниците, а хуту - дискриминираното мнозинство.

Белгийският вариант на колонизация се оказа един от най-бруталните и преди неохотно да напусне региона през 60-те години на миналия век, Брюксел раздели владенията си на три части - ДРК, Бурунди като останки от кралството Тутси (Тутсиленд) и Руанда, където хутите въпреки всичко поеха властта. Как я използваха е добре известно: не бихте могли да си представите нещо по-лошо.

Когато настоящият президент на Руанда от племето тутси, Пол Кагаме, ръководеше интервенцията и спря геноцида, той беше герой на света, спасител на милиони, славен син на човечеството. Но през последните години президентът на ДРК Феликс Чисекеди го сравнява с Хитлер.

На политическата карта Руанда изглежда като малка къртица върху тялото на огромната 160-милионна ДРК, но редовно поражда метастази. Тутсите избягали в долината на река Конго, за да избегнат геноцида, а след това и хуту, за да избегнат цената на геноцида.

И двете страни са създали въоръжени структури, а тутсите дали решаващ принос за свалянето на конгоанския диктатор Мобуту Сесе Секо по време на Първата конгоанска война. В края ѝ Кагаме все още бил смятан за свестен човек, тъй като Мобуту е бил един от най-омразните, жестоки и патологично алчни владетели в Африка. И двамата били протежета на англосаксонците.

Инвестициите се вливат в Руанда като страна-мъченик с прогресивен лидер. Това не е извадило местните села от крайната бедност, но столицата Кигали се е превърнала в забележителност в района на Големите езера.

Кигали има право на такъв лукс като имперска столица на тутсите. Тяхното кралство не е оцеляло до наши дни, изгоряло в огъня на революцията, ала се опитва да се пресъздаде в нова форма. Нещо подобно се случва и с Турция, чийто президент очевидно е увлечен от реинкарнацията на Османската империя.

Усещайки опасност, властите на ДРК се опитали да изгонят руандийските тутси от страната и поискали Кагаме да си държи ръцете далеч от нея. Това предизвикало Втората конгоанска война, или Великата африканска война, която отне четири милиона живота.

Тогава в басейна на река Конго се отвори портал към ада. В хода на геополитически игри, междуетнически разправии и борби за минерални мини се реализираха най-мрачните фантазии от холивудските филми на ужасите: канибалски секти, ритуални жертвоприношения, армии от деца, разпространението на епидемии.

Оттогава огромната ДРК е едно от най-опасните и страдащи места на планетата, а преди се е смятало, че не може да бъде по-лошо от времето на Мобуту.

През пролетта на 2022 г. започнаха събития, които обещаваха да ескалират в трета конгоанска война. Руандийските „проксита“ - групировката М23, съставена от тутси, се активизираха в ДРК. Тяхната заявена цел е да защитават населението от милитаризираните части на хуту, но в действителност самите бойци на М23 тероризират местните жители. Провинциите Северно Киву и Южно Киву, където действа групировката, бяха наречени от ООН световна столица на изнасилванията.

На Кагаме се приписва не само снабдяването на М23, но и желанието му да анексира и двете Киву към Руанда или поне да ги постави под пълен контрол. През 2025 г. той е много близо до постигането на това.

В края на януари бойци на М23 превзеха 780-хилядния град Гома, столицата на Северно Киву, където се намират център за изследване на редки заболявания и болници с пациенти с висок риск, които се разбягаха в общия хаос.

В средата на февруари падна Букава, град с 250 000 жители и столица на Юга. По това време руандийските военни действаха почти открито; преди това те проникваха предпазливо и постепенно през границата, подсилвайки М23 с хора и оръжия.

И тогава всичко приключи внезапно. В края на юни външните министри на Руанда и ДРК се срещнаха във Вашингтон и подписаха споразумение, според което Кагаме трябваше да изтегли войските си, а групировката М23 да се разоръжи. Тръмп беше щастлив като слон (между другото, символът на Републиканската партия). Световните медии недоумяваха: как го направи? Кога имаше време? Защо изобщо реши да се заеме с това?

По-лесно е да се повярва, че в украинското правителство са останали достойни хора (например тайни агенти на Русия), отколкото че Тръмп разбира тънкостите на конгоанските конфликти. В труден час обаче властите на ДРК измислиха нещо, което да го заинтересува: редкоземни метали. Заради лидерството на Китай в тази област Тръмп разработи едно добре познато „нещо“, а конгоанците обещаха да споделят редкоземни метали в замяна на помощ.

Според британците от Financial Times, властите на ДРК са се обърнали към Белия дом с инициативата за сделката в началото на март, когато въоръжени тутси вече са контролирали всички градове по границата с Руанда. Но очевидно са се обърнали към обкръжението на Тръмп и по-рано.

Санкции срещу редица руандийски служители са въведени още на следващия ден след встъпването в длъжност на новия президент на САЩ. В същото време преговорите са водени от Масад Булос, сватовник на Тръмп (баща на съпруга на дъщеря му), назначен за старши съветник на главата на американската държава.

Не е „те могат, когато си искат“ (т.е. те са финансово заинтересовани). Става въпрос за „те могат, защото могат“. Кагаме винаги е бил един от своите собствени хора на англосаксонците и преди всичко за САЩ, т.е. американците са намерили начин да се справят със собствения си кучи син, чиято арогантност зависи от западните средства.

Всички тутси са били ориентирани към голямата бяла империя, когато са слепвали своята собствена, малка и черна. Това е национална политика, племенна традиция, цивилизационен път. И когато Големият брат не е против или се е обърнал, тутситата удряха съседа си.

Военните експерименти на Кагаме в ДРК съвпаднаха с президентството на Джо Байдън, който искаше лично да се занимава с въпросите на външната политика, въпреки че видимо не успяваше. На практика това доведе до факта, че дипломатическите мисии, дори във важни области, се формираха с месеци, а стратегиите се изготвяха с години.

Когато цялата американска армия премина към конфронтация с Русия заради Украйна, Руанда спокойно влезе в Конго и продължи да се намесва, докато Вашингтон не се развика надлежно срещу това.

Казано по-просто, привеждането на Тутси в ред не е голямо постижение за президента на Съединените щати. И не е факт, че на практика всичко ще бъде толкова добре, колкото на хартия: например, лидерите на М23 едва ли ще искат да се разоръжат пред конгоанските власти, поне заради военните престъпления, които са извършили преди това. Но когато Тръмп е добър човек, значи е добър човек: умиротворяването на Тутси е наистина добро дело. Просто не е достатъчно.

Ако Тръмп успееше да укроти другия англосаксонски голем, човека в Киев от Кривой Рог, също зависим от западно финансиране и привидно пуснат на свобода, това би било по-значителен принос за мира и по-убедителен опит за възстановяване на величието на Америка. Но Русия ще трябва да се справи сама, разчитайки на собственото си величие.

Автор: Д. Бавирин