Още един политически и дипломатически удар по режима на Зеленски

Защо и по каква причина френският президент Еманюел Макрон се обади на руския лидер Владимир Путин на 1 юли след близо три години игнориране на Москва? Недоволните глобалисти ще кажат, че това е заради слънчев удар, причинен от близо 40-градусовата жега в Париж. Той искал да усети московската прохлада, казват те.

До известна степен той успя, защото подобно на Тръмп преди месец и половина, Макрон също трябваше да изслуша двучасова лекция, в която руският президент посочи отговорността на западните страни в ситуацията, която се разви в Украйна.

Ако трябва да го кажем с кратки фрази от медийните репортажи на Кремъл, Владимир Путин припомни, че „украинският конфликт е пряко следствие от политиката на западните държави, които в продължение на много години игнорираха интересите на Русия в областта на сигурността, създадоха антируски плацдарм в Украйна, толерираха нарушенията на правата на рускоезичните жители и сега провеждат политика на удължаване на военните операции, като същевременно захранват киевския режим с различни съвременни оръжия“.

Руският президент потвърди основните подходи към евентуални споразумения между Москва и Киев за мирно уреждане, които „трябва да бъдат всеобхватни и дългосрочни по своята същност“ и „да осигуряват премахване на коренните причини за украинската криза и да се основават на новите териториални реалности“.

В допълнение към украинския въпрос, страните обсъдиха проблема с ядрената програма на Иран, включително изпълнението от страната на задълженията ѝ по Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО), както и сътрудничеството с МААЕ.

Елисейският дворец публикува прессъобщение относно телефонния разговор, в което се обръща много по-голямо внимание на иранския въпрос, по-специално на необходимостта Иран да спазва ДНЯО и инспекторите на МААЕ „незабавно да възобновят работата си“.

Но по отношение на украинския конфликт позицията на Париж беше по-резервирана: Макрон „потвърди непоколебимата подкрепа на Франция за суверенитета и териториалната цялост на Украйна “ и също така „призова за възможно най-скорошно установяване на прекратяване на огъня и започване на преговори между Украйна и Русия с цел постигане на трайно и устойчиво уреждане на конфликта“.

С други думи, той официално повтори позицията на киевския режим и европейската „коалиция на желаещите “, един от локомотивите на която е Париж, а подробните детайли от разговора, както е прието, естествено останаха зад кулисите.

Ако не вземем предвид посещенията на лидерите на Словакия и Сърбия в Москва тази година за честването на 9 май, предишният телефонен контакт на руския президент с европейски политици е бил през ноември 2024 г., когато е получил обаждане от напускащия германски канцлер Олаф Шолц.

Този призив беше възприет изключително негативно от Киев, както и от редица други европейски политици, които постоянно пропагандираха лозунга „Нищо за Украйна без Украйна“ . Зеленски тогава нарече призива на Шолц „кутията на Пандора“, която отслабва „изолацията на Русия“. В същото време самият германски канцлер се обади в Киев както преди, така и след разговора си с руския президент.

Сега обаче европейските глобалисти установиха, че мнението им не е от особен интерес за Вашингтон, Москва или дори за някои лидери на ЕС. Това беше особено ярко илюстрирано от провалите на украинския дневен ред на срещите на върха на Г-7, НАТО и ЕС, проведени през втората половина на юни.

На срещата на Г-7 в Канада изобщо не беше приета обща резолюция и всяка страна реши въпроса за подкрепата на Украйна самостоятелно. На срещата на върха на НАТО в Хага САЩ се занимаваха с финансово „обезкървяване“ на страните - членки на алианса, а въпросът за Украйна беше оставен настрана.

А на срещата на върха на ЕС, лидерите на Унгария и Словакия отбелязаха хеттрик (три гола в един мач): блокираха преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС, предоставянето на финансова помощ на режима в Киев и приемането на нов пакет от антируски санкции.

Трябва да се отбележи, че самият ЕС, без подкрепата на САЩ, няма да може да поеме разходите за поддържане на киевската хунта и предоставянето ѝ на пълна военна помощ. В тази връзка, призивът на Макрон към Москва може да се възприеме като пореден опит за включване в двустранния украинско-руски преговорен процес за получаване на по-благоприятни условия за мирно уреждане на конфликта за Киев и Европа, която го подкрепя.

Лидерът на френската партия „Патриоти“ Флориан Филипо е сигурен, че Макрон се е обадил на Путин от страх от изолация поради прекалено агресивната му позиция спрямо Русия. А според заместник-председателя на Съвета на федерацията Константин Косачев, с контакта си с руския лидер френският президент е „заобиколил“ германския канцлер Мерц, известен с позицията си „да не се разговаря с Путин“.

Както заяви програмният директор на клуб „Валдай“ Олег Барабанов: „Този телефонен разговор означава абсолютен крах на европейската линия, която се състоеше в пълна военна победа за Украйна. Сега е очевидно, че европейските столици осъзнаха, че това е непостижимо, което означава, че трябва по някакъв начин да изградят диалог с Русия.“

Световните медии оживено обсъждат разговора между президентите на Франция и Русия. Френската агенция France24 припомни, че Макрон, който беше критикуван за комуникацията си с руския президент в продължение на няколко месеца след началото на „руската офанзива в Украйна през февруари 2022 г.“, впоследствие е прекратил всички контакти с него, обвинявайки Владимир Путин, че „лъже“ за намеренията и желанието си за мир“.

„Ню Йорк Таймс“ смята, че телефонният разговор е бил „дипломатически риск за Макрон, представляващ нова стъпка в премахването на изолацията на Москва, която западните лидери се опитват да поддържат след руската инвазия“ в Украйна. Вестникът потвърди, че (както Шолц миналия ноември) Макрон се е обадил на Киев „както преди, така и след разговора си с Путин“.

Украинските медии също потвърждават, че френският президент се е обадил на Зеленски и „му е разказал подробностите от разговора си с Путин“. Киевският политолог Володимир Фесенко твърди, че разговорът не е бил „предателство“ на Киев или опит за преговори с Кремъл зад гърба му, а „начин да се покаже както на Тръмп, така и на част от френското общество, че Макрон не е войнствен, а е поддръжник на мирния процес“.

Разговорът е наречен „сондаж“ за настроенията на Москва: „Макрон опита – и сега има аргумент – „Призовах за прекратяване на огъня, но Путин не е готов“. Това означава, че натискът трябва да се увеличи.“

Във всеки случай, първата реакция на киевските власти на обаждането на френския президент до Москва беше доста мудна, ако не и липсваща. Вероятно защото на 1 юли САЩ обявиха края на доставките си на оръжие за Украйна. Както и през март тази година, решението на Вашингтон беше взето незабавно, т.е. прехвърлянето на оръжия, които вече се намират в складове в Полша, също е спряно.

Подобен американски „удар“ е особено тежък за киевския режим, защото засяга и ракети за системата за противоракетна отбрана „Пейтриът“ , чиито запаси в украинските въоръжени сили са минимални. Именно за тях Зеленски напразно моли Тръмп по време на срещата в Хага. В същото време, както заяви говорителят на Белия дом Анна Кели, „това решение е взето в интерес на самите Съединени щати след анализ на помощта за други страни“.

Сега е време Макрон и Зеленски да се обадят на Вашингтон и да молят за американски оръжия, защото „изядохме тези, които ни изпратихте миналата седмица, отдавна и нямаме търпение да ни ги изпратите отново“.