Призивите на Европейския съюз (ЕС) и НАТО за увеличаване на военните разходи не намират отклик сред обществеността в блока, пише Euronews.
Неотдавнашно проучване на Евробарометър показа, че гражданите на ЕС не са горещи привърженици на харчовете за отбрана въпреки нарастващите предупреждения от страна на НАТО и ЕС относно риска от бъдещи конфликти.
По-малко от един на всеки четирима души (23%) иска ЕС да използва средствата си за военни цели.
В кои държави има най-малка подкрепа за увеличаването на военните разходи?
В неотдавнашен съвместен доклад на Bruegel и Института „Кил“ се твърди, че нова руска агресия е "допустима", като се цитират твърденията на НАТО, че Москва може да е "готова да атакува в рамките на три до десет години". Въпреки това отбранителните способности и инфраструктурата заемат едва седмо място сред 10-те предложени области за инвестиции в проучването на Евробарометър.
Освен това общественото мнение в целия блок изглежда дълбоко разединено.
Не е изненадващо, че подкрепата за повече разходи за отбрана е най-висока сред близките съседи на Русия: 50% в Естония и 46% във Финландия и Литва. От друга страна, подкрепата е много по-ниска в страни като Италия (12%), България (13%), Испания (17%), Ирландия (15%), Словения и Унгария (14%).
Даниел Фьот, ръководител на отдел „Отбрана“ в Центъра за сигурност, дипломация и стратегия (CSDS) в Брюксел, обяснява защо лидерите не успяват да предадат посланието.
"Не можете да убедите хората, живеещи в Западна и Южна Европа, че руски войски ще нахлуят в столиците им в скоро време. Все пак знаем, че в много фронтови държави в Източна и Централна Европа гражданите се страхуват именно от това, така че посланията за отделните държави трябва да бъдат съобразени с тях. Към момента твърде много лидери играят тактика на сплашване на обществеността - това няма да проработи", посочва Фьот.
Според него настоящите глобални икономически сътресения не помагат за по-голяма подкрепа.
"Твърдо подкрепям увеличаването на разходите за отбрана в Европа, но не ми е ясно дали целта на НАТО за 5% разходи от брутния вътрешен продукт (БВП) може да бъде постигната в контекст, в който САЩ налагат мита на ЕС и в който световната икономика се задъхва“, добави той.
Приоритетите на гражданите
Вместо отбраната, анкетираните посочват като основни приоритети области като здравеопазването и образованието (49%), следвани от действията в областта на климата и опазването на околната среда (38%). Дания е страната, която е най-загрижена за климата (58%), преди Малта (56%) и Италия (46%).
Създаването на работни места е третият най-належащ въпрос (31%) в целия блок, особено в Румъния, Гърция и Литва.
Тези области са следвани от жилищното настаняване (27%), което се оказва особено проблематично в Централна Европа, тъй като в Унгария, Полша и Словения се наблюдава най-висок процент (35%) след Кипър (40%) на хората, които искат ЕС да отдели средства за него.
От друга страна, на фона на нарастващия натиск от масовите пътувания, туризмът и културното наследство получават най-малка подкрепа за публични инвестиции – едва 12%.
