Ами ако националната сигурност не е само изтребители, фрегати и ядрени подводници?
Малки държави с големи заплахи по границите си са го осъзнали преди много време, пише Рут Полард, редактор на Bloomberg Opinion. Още през 50-те години Финландия призова гражданите си да се подготвят за сътресения и извънредни ситуации след края на Втората световна война, когато бе принудена да отстъпи територия на Съветския съюз и да живее в сянката му по време на Студената война.
Последният напън бе през 2017 г., когато правителството призна, че основната заплаха не е само конвенционална война, но и тероризъм, дезинформация, рискове за киберсигурността и сигурността на хранителните доставки, пандемии и природни бедствия. Справянето с тези заплахи иска повече от военна готовност – иска и гражданска подготовка.
Австралия е поредната държава, която се обърна към този модел, ангажиращ цялото общество. Решението на Хелзинки – уважаван модел в Европа и възприет донякъде и в прибалтийските държави – да се откаже от политиката, която третира националната сигурност като отговорност само на въоръжените сили и разузнаването, има логика. Швеция има сходен подход: правителството актуализира писмените си насоки за гражданите „В случай на криза или война“ и от края на миналата година започна да ги разпространява по-масово. Руската инвазия в Украйна от февруари 2022 г. само засили решимостта на властите.
Всичко това не е нова концепция. Американският президент Франклин Д. Рузвелт в реч от 1937 г. повдигна идеята, че външните заплахи могат да навредят на САЩ не само физически, но и икономически и социално. Тя обаче бе избутана настрана в бързината към най-новите военни технологии и напредъка в автоматизираното военно дело. Сега идеята на Рузвелт за национална сигурност – и спешната нужда понятието да бъде разширено, за да обхваща постоянно нарастващия каталог от заплахи днес – е по-актуална от всякога.
Но изграждането на устойчиви общности отнема време и изисква правителството, частният сектор и гражданското общество да се ангажират също.
И това може да е плашещо както за самите граждани, така и за правителствата. Да се погледне отвъд натиска за увеличаване на бюджетите за отбрана, който преобладава в разговорите от ЕС до Азия по време на втория мандат на президента Доналд Тръмп, е предизвикателство. От съществено значение обаче е прилагането на този подход.
Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен натовари бившия финландски президент Саули Нийнистьо със задачата да изготви доклад, който бе публикуван през октомври, за това какво блокът може да направи, за да подсили готовността и устойчивостта си. Нийнистьо отбелязва, че еволюиращите заплахи като саботирането на ключова инфраструктура и кибератаките са добавили спешност към задачата. „Лидерите имат отговорност да обяснят ясно на гражданите заплахите, за които трябва да бъдем подготвени“, пише той в доклада. „Увеличаването на информираността на обществеността за рисковия пейзаж без създаването на паника и ангажирането на гражданите по-тясно в изграждането на сигурност е от първостепенна важност“, посочва още той.
Това е ситуация, в която Тайван се оказа в реално време. Самоуправляващият се остров започна годишните си 10-дневни военни упражнения миналата седмица, чиято цел е да покажат защитата от китайските тактики за оказване на натиск, които включват навлизания в тайванското въздушно пространство и води, както и саботирането на подводни кабели, ключови за комуникацията в целия архипелаг.
Пекин провежда и оркестрирана кампания с кибератаки: доклад на Бюрото за национална сигурност отбелязва, че срещу Тайван е имало средно 2,4 млн. кибератаки на ден през миналата година, което е двойно на 2023 г. и повечето са идвали от Китай.
Тази година военните упражнения също така включват и значителна част, посветена на гражданската устойчивост. Местните власти тестват способностите си да поддържат базови услуги и да разпространяват продукти при кризи. Също така наскоро бе обявено, че островът е започнал да подсилва местното производство на ключови медицински продукти като контейнери за кръв.
Рори Медкалф, който е ръководител на Департамента по национална сигурност към Австралийския национален университет и член на надзорния съвет на Финландския институт за международни отношения отдавна подкрепя подхода на Хелзинки. Всичко започва с обръщането към гражданите за помощ в изграждането на широкообхватен подход към националната сигурност и признаването на това, че управлението на кризи не може да лежи само върху армията, посочва той.
„Има много начини да поставите една държава на колене, без да изстреляте и един куршум – от саботиране на ключова инфраструктура, създаване на раздор в обществото чрез дезинформация, прекъсване на икономическите вериги на доставки, саботиране на подводни кабели до прекъсване на интернет връзката и дезинформация“, посочва Медклаф. Това е част от модела на Китай в Тайван, но също толкова лесно може да се случи и в други страни, допълва той.
Няма съмнение, че балансът на военната сила в Азия се променя. Извън китайските действия в Тайванския проток и Южнокитайско море има и други сигнали за растящия обхват на действията на Пекин. Макар директно нападение да е малко вероятно, икономическите последствия от конфликт в региона биха били нещо, за което всички страни трябва да бъдат подготвени.
Това означава обръщането към вече съществуващи доброволчески мрежи и създаването на нови, като лидерите от различни части на обществото работят заедно за общ национален отговор. Това може и да звучи малко утопично, но всички ние трябва да бъдем част от един такъв подход.
