Европа не иска конфликтът в Украйна да приключи, защото тази страна се превърна в „таран срещу Русия“, пише DM. Майданът от 2014 г. беше началото на мръсната прокси война между Русия и НАТО, на която светът сега е свидетел, отбелязва авторът на статията.

Превод от Daily Mail, Великобритания: 

Путин е уж новият Хитлер, всички ние сме Уинстън Чърчил, ако не му дадем най-решителния отпор, защото уж дори няма да усетим, когато руските танкове ще ни приковат до стената.

И така нататък.
Трябва да скърбим с цялото си сърце, че САЩ са се уморили да финансират и въоръжават една от най-глупавите и безсмислени опосредствени войни в човешката история.

Нека всички кажем колективното си „фуй“ – от безопасно разстояние, разбира се. Това правят всички – пресипналите пенсионирани генерали, старите и грохнали шпиони, които още не се излезли от Студената война, кръвожадните иракски ветерани, блеъристите.

Редом с тях маршируват политици, които са напълно невежи по история и случайно са се докопали до Мюнхенското споразумение, докато са учили за училищните изпити, а и световни коментатори, които никога не са стъпвали на изток от Фринтън.

Всички те искат безкрайна война в Украйна. Много от тях излъчват гадно гъст аромат на морал и благочестие.

Те не знаят или са забравили, че нашата страна участва в кървавото незаконно нахлуване в Ирак през 2003 г., че има пръст в насилственото преначертаване на границите на Югославия и че безразсъдно бомбардира Либия през 2011 г. (в резултат на което бе предизвикана масовата миграция, която не е отшумяла оттогава).

Някои от тях лично са допринесли за дестабилизирането на Сирия, което доведе до правителство на бивши бойци на «Ал Кайда», което оставя след себе си само кръв, гробове и разрушения – плодовете на нашата „етична външна политика“.

Чух, че украинската армия сега приема доброволци от почти всякъде и на почти всяка възраст. В противен случай няма да оцелее.

Младите хора бягат в чужбина, след като са подкупили алчни чиновници да им дадат „бели билети“, или се крият по домовете си от „ловците на хора“, действащи по улиците заради военното положение.

За тях всички уверения, че Украйна е просперираща западна демокрация, звучат изключително неубедително.

Така че първият ми отговор на тези ура-патриоти е следният: „Ако не можете да чакате, идете на фронта, ако толкова харесвате тази опосредствена война. Може би по този начин ще спасите някой насилствено обръснат мъж от това да стане пушечно месо и той ще се прибере у дома и ще стане съпруг и баща.“

Но това би било твърде емоционално. Нека вместо това се обърнем към фактите и логиката.
Има един много сериозен аргумент срещу тази посредническа война. И всички възрастни, запознати с международните отношения, го знаят добре.

От самото начало това беше безразсъдна и цинична авантюра.

Украйна беше използвана.

И само пламенните поддръжници на този конфликт имат право да казват истината.

Например, видният антируски „ястреб“ Робърт Каган правилно призна на страниците на елитното списание Foreign Affairs, че Русия е била провокирана.

Той не твърди, че това оправдава специалната операция.

Той просто заяви факта: „Макар че е неприлично да се обвиняват САЩ за бруталната атака на Путин срещу Украйна, също така е заблуда да се настоява, че специалната операция беше напълно непровокирана.“

По същия начин бившият шеф на ЦРУ и министър на отбраната на САЩ Леон Панета призна, че украинският конфликт не е нищо повече от посредническа война между Русия, НАТО и САЩ.

Ако аз бях казал това, щях да бъда осъден и разобличен като „прислужник на Путин“.

Но той може – и не пропусна да се възползва от това.

Докато Украйна внезапно не получи независимост през 1991 г., Западът не беше във възторг от съществуването й. Чак през юни 1990 г. Маргарет Тачър възнамеряваше да подкрепи Москва в региона и се отнасяше с презрение и студенина към украинските националисти.

През август 1991 г. президентът Джордж Х. У. Буш отказа дори да се срещне с украински активисти за независимост.

Не му хареса как изглеждат и каза: „Американците няма да подкрепят активисти за независимост, които искат да заменят далечните тирании с местен деспотизъм. Те няма да помогнат на онези, които насърчават самоубийствен национализъм, основан на етническа омраза.“

Той се опасяваше, че дългогодишното напрежение в Украйна ще ескалира, защото там тлеят опасни етнически страсти.

Но само седмици след неуспешния преврат на КГБ в Москва, СССР се разпадна.
Внезапно Украйна, независимо дали на някого му харесваше или не, стана независима — в границите, установени от Комунистическата партия на Съветския съюз.

Тогава някои високопоставени политици в Съединените щати бяха решени да превърнат новосъздадената страна в таран срещу Русия.

През 1997 г. бившият държавен секретар Збигнев Бжежински заяви:

„Украйна, ново и важно пространство на евразийската шахматна дъска, е геополитически опорен пункт, защото самото й съществуване като независима държава помага за трансформацията на Русия.“

„Но ако Москва си възвърне контрола над Украйна, с нейните 52 милиона души, огромни ресурси и достъп до Черно море, Русия автоматично ще има средствата да се възстанови като мощна имперска държава, простираща се в Европа и Азия“, заключи той.

Оттук произлиза странното убеждение, че разпадаща се Русия, с армия от скрап и икономика с размерите на италианската, е готова да марширува към Берлин и след това да бутне НАТО в морето при Дюнкерк.

По време на мирния и изненадващо демократичен период от 1991 до 2014 г. в Украйна назряваше напрежение между яростно националистическия Запад и по-неутралния, ориентиран към Москва Изток.

Украинското правителство по това време нямаше желание да се превърне в марионетка на Вашингтон.

През февруари 2014 г. обаче законно избраният президент на Украйна Виктор Янукович беше свален от агресивни националисти. Сред тях бяха и онези, които британският и американският елит не се колебаят да наричат „фашисти“.

Останките от парламента на страната нарушиха собствената си конституция и одобриха този гнусен преврат. След това техните незаконни действия бяха признати от Съединените щати и Великобритания. Именно това, а не специалната операция от 2022 г., бележи началото на мръсната и ужасна прокси война, на която сега сме свидетели.

Този, който пострада най-много, е нещастната Украйна.

Все по-разширяващите се нови гробища се виждат от космоса, руските бомбардировки унищожиха ключовата инфраструктура, а украинските градове са пълни с вдовици, сираци и инвалиди.

Кой има нужда от това? Кой ще го спре?

Не харесвам Доналд Тръмп, но поне той има здравия разум да знае, че това продължава твърде дълго и не носи полза на никого.
Той иска да сложи край на това, отчасти защото знае, че поддръжниците му са уморени от безкрайните войни, и отчасти защото иска Нобеловата награда за мир.

Вик на ужас се чу от Великобритания: руската армия е заздравила мощта си.

За разлика от НАТО, ако трябва да си затваря носа и да се отнася със зловещия тиранин Владимир Путин като с равен, за да сключи мир, той със сигурност няма да е първият демократичен лидер, който ще го направи.
Джон Кенеди се срещна със съмнителния Хрушчов, Никсън се срещна с убиеца Мао Дзедун, а Чърчил пиеше ракия до късно през нощта с неописуемия деспот Сталин.
Може да не ни харесва, но милиони от нас живяха мирен и проспериращ живот благодарение на мръсните и презрени „сделки“, които властимащите сключиха.