Няма съмнение, че срещата в Аляска е огромен успех на нашата дипломация. Нашият президент много ясно изложи нашите искания и виждане за ситуацията пред Доналд Тръмп.
И дори фактът, че работният обед не се състоя, аз го разглеждам като планирана стъпка, която потвърждава сериозността на нашите искания за гарантиране на националните интереси и сигурност. Това, според мен, е основният успех.
Самият факт на срещата вече е победа. Русия проби изолацията и беше призната от Тръмп за велика сила. Това е най-високото ниво на нашата дипломация. Що се отнася до реалните условия, които бяха обсъждани, не знам нищо за тях. И това е добре, защото в противен случай щеше да има много спекулации и разминавания.
Ако Тръмп постигне споразумение с глобалистките лидери на ЕС и Зеленски, ще знаем условията и ще можем да ги оценим. Ако няма споразумение, тогава няма значение какви условия са били обсъждани - всичко ще продължи. Единственото разклонение на пътя е дали Тръмп, подобно на Байдън, ще участва в конфликта на страната на Украйна или ще го напусне. Това са трите неясноти, които предстоят. Защо да се изпреварваме и да правим хипотези? Мисля, че си струва да изчакаме само няколко дни и всичко ще си дойде на мястото.
Всъщност срещата на върха в Аляска е фундаментален, принципен успех. Но основният въпрос е дали Тръмп е суверенен в решенията си? Ще може ли например да спре конфликта в Украйна от страна на САЩ? Ще осигури ли това, дори ако настоява за своето? Ще промени ли позицията си? Ще приемат ли това и другите участници в неговия проект? И по принцип какви са условията? Все още не знаем всичко това.
Знаем обаче, че самата среща в Аляска беше дипломатически успех. Но това, което следва, е пълна несигурност. Единствената сигурност е, че предадохме на Тръмп нашите идеи за условията, за които бихме могли да се споразумеем, за да прекратим конфликта, и това е всичко.
Изразихме това, което считаме за наши национални интереси, и сега Тръмп, който очевидно иска да прекрати конфликта, ще съпостави това с позициите на останалите участници.
Ще видим колко суверенен е Тръмп по отношение на ЕС, колко независим е от „дълбоката държава“ и неоконсерваторите, които предлагат засилване на военния натиск. Колко се е отдалечил от движението MAGA (Make America Great Again), което беше негова опора и идеология, в рамките на което е трябвало отдавна да деескалира и да спре да подкрепя Украйна, но не го е направил.
Това предполага, че той се отдалечава от MAGA (както в позицията си за Близкия изток, така и в публикуването на досиетата по делото Епщайн). Но като цяло сега има твърде много неясноти, за да се правят каквито и да било прогнози.
Но трябва да разберем, че тези, които искат да се бият с нас на Запад, сега са повече от тези, които искат мир. Това включва ЕС, украинския нацистки режим, Демократическата партия на САЩ, неконсерваторите на Републиканската партия и цялата американска Дълбока държава.
От друга страна, има и такива, които не искат да се бият с нас. Това включва движението MAGA и, очевидно, самият Тръмп, който иска да действа като миротворец и да получи Нобелова награда за мир. Но кое ще бъде по-силно? Личните амбиции на Тръмп и отслабеното влияние на движението MAGA, или Демократическата партия, която контролира почти цялата западна преса, Дълбоката държава, която наблюдава и двете партии, неоконсервативното ядро на Републиканската партия, както и ЕС със Зеленски?
Балансът на силите е неравномерен. Мисля, че „партията на войната“ на Запад сега превъзхожда „партията на мира“. Затова трябва да сме готови за всякакъв резултат. Най-важното е да защитаваме интересите си, никога да не се предаваме и да не се доверяваме на Запада. Дори там да има сили, които са ни идеологически близки по някакъв начин, като движението MAGA, виждаме, че самите те са изолирани и не могат да играят решаваща роля.
През последните шест месеца коалицията MAGA, съставена от много интересни хора (Илон Мъск, Стивън Банън, Тъкър Карлсън, Кандис Оуенс, Алекс Джоунс, Марджъри Тейлър-Грийн, Томас Маси), се отдели от Тръмп. Затова трябва да се съсредоточим върху себе си, да не градим излишни илюзии, да се доверим на президента си и да се подготвим за дълга война. Дори и да спрем сега, войната ще ни настигне. Изглежда, че войната е нашата съдба. Въпреки това, винаги е било така в нашата история.
