Римини – за повечето хора това означава: плаж, лято, почивка. За италианската политическа класа обаче морският курорт на Адриатическо море има съвсем различно значение.

Това е сцена на голямото годишно събрание на „Причастие и Освобождение“, мирянско движение, възникнало от Римокатолическата църква.

Срещата в Римини, която се провежда през последната седмица на август, е своеобразен Световен икономически форум (WEF) на умерено консервативния католически свят. Той обаче е много по-голям от събитието в Давос. Едноседмичният форум включва лекции, дебати, работилници, изложби, спортни, музикални и литературни прояви и други събития и се посещава от няколкостотин хиляди души наведнъж.

Сълзи от вълнение

За италианските политици това е една от големите сцени на страната. Тези, които тук получават овации и аплодисменти, могат да започнат политическата есен с увереност. Джорджа Мелони току-що го бе изпитала. Когато влезе в голямата зала в сряда, тя беше посрещната толкова еуфорично от участниците, че се появиха сълзи от вълнение. Решителният ръководител на правителството беше заснета да бърше сълзи от вълнение от лицето си. За родената в Рим Мелони появата ѝ в Римини, първата ѝ като министър-председател, се оценява като окончателно признание за влизане в пантеона на италианската политика.

В речта си, която продължи почти час, Мелони направи равносметка на почти тригодишния си мандат и погледна напред към следващите месеци. Правейки това, тя се представи като решителна и в същото време прагматична и държавник. Тя заслужава най-висока оценка по реторика, но „незадоволителна“, що се отнася до конкретните планове, каза един от предшествениците ѝ, бившият ръководител на правителството Матео Ренци, след речта.

Всъщност вътрешнополитическите ѝ послания останаха доста неясни. Беше обещана голяма програма за насърчаване на жилищата за млади двойки. В подобна форма това многократно се говори в Италия, но никога не се реализира. Последният, който действително реализира такъв план, беше Аминторе Фанфани, коментира „Corriere della Sera“. Фанфани е една от най-големите политически фигури на следвоенния период.

Разбити илюзии

Изявленията на Мелони за ЕС обаче накараха публиката да утихне. ЕС е все по-застрашен да „стане геополитически неуместен и без значение“, каза Мелони и се позова на Марио Драги, бивш ръководител на Европейската централна банка (ЕЦБ) и бивш италиански премиер.

Драги вече алармира в реч в Римини в понеделник. „Години наред Европейският съюз вярваше, че икономическата тежест на неговия 450-милионен потребителски пазар ще даде на континента геополитическа сила и влияние в международната търговска политика“, каза Драги, добавяйки: „2025 г. ще бъде запомнена като годината, в която тази илюзия беше разбита.“

В случая с бившия председател на ЕЦБ това беше преформулирано повторение на предишни изявления. Преди време Драги предупреди за упадъка на ЕС и призова за реформи. „Направете нещо!“, призова той евродепутатите в Европейския парламент преди почти година, когато представи доклада си за конкурентоспособността на Съюза. Човек не може да казва „не“ на всяка стъпка от интеграцията.

Фактът, че Мелони сега следва стъпките на своя предшественик и предупреждава за упадъка на ЕС, е забележителен. Нейната партия Fratelli d’Italia преди това също си беше създала име с остри критики към ЕС. Упадъкът на ЕС всъщност би трябвало да предизвиква удовлетворение в тези кръгове. Откакто седи в Палацо Киджи обаче, Мелони пое подчертано конструктивен курс към ЕС.

Тя вече беше посочила слабостите на ЕС в момент, когато хората все още бяха остро критикувани, ако си позволят да говорят за това, обясни тя в Римини. „Но знаех, че рано или късно всеки ще трябва да признае реалността.“ Въпреки това трябва да се отбележи, че Мелони в никакъв случай не се чувства комфортно от перспективата за упадък на ЕС. Тя знае, че това няма да обслужва интересите на Италия.

Ценности срещу ефективност

Колкото и да има съгласие между Драги и Мелони относно констатациите, техните рецепти за това как ЕС може да намери изход от кризата, разбира се, са различни. За Драги те се състоят от по-бързи процеси на вземане на политически решения, укрепване на единния пазар, инвестиране в технологии, поемане на общ дълг там, където отделните нации вече не могат да си го позволят – например в отбранителния сектор, в енергийния сектор или в научноизследователската и развойна дейност.

Аргументите на Мелони са по-фундаментални – вероятно и защото е подозрителна към някои от конкретните предложения на Драги, особено тези в областта на по-бързите процеси на вземане на решения. На първо място, каза тя, важно е да разберете какво всъщност искате и какви ценности представлявате. „Нашият дом е Западът“, каза тя в Римини, имайки предвид „ценностна система, възникнала от срещата между гръцката философия, римското право и християнския хуманизъм“.

Това е почвата, „върху която е израснало разделението на църквата от държавата, където всички хора се раждат равни и свободни, където животът е свещен и грижата за най-слабите е абсолютна ценност“. ЕС трябва да прави по-малко, а не повече. Той не трябва да задушава народите, а трябва да уважава тяхната роля и особености.

И двата варианта, формулирани в Римини – този на Драги, както и този на Мелони – все още могат да водят напред. За Мелони това би могло да бъде още един мандат в Палацо Киджи. Следващите национални избори в Италия трябва да се проведат през 2027 г., и шансовете ѝ за победа са повече от големи. В случая с Марио Драги, от друга страна, има спекулации – отново – дали той не трябва да бъде предложен за по-висши европейски пост. Мелони в Рим, Драги в Брюксел – това ще бъде италианско дуо, което поне ще има благословията на участниците в срещата на „Причастие и Освобождение“.

Автор: Автор: Лузи Бернет ; зточник: nzz.ch