Войната в Украйна, по-широко погледнато – войната в Европа, е връщане с около век назад, към Първата и Втората световна война, когато воюващи страни преначертават граници със снаряди и танкове, завземат територии и войници се крият в окопи.
С тази разлика, че днес има и дронове, и ракети.
Защо се случи това възраждане на миналото?
В основата на всичко е руската гледна точка. Русия се смята за нападната от „колективния Запад“, обект на апетити да я завладеят, искат да й вземат природните богатства и т. н. Макар че в момента става точно обратното – не искат да й купуват природните богатства, европейски страни трайно си пренастройват икономиките да не зависят от руски суровини.
Руската гледна точка е, че сигурността на Русия е нарушена, когато съседни държави не са й подчинени, васални, не са сродни режими. Така през 1939 г. СССР напада Финландия, защото границата била много близо до Санкт Петербург. СССР предлагал неизгодна размяна на територии, за да се отдалечи тази граница, но Финландия не се съгласява. Тогава започва война, по подобен начин като с Украйна сега – провокации по границата, докато нахлува с войски. СССР дава 7 пъти повече жертви, без да жали хора, но завзема 9% от територията на Финландия (виж тук). За тази непровокирана агресия
тогава СССР е изключен от Обществото на народите – предшественикът на ООН
Днес, заради нахлуването в Украйна, Русия е под санкции от цивилизования свят, а ООН гласува две резолюции руските войски да се изтеглят от Украйна, като против са само няколко държави като Северна Корея, Иран, Беларус.
През 1940 СССР завладява и Литва, Латвия, и Естония. Започва изселване на местно население и преселване на руснаци. Официален език става руският, те стават съветски републики. Трите държави нямат близък език с руския, както е с украинския. Обособени са етнически и исторически, но СССР ги превзема и русифицира като свое право да разширява територията си и зоната си на сигурност.
Могат да се дават и други примери със съседни държави и бивши губернии като Грузия. Но най-красноречиви са примерите с бившите социалистически страни.
След като някогашният Източен блок от страни сателити на СССР се разпада, „руската гледна точка” превърна дотогавашните „братски народи” във вражески държави, фашистки режими, наследници на нацистите. В Русия населението, облъчено от пропагандата, смята лидерите на ЕС преки наследници по кръвна линия на нацистки лидери.
Руската гледна точка, заявявана нееднократно от Путин, изисква страните около нея да не членуват в НАТО. Това се възприема като някакво естествено и справедливо искане от привържениците на Русия. Т. нар. путинисти непрекъснато го повтарят.
Според руската гледна точка, тези държави от бившия Източен блок
нямат право сами да избират бъдещето си, дали да членуват в НАТО
След като са били 45 години съветски сателити, с наложен комунистически режим, сега трябва да се съобразят с Русия, да останат санитарна буферна зона, ако не руски марионетки, поне нещо като съветската зона на влияние.
Путин възприема НАТО не като организация от държави, а като единна армия, командвана от САЩ, която напредва към границите на Русия и я обгражда. Агресивната руска политика, която застрашава съседни държави, някои от които са били губернии на царска Русия и бивши съветски републики, ги кара да търсят членство в НАТО. Русия не разрешава. Дори настоява „НАТО да се изтегли“ от страните от бившия Източен блок. Те нямат право на самостоятелна политика и да избират членство в НАТО. След нахлуването на Русия в Украйна, и неутрални страни като Швеция и Финландия станаха членове на НАТО.
Русия се възпротивява и на евроинтеграцията на съседните страни, макар че не го заявява пряко. Точно сближаването на Украйна с ЕС е в основата на разрива между двете държави. Отказът на бившия президент Янукович да подпише одобрен от парламента договор с ЕС, а да сключи търговски договор с Русия под нейн натиск, предизвика протести, отстраняване на президента от парламента (виж тук) и последваща окупация на Крим, разполагане на паравоенни в Донецк и Луганск и начало на военни действия.
Няма сериозни основания за
руската параноя, че някой иска да ги нападне и превземе
Но руснаците реално се чувстват застрашени, докарани до това разбиране от собствената си пропаганда. „Боже, те наистина мислят, че искаме да ги нападнем“ – така възкликнал навремето Роналд Рейгън. Тогава в Москва има здрав комунистически режим, но властта се държи от хора, които на фона на днешните господари на Кремъл изглеждат като смирени свещеници. Старците от Политбюро на ЦК на КПСС никога не са били такива авантюристи като Путин. Той вече е едноличен господар, идеологът Дугин го нарича монарх (виж тук).
Руската гледна точка всъщност е закъсняла исторически имперска амбиция, която (нахално) иска да се наложи над други народи, да не им позволява независим и суверенен избор.
Според руската гледна точка трябва да има паритет – американски бази имало навсякъде, а руски – не. Работата е там, че съседните на САЩ страни като Мексико и Канада не се чувстват застрашени, че да поканят руски бази на територията си. Дори в комунистическа Куба няма руска база, освен разузнавателно подразделение.
Зад руската гледна точка се крият комплекси за величие на империята, при явна технологична изостаналост на Русия от развитите страни. Това подхранва и комплексите на „император“ Путин. Той прикрива всичко с демагогия, че Русия не иска да напада никого, обявява, че това са безпочвени обвинения и т.н. Той така говореше, че няма да напада и Украйна, че няма претенции за Крим (виж тук), че не пращал паравоенни в Донецк и Луганск, а после сам го призна.
