В интернет открих изключително интересно видео — пълен запис на разговора между Фицо и Путин по време на срещата им в Пекин.

Не зная дали има превод на български език, но ще преразкажа това, което разбрах от видеото. Фицо се явява изключително мъдър политик, заедно с Орбан, които въпреки членството в НАТО и в Европейския съюз водят балансирана и гъвкава политика в интерес на своите народи.

От тях трябва да вземат пример сателитните ни политици, които тикат България отново към грешната страна на историята.

Фицо каза, че няма нищо против членството на Украйна в Европейския съюз, но е против членството й в НАТО и покани руската страна да участва в ядрените енергийни проекти на Словакия заедно със западни фирми и с американски такива като «Уестинхаус».

Фицо благодари на Путин за газовите доставки и каза, че е против санкциите срещу Русия.

Словашкият премиер се оплака и от украинските атаки върху газопроводите, като каза че е поставил този въпрос пред Зеленски. Путин много дипломатично отговори, че няма да влиза в реториката на Европа и че не е специалист по филми на ужасите и няма да нарича с епитети като «чудовище, хищник» нито НАТО, нито Европейския съюз, защото уважава членството в тези организации на Словакия, но разказа за генезиса и причините на конфликта в Украйна, като подчерта, че това не е агресията на Русия, а агресията на Запада, който използва Украйна като прокси -инструмент за борбата си срещу Москва.

Путин каза, че русофобската милитаристична реторика на Европа и на НАТО е просто пропаганда, което всички разумни хора разбират, защото Русия няма намерение да напада нито една европейска страна.

Москва защитава своите интереси в Украйна, които бяха нарушени именно от Запада, който милитаризира и нацифицира със западно, натовско оръжие Киев и избива руснаците в Донбас от 2014 г.

Руският президент потвърди, че няма нищо против членството на Украйна в Европейския съюз, но е против членството й в НАТО, защото гаранциите за сигурност на Украйна не трябва да бъдат за сметка на гаранциите за сигурност на Русия. Путин отговори положително на поканата на Фицо да участва в енергийните ядрени проекти на Словакия и каза, че Русия има дълъг опит в съвместни инвестиции със западни и американски фирми.

Путин разказа за разговорите с Тръмп и подчерта, че за разлика от американската администрация по времето на Байдън, този път новата американска администрация на републиканския президент има поне желание да чуе гледната точка на Русия и че това е обнадеждаващо начало.

Най-интересното от срещата в Пекин между Путин и лидерите на Изтока е подписването на правно обвързващ меморандум за изграждане на «Силата на Сибир 2″ и транзитен газопровод» Съюз Изток» през Монголия, които

ще доставят на Китай толкова руска газ, колкото е била доставена на целия Европейски съюз.

Русия и Китай се споразумява да създават и зърнен коридор- агроиндустриален клъстер.

Така Европа каквито и санкции да налага на Москва, освен да страда от бумеранговият им ефект, нищо друго не може да постигне.

Умните европейски лидери сами си тръшнаха с ритник вратата за евтините руски енергийни ресурси и с това загробиха икономиките си. Разрушиха и европейската си културна идентичност с джендър идеологията и с мигрантски потоци. Деиндустриализираха икономиките си с безумието на зелените енергии, а сега искат

да жертват и народите си като пушечно месо с шизофреничната си русофобска милитаристична политика.

Затова нищо по-мъдро не можаха да измислят евролидерите, освен Кая Калас -шефката на външната европейска политика да каже, че Москва, Китай, Русия, Северна Корея, Иран, Индия събрали се в Пекин за да формират «автократичен алианс, който оспорва демократичният международен ред, на което Европа е длъжна да се противопостави !».

Тръмп също не е очарован от тази среща на Русия и лидерите на Изтока в Пекин, като заяви, че това е заговор срещу САЩ.

Нещо повече.

Тръмп нареди на Пентагона да се приготви за сдържане на Русия и Китай, като подчерта, че няма да търси конфликт с тях, но е готов на война.

Това не бива да ни изненадва, защото американските реверанси към Путин бяха с цел да се излезе от войната в Украйна, разпалена от САЩ, в която Западът необратимо губи.

Но за да може Америка да не остане в ролята на губещ, а на победител- миротворец, Тръмп реши да се сближи с Русия, като начин да удари Китай и единството в БРИКС.

Това е хитрата бизнес- сделка на Тръмп в унисон с новите геополитически игри по линия на Баланса на силите и доктрината Монро.

Това са временни съюзи със стратегически врагове, в името на американските интереси.

Но не му се получи на Тръмп съвсем така, както го искаше.

Затова нека си знаем — той не е путинист.

Нека напомним за това, че именно Тръмп миролюбиво изпрати ядрени подводници срещу Русия, излезе от Договора за съкращаване на ракетите със среден и малък обсег през 2019 г., подписа Договора на Зангезурския коридор между Армения и американски фирми за 99 години напред, обърна на антируски позиции Азербайджан, изостри обстановката около Балтика, около Калининград.

Тръмп прехвърли и ядрено оръжие от САЩ в Англия и прочие и прочие сигнали, които говорят не за русофилията на Тръмп, а за това, че той иска да сдържа Русия като намести американските икономически интереси, които чудесно се връзват с опитите му да реализира проекта МАГА и да индустриализира деиндустриализираните от глобалистите САЩ чрез продажбата на американски оръжия на Япония, Южна Корея и Европа.

Така че геополитическите игрички и удари под кръста на колективния Запад продължават. Неслучайно Брюксел и Вашингтон никак не са доволни от срещата на Путин в Пекин с лидерите на Изтока и от очертаващият се многополюсен свят. А за подсмърчащата в ъгъла Европа, която има нещастието да се управлява от бездарни евролидери, не остава нищо друго, освен да послуша съвета на американският анализатор Джефри Сакс:

» Европейци, говорете си с Москва, защото Русия е ваш съсед и е част от Европа и вие ще живеете с нея дълго време!»

Уви, обаче англосаксонците и на острова и отвъд океана не харесват това.

Те искат Русия и Европа да бъдат разделени и затова са всичките тези войни и конфликти днес. Само едно се моля — да няма Трета световна война, към която упорито ни тика Брюксел, Лондон, а може би и Вашингтон.

Камелия Базова