"Това е нещо, което ми е трудно да обясня на хора, които не са стъпвали на бойно поле: колкото по-дълго продължава една война, толкова по-голям е рискът да загубим човечността си. Не може да убиваш хора всеки ден, без да нормализираш тази практика, особено в конфликт, който противопоставя редовна армия на терористична групировка в гъсто населена територия, където често е невъзможно да се различат вражеските бойци от невинните цивилни. Тази война трябва да приключи, защото достигна точка, в която убиването на още повече врагове не води до по-добра ситуация. Тази констатация изобщо не поставя под съмнение забележителните военни успехи, постигнати от нашата армия през последните месеци, независимо дали срещу Иран, “Хизбула” и дори в Газа. Но резултатът и последиците от тази война са ужасни. Ще ни трябват поколения, за да разберем какво сме направили", казва Ами Аялон, бивш шеф на Шин Бет, израелското вътрешно разузнаване, в интервю за "Фигаро". Според него трябва да бъде победена идеологията на Хамас, а единственият начин е да бъде представен по-добър проект за палестинците: създаването на държава, която съжителства в мир с Израел. "Ще добавя, че това решение е най-доброто за нас. То ще запази както нашата сигурност, така и идентичността ни на демократична и еврейска държава", казва той.

80-годишният Ами Аялон е заемал висши постове в израелската армия, след това ръководи израелското вътрешно разузнавате (Шин Бет) между 1996 и 2000 г. През 2006 г. той бе избран за депутат от листата на Партията на труда.

- Бенямин Нетаняху обвинява Еманюел Макрон, че “възнаграждава” Хамас, готвейки се да признае държавата Палестина. Споделяте ли тази гледна точка?

- Тези, които казват това, не разбират нищо нито от Хамас, нито от неговата идеология. Трябва да разберете, че решението за две държави днес е най-лошият кошмар на Хамас, така както е най-лошият кошмар на радикалните евреи, които ръководят нашето правителство. Мечтата на Хамас е Палестина, която се простира от р. Йордан до Средиземно море. За да го победим, не е достатъчна военна победа на място - което ние постигнахме. Трябва също да можем да победим тяхната идеология и единственият начин да го направим е да представим по-добър проект за палестинците: създаването на държава, която съжителства в мир с Израел.

Ще добавя, че това решение е най-доброто за нас. То ще запази както нашата сигурност, така и идентичността ни на демократична и еврейска държава. Френско-саудитската дипломатическа инициатива е уместна, тъй като възобновява подхода, който от 1993 г. се основаваше на преговори между държавата Израел и организацията, която представляваше палестинците. Време е да преразгледаме архитектурата на процеса, започвайки с декларацията, че съществуват две държави за два народа, и след това създадем условията за постигане на тази реалност.

- Много високопоставени лица в Европа и САЩ, които преди подкрепяха решението за две държави, смятат, че след атаките от 7 октомври 2023 г. то вече не може да се разглежда.

- Мисля, че грешат. Откакто дойде на власт, Нетаняху направи всичко, за да изтрие решението за две държави от регионалния речник, и успя. Авраамските споразумения, договорени от Доналд Тръмп по време на първия му мандат, бяха едновременно голям дипломатически успех и една от косвените причини за жестокостите, на които станахме свидетели от 7 октомври. Повярвахме, че можем да сключим мир със съседите си и да постигнем стабилност, без да разрешим конфликта си с палестинците. Поглеждайки назад, разбираме, че това е била сериозна грешка. Ето защо западни страни като Франция са напът да се присъединят към 146-те нации, които вече са признали държавата Палестина. Мисля, че те имат право.

- От своя страна, много израелци вече не вярват в решението за две държави. Как могат да променят мнението си?

- Израело-палестинският конфликт, който продължава от създаването на ционисткото движение през 140 години, има много специфични характеристики. Той засяга не само контрола върху територия, ресурси или население, но и върху идентичности, национализми и конкурентни разкази. За разрешаването на конфликти със сходни параметри, например в Южна Африка и Косово, трябваше да се намеси международната общност и засегнатите общества да осъзнаят, че договореното решение е единственото, за да се избегне бедствие.

Това се случи и когато с подкрепата на САЩ Ариел Шарон реши да се изтегли от Газа, въпреки че беше един от основателите на движението за колонизация. Той не взе това решение, за да угоди на палестинците, а от прагматизъм. Може би ще ми отговорите, че сега не са налице условията за такава промяна на посоката. Но понякога историята ни поднася изненади. Надявам се, че следващите парламентарни избори ще ни позволят да изберем министър-председател прагматик, независимо от партийната му принадлежност.

- Мислите ли, че отслабената и дискредитирана Палестинската власт на Махмуд Абас е в състояние да ръководи бъдеща държава Палестина?

- Палестинската власт е неспособна на каквото и да било в този момент. Ако се обърне към урните, Абу Мазен (прякорът на Махмуд Абас, б.а.) няма да получи и 10% от гласовете. Но френско-саудитската инициатива предвижда провеждането на избори само след процес на политическо преустройство, който може да продължи 12 или 18 месеца. Този срок би трябвало да позволи очертаването на хоризонт, който е за предпочитане пред онзи, който предлага Хамас.

През 90-те години на ХХ век, когато решението за две държави очевидно беше на масата за преговори, мнозинството палестинци отказаха да доведат ислямистите на власт. Убеден съм, че и днес повечето от тях мразят Хамас почти толкова, колкото мразят нас. Но за да има процесът шанс за успех, е важно да се разбере, че той не може да бъде направляван от Израел. Ето защо регионалният му аспект е много важен: всички се надяват, че йорданците, египтяните и саудитците, вероятно с помощта на Емирствата, ще поемат отговорностите си.

- Началникът на Генералния щаб на израелската армия наскоро се противопостави на превземането на град Газа, наредено от Бенямин Нетаняху. Какво означава това несъгласие?

- Като начало нека да припомня, че началникът на генералния щаб е войник, който се подчинява на заповеди, и следователно няма да има държавен преврат в Израел. Но изразяването на несъгласие с продължаването на войната е много важно. То изпраща послание не само към света, но и към израелското общество. Днес 70% от нашите съграждани искат да бъдат върнати заложниците и да бъде сложен край на войната. Те разбират, че Хамас няма да бъде победен чрез убийството на още палестинци, а чрез представяне на дипломатически хоризонт. Всичко, което позволява да се измери мащаба на несъгласията с политиката на правителството, със сигурност ще има последствия на следващите избори.

- Изразихте опасение, че Израел ще загуби идентичността си в тази война. Какво означава това?

- Това е нещо, което ми е трудно да обясня на хора, които не са стъпвали на бойно поле: колкото по-дълго продължава една война, толкова по-голям е рискът да загубим човечността си. Не може да убиваш хора всеки ден, без да нормализираш тази практика, особено в конфликт, който противопоставя редовна армия на терористична групировка в гъсто населена територия, където често е невъзможно да се различат вражеските бойци от невинните цивилни. Тази война трябва да приключи, защото достигна точка, в която убиването на още повече врагове не води до по-добра ситуация. Тази констатация изобщо не поставя под съмнение забележителните военни успехи, постигнати от нашата армия през последните месеци, независимо дали срещу Иран, “Хизбула” и дори в Газа. Но резултатът и последиците от тази война са ужасни. Ще ни трябват поколения, за да разберем какво сме направили.

- Много израелски ръководители смятаха след 7 октомври, че няма невинни цивилни в ивицата Газа. До каква степен се е разпространила тази идея в израелското общество?

- Мнозинството израелци смятат, че всички палестинци подкрепят Хамас, така както мнозинството палестинци е убедено, че израелците като цяло споделят супремасистките и расистки възгледи на Смотрич и Бен Гвир. Обяснявам тази представа чрез факта, че израелското общество остава в състояние на шок. На 7 октомври 2023 г. нашите врагове се държаха като животни, избивайки жени и деца по начин, който напомня за “Ислямска държава”, до такава степен, че мюсюлмански водачи по целия свят ги порицаха, че са предали ценностите на исляма. След такъв шок как да се самообвиняваме за жаждата си за отмъщение? Ето защо е от съществено значение международната общност да поеме отговорностите си.

Ние не сме в позиция да предложим нов политически хоризонт на палестините. Нашият конфликт вече приема формата на примитивна война между две племена, по-религиозна и по-малко прагматична. Но не всяка надежда е загубена. През 1977 г., след ужасна война, президентът Садат коренно промени нашата представа за Египет, като дойде в Йерусалим и ни предложи да нормализираме отношенията си. Ако йорданските и египетските лидери се обърнат днес към израелската общественост и предложат, от името на всички мюсюлмански страни, да бъде сключен мир, убеден съм, че израелците биха избрали пътя на съвместното съществуване на две държави.

Автор: Сирил Луи, “Фигаро” ; Превод от френски: Галя Дачкова