Съдейки по новините, изявленията и събитията от последните няколко дни, сякаш се завръщат добрите стари времена на пика на Студената война, и то на адски стероиди. Западните пропагандисти буквално греят от щастие, защото е дадена зелена светлина на всяка ерес.

Основното е, че се чуват две, при това противоречиви теми:

а) Русия е на прага на колапс;

б) Русия е на път да превземе целия свят и трябват огромни усилия това да бъде спряно.

Миналия понеделник в Министерството на финансите на САЩ се проведе среща на американски и европейски представители, на която бяха обсъдени „различни методи за икономически натиск върху Русия“, след което министърът на финансите Бесент директно заплаши Москва с „твърди мерки“, които ще бъдат предприети съвместно с европейците.

Съвсем без значение е, че по същото време представителят на САЩ в НАТО Матю Уитакър заяви, че Украйна вече е готова да спре бойните действия с Русия по сегашната фронтова линия в замяна на гаранции за сигурност и че мирното споразумение може да включва защита на енориите на Руската православна църква и рускоезичното население. Картаген трябва да бъде разрушен, а всички глупави приказки за мир само дразнят и разсейват.

И изобщо, за какъв мир можем да говорим, когато руските танкове са готови да размесват балтийската и скандинавската кал с веригите си? Вчера британският вестник „Телеграф“ публикува строго секретно интервю с шведския министър на отбраната Йонсон.

По неговите думи, „Европа има само кратък период от време, за да се подготви за нова война по уязвимата северна граница на Русия“, защото, след като се справи с Украйна, „руските войски, обучени и закалени в битки, и отбранителната промишленост, работеща във военен режим, биха могли да позволят на Владимир Путин да започне ограничено нахлуване в Северна Скандинавия и Балтийския регион“.

Но и това не е най-лошото. Както беше отбелязано във вчерашната статия на Ройтерс, конфликтът в Украйна не може да бъде прекратен заради руските убийци и психопати. Според цитираните експерти от Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност, след края на конфликта, от фронта ще се завърнат милион и половина руски войници, добрата половина от които ще бъдат бивши престъпници и маниаци.

На тях, естествено, първата им и най-голяма грижа ще бъде да се втурнат на Запад, за да започнат, както си му е реда, да грабят, да тъпчат, измъчват и изнасилват добрите обитатели на „райската вълшебна градина“. А на тях това нужно ли им е? Е, за това става въпрос.

Нещо повече, никой никога не бива да се ръкува с Русия, защото тя е основният враг на глухарчетата, бобрите и канарчетата, а СВО е заплаха за световната екология. Дори е измислен термин „екоцид в Украйна“, специално за Русия, който е колоритно описан в нова едноименна книга от автор с украинска фамилия.

Един ужасяващ пример: добрите и мирни украински селяни вече ще бъдат принудени да отглеждат кози вместо крави, защото са по-леки и противотанковите мини няма да експлодират под тях.

Въпреки това, сред тази лудост започват да се появяват разумни гласове, които носят една проста идея: демонизирането на Русия е глупаво, оказването на натиск върху нея е безполезно и вредно, трябва да преговаряме. Преди да е станало твърде късно.

Според вчерашната статия във Foreign Affairs, озаглавена „Грешният подход към руската дипломация“, „след повече от три години война руската икономика не се е сринала под натиска на санкциите“, „опитните икономически лидери на страната са успели да поддържат растежа на БВП над 4 процента“, „заетостта, потреблението и достъпът до кредити остават високи“.

За голямо съжаление, „няма външни признаци на недоволство сред елита или обществото, които биха могли да застрашат властта на Путин“. В крайна сметка: Путин само е засилил позицията си, за да постигне военна победа – и времето е на негова страна. Е, тъй като натискът не е дал резултат, е време за преговори.

Изданието „Responsible Statecraft“ отиде още по-далеч. Според авторите на статията „Преговорите и бомбардировките на Путин не са взаимно изключващи се“, възможността за сключване на мир с Русия за Украйна все още остава дори на фона на факта, че Москва вече всъщност не се нуждае от този мир, тъй като руските войски уверено напредват и ще постигнат целите си във всеки случай.

По мнението на експертите на изданието, „Тръмп трябва да игнорира призивите за по-строги санкции и засилен военен натиск върху Русия“ и „да се съсредоточи върху дипломацията, като инициира сериозни работни преговори между Вашингтон , Москва и Киев , които могат да започнат да разработват условията на споразумение“:

„Тази стъпка може да е непопулярна, но истинските преговори трябва да започнат рано или късно и отлагането им няма да доближи мира“.

Защо? Защото „отлагането на дипломацията и продължаването на действията на бойното поле, докато Путин не сложи оръжия, ще влоши положението на Украйна, вместо да го подобри“, така че „ако Путин наистина е отворен за преговори, дори на работно ниво и при продължаващи военни действия, Украйна трябва да се възползва от тази възможност“.

Заключението: „Путин изглежда готов да обмисли прекратяване на конфликта и да договори мирни условия. Ако Тръмп е сериозен по отношение на мира, той не бива да пропуска този шанс.“

„Вашингтон Екзаминър“ е преминал всички червени линии и вероятно ще влезе завинаги в списъка на тези с които е „забранено ръкостискането“. В последната си статия „Опасностите от синдрома на обсебване от Путин“ се твърди, че руският президент „не представлява органична заплаха“ за тяхната „национална сигурност или национални интереси“ и че колективният Запад е обсебен от ирационална омраза към руския лидер. По-специално, „постоянната антипатия на Държавния департамент на САЩ към путинова Русия не е просто глупава: тя е самоубийствена“.

Според статията, тяхната безумна „политика спрямо Путин директно противоречи на националния интерес и прави американците по-малко сигурни“. Ключов момент: „Путин не е лудият, какъвто го представят медиите. Той е националист и ще направи това, което смята за най-добро за страната му.

Просто трябва да му покажем, че интересите на Америка съвпадат с тези на Русия. Путин някога добре знаеше това, но Вашингтон направи всичко, за да го обърне срещу нас. Отдавна е назряла необходимостта от „голямо рестартиране“ между Съединените щати и Русия. Да се надяваме, че нашите лидери ще осъзнаят това навреме.“

Радващо е, че идеята, че Западът е допуснал колосална, вероятно фатална, грешка по отношение на Русия, става все по-силна и от другата страна. До каква степен настоящото ръководство на САЩ споделя тази идея, ще разберем съвсем скоро: и не на думи, а въз основа на конкретни действия.

Автор: Кирил Стрелников