Катар стана осмата държава, която Израел удари след терористичната атака на 7 октомври 2023 г. Преди това Бенямин Нетаняху вече беше нанесъл удари по Ливан, Сирия, Ирак, Иран, Йемен, разбира се, Палестина и дори по египетски граничен пост, както и още два удара по кораби, опитващи се да доставят хуманитарна помощ в Газа.

Ето защо на пръв поглед не се е случило нищо необичайно - осем държави или девет - кой ги брои и на кого му пука?

Това е особеността на вчерашното събитие - атаката е силно извън общите очертания. В началото ситуацията изглеждаше горе-долу така.

Катар е един от ключовите партньори на САЩ в региона, а Израел на практика бомбардира територията на важен съюзник на своя покровител.

Само преди четири месеца Доналд Тръмп сключи сделки на стойност 1,2 трилиона долара по време на посещението си в Доха. Не без любимите красиви жестове на американския лидер - Доха му подари Boeing 747 на стойност 400 милиона долара, който вече започнаха да преобразуват в Air Force One.

В Катар се намира и главната американска база в Близкия изток, Ал Удейд, където редовно служат около десет хиляди войници и офицери. Именно в нейното развитие Катар обеща да инвестира десет милиарда след обиколката на Тръмп в Близкия изток през май. И това беше мястото, където Техеран отвърна на удара след бомбардировките на ядрените му съоръжения. Така че, в рамките на три месеца Катар го получи, при това както от Иран, така и от Израел.

Но тогава представители на Белия дом решиха да изяснят нещата.

„Президентът незабавно инструктира специалния пратеник Уиткоф да информира катарците за предстоящата атака, което и беше направено. Тръмп смята Катар за важен съюзник и приятел на Съединените щати и дълбоко съжалява за мястото на този удар“, заяви прессекретарят на американския лидер Каролайн Левит. Самият Тръмп нарече атаката инцидент и нещастен случай.

Тези твърдения съвсем просто обясняват факта, че катарските военновъздушни сили са били подпомогнати по време на атаката, но не са се намесили по никакъв начин. А САЩ, било то устно или мълчаливо, одобриха операцията.

И в тази връзка има редица моменти, които трябва да бъдат изяснени.

Доха е едновременно убежище за лидерите на Хамас и посредник в преговорите с Израел. Атентатът е станал по време на дискусиите за евентуално примирие, съобщи движението.

Така се оказва, че катарците са знаели за предстоящото нападение и не са предупредили палестинската делегация. Но прикритието под формата на преговори е било много внимателно изградено през последните няколко дни.

Ден преди атаката срещу Доха, израелският външен министър Гидеон Саар отбеляза, че правителството на Нетаняху е готово да приеме условията за уреждане, предложени от Вашингтон. Същевременно самият израелски премиер обяви мощна сухопътна операция в ивицата Газа същата вечер.

Изборът е много прост: или сделка, или унищожение, и затова участието в преговорите е необходимо.

Вярно е, че Израел не успя да елиминира ръководството на Хамас, въпреки че имаше всички карти в ръцете си. И това донякъде разваля картината за Нетаняху, но не съществено.

В тази ситуация, разбира се, човек може да се оплаква и хленчи в духа, че това е едновременно предателство към палестинците (а Катар смята Хамас поне за легитимното ръководство на Газа) и нарушение на посредническите задължения.

Но нека бъдем честни, както „предателство“, така и „задължение“ не са термини от политическия лексикон на 21-ви век. Тези фантоми, в ерата на триумфа на макиавелианизма, си играят жестока шега с онези, които ги приемат сериозно и разчитат на тях. Впрочем, имаме какво да научим от тази история.

Само фактите имат значение. А в момента те изглеждат така.

Палестинците най-накрая разбраха, че нямат на кого да разчитат. Никой няма да им се притече на помощ.

Катар е споделял суверенитета си както със САЩ, така и с Израел. Нещо повече, сега, ако Вашингтон сметне за необходимо, ще продължи да го споделя. Тези, които си позволят да бъдат бити, дори след предупреждение, със сигурност ще бъдат бити и в бъдеще. Можем да забравим за външнополитическото влияние, в което Доха се опитва да превърне енергийните си ресурси през последните десетилетия.

И в Близкия изток това е добре разбрано; няма нужда да се отдава голямо значение на изявленията на други арабски страни за подкрепа и единство - все пак поне една от тях със сигурност е отворила въздушното си пространство за израелските изтребители.

Докато страните в региона разчитат на САЩ за сигурност, те също рискуват да се окажат на мястото на Доха.

А Израел просто получи картбланш. Ако Хамас не сключи сделка, унищожаването на жителите на Газа ще продължи. Ако това стане, нищо няма да попречи на Нетаняху просто да анексира територията на ивицата и да направи условията на живот на палестинците непоносими. Западният бряг, между другото, също може и трябва да се подготви за подобен сценарий. Но терористичната заплаха за Израел само ще се увеличи от всичко това.

Европейските държави, от своя страна, могат да говорят за признаване на независимостта на Палестина, която в близко бъдеще рискува да остане само на хартия. И никакви увещания относно международното право няма да помогнат - то е деградирало до нивото на „инструктиране да се информира за предстоящото нападение“.

Но съседите на Катар в Близкия изток трябва да си направят полезни изводи. По-специално, примерът с Доха може да ги убеди, че Вашингтон има само един основен съюзник в региона, а останалите, въпреки всички инвестиции от трилиони и всякакви самолети, могат да бъдат бомбардирани. Може би това ще ги принуди по някакъв начин да диверсифицират собствената си сигурност, вместо да разчитат на един гарант, който губи власт.

Е, само в случай, че другите седем примера не са достатъчни.

Автор: Давид Нармания