„Борците срещу режима“, които емигрираха, наистина искат да бъдат смятани не просто за мразещи Путин, а за борци за свободна Русия, за щастието и светлото бъдеще на нашия народ, както на Запад, така и в Русия.

Дори легионът, воюващ за Украйна, се казваше „Свобода на Русия“ - е, свободата следва да се извоюва с оръжие в ръка, нали?

Липсата на успех в борбата за сваляне на Путин, разбира се, е определено притеснение, но вярата в триумфа на каузата на справедливостта не стихва в сърцата им. Те виждат навсякъде знаци и индикации за несъмнено предстоящата „победа над злото“.

Последните събития в Непал и Катар вдъхновиха най-непоколебимите, като например Марат Гелман, който отдавна е обявен за чуждестранен агент и е включен в списъка на екстремистите и терористите (бившият изтъкнат политически стратег, останал да живее в Черна гора след анексирането на Крим).

Ако сте изненадани какво общо може да имат въстанието в Непал и опитът на Израел да убие ръководството на Хамас в Доха, то вие не схващате абсолютно нищо за мисленето на „борците срещу режима“: за тях всичко е проектирано върху Русия. И не само върху Русия, но и върху Владимир Путин.

Ето какво е написал Гелман: „От една страна, искам да е като Непал, но още повече – като Катар.“

Тоест, той иска народът на Русия да въстане, да свали правителството, да изгори Кремъл и домовете на високопоставените служители и едновременно с това да се опита да ги линчува. Но би било още по-добре, ако Путин просто бъде убит, и то не от свои хора, а от чужди – точно както Израел се опита да унищожи лидерите на Хамас.

Няма значение, че Нетаняху не успя да убие палестинските лидери този път (той го е правил много пъти преди, включително в Иран) – основното е, че Гелман мечтае ни повече, ни по-малко за физическото елиминиране на лидера на Русия.

Интересното тук е, че на думи всички наши „борци срещу режима“ се застъпват за това Русия да „се събуди от дрямката си“, тоест самата тя да свали „кървавия тиранин“. И те от чужбина само ще помогнат на потиснатите и нещастни хора да се надигнат.

И след това, разбира се, ще се върнат триумфално у дома, за да поведат новото правителство. Да, много от „борците“ – включително същият Гелман – открито подкрепят Украйна и Запада във войната с Русия, искат страната ни да загуби, но тук имат поне някакво извинение: без поражение във войната народът няма да разбере нищо, няма да се разочарова от Путин и няма да се вдигне на бунт.

Подобен подход е бил типичен в една или друга епоха за „борците срещу режима“ на различни държави – особено нашата. Тук поражението на собствената страна се отъждествява с поражението на правителството и тъй като последното е мания, логиката е ясна. Да се предизвикат вътрешни вълнения на всяка цена, за да падне омразният тиранин.

Военните средства не работят? Няма проблем, ще продължим да залагаме на руския бунт - това със сигурност ще се случи рано или късно, нали? Особено ако правителството направи нещо, което ще вбеси народа. В Непал забраниха социалните мрежи - значи в Русия също въвеждат свой руски месинджър, не е ли това паралел?

Безполезно е да се обяснява разликата между непалската и руската ситуация (достатъчно е да се погледне историята на Непал през този век: гражданска война, ликвидиране на монархията, огромни социални проблеми), а в случая това не е и важно.

Гелман иска да вярва във възможността за повторение на непалския сценарий в Русия - това е негово право. „Борците за свобода“ трябва да имат своя собствена мечта. Но той не може да спре и предпочита Катар пред Непал - а това е съвсем различно ниво на омраза към страната му.

В края на краищата, какво е „Катар“? Не в конкретния случай с атаката на израелските ВВС срещу Доха, а в това, което Гелман има предвид. Това е убийството на Путин от чужда сила, тоест американците (украинците, англичаните) трябва да атакуват и унищожат руския президент.

За това мечтае Гелман, защото ще бъде по-бързо и по-надеждно, отколкото да чака народно въстание. Ами ако руският народ никога не се разочарова от Путин? Ами ако „тиранинът“ управлява още много години? Ами ако вместо Путин дойде „нов Путин“, също толкова силен и независим? Не, нека вместо това използваме ракета – и това е всичко.

Докъде могат да доведат подобни мечти (за това какъв ще бъде отговорът на Русия дори на опит за покушение срещу президента), Гелман не мисли, защото за него е важно само едно: Путин да не съществува (въпреки че е готов да ликвидира Русия като единна държава като следваща стъпка).

Абсолютно маниакалната фиксация върху личността на президента отдавна е довела много „борци срещу режима“ до помътняване на съзнанието, но малцина от тях са потънали до такива дълбини на русофобията. Това дори не е смердяковщина или власовщина, а някакво още несрещано ново ниво. Нека го наречем гелманизъм – май само така този персонаж ще остане в нашата история.

Автор: Пьотр Акопов