Метафора за колективния Запад е Британският музей – „музеят на кражбата“, в който влизаш и търсиш кое от всичко не е откраднато. Но всичко е откраднато и ние сме горди с това, и продължаваме да налагаме на целия свят как да живее. Това, което изяжда главата на нашата цивилизация, е лъжата. Тя е доктрина на Запада и има цели центрове, които произвеждат лъжи, и към тях има малки отдели, които се титулуват "фактчекъри". Явор Дачков разговаря със социолога Кънчо Стойчев, който разказва и за скорошното си пътуване до Китай. "Там е друга орбита" - Китай не изнася модел и не размахва пръст, а за 45 години е извадил 800 милиона души от бедността, създал е доминираща средна класа, превърнал е Шанхай от замърсен мегаполис в чист електрифициран град и е въвел технологии, които вече изпреварват Запада. Докато Пекин гради и търгува, евроелитите живеят в паника, държат се за властта чрез лъжи и лицемерие и тласкат Европа по пътя на войната — път, който означава нейното изчезване.
За съжаление, нашата цивилизация се самоубива. Това, което изяжда главата на нашата цивилизация, е лъжата, или — казано малко по-рафинирано — лицемерието. Това е лицемерие от А до Я. Това не може да е устойчива политика. Тя дава някакви пропагандни предимства моментно, но истината е, че ние се самоубиваме — цялата тази наша западна цивилизация, която много е дала на света, но, за съжаление, извършва късно самоубийство.
А Китайизвършва нещо чутовно в човешката история. Ръстът в Китай е нещо, което не можем да си представим. Той е невероятен. Темпът, с който расте тази страна, и темпът на подобряване на условията на живот на хората са поразителни. В момента Китай е с доминираща средна класа в пряко европейски смисъл — като стандарт на живота. За 45 години от размразяването през 72-ра при Кисинджър успяват да извадят 800 милиона души от бедността и да ги направят средна класа. Успяват да построят една съвършено нова страна, която вече с нищо не може на света да се сравни.
Ню Йорк изглежда като красив, стар исторически град, леко запуснат в сравнение с Шанхай. Равнището на технологиите, които се прилагат, цялостната организация на обществото, да не говорим за реда, чистотата, изобретателността. Когато бях преди 7–8 години, специално Шанхай беше с много замърсен въздух, до степен, че даже да е ясно небето и да има слънце — трудно пробива. Шанхай в момента е един напълно чист град. Причината е в това, че, като погледнеш колите по улиците, по груба преценка половината са със зелени номера, т.е. половината от тези милиони коли вече са на електричество. Шанхай е видимо по-чист. Не е „витошки въздух“, защото е трудно в такъв град - 26 милиона души - но електрификацията е навсякъде. А да не говорим вече за влаковете — имах възможност да се возя на най-бързите. Там всичко е електричество, всичко е чисто. Скоростта е покъртителна, машината не трепва — ти нищо не усещаш. Возиш се в едно прекрасно кресло и не разбираш кога минава пътят.
Този европоцентризъм, на който са ни научили, и в който ние се потапяме и мислим, че ние сме всичко и извън нас няма нищо друго. Колко сме „ние“? Четири процента? Пет процента? Шест процента. Точка. Няма повече. И ти ще диктуваш на всички. И с тоягата ще „победиш“ всички. Това е безумие. Това е глупост. Всеки един от нас го знае от детските си години на улицата, че когато се скараш с всички — всички те набиват. То е ясно. Колкото и да си силен.
Чуваме много често за Китай - „да, но те копират“. И японците копираха — само че спряха на копирането, но изглежда, в Китай не става дума само за копиране. Изкопирали са всичко, подобрили са го многократно, но видях и неща, които са съвсем напред в науката, т.е. имат клонове, които са излезли вече напред. Това и обяснява притеснението на така наречения колективен Запад. Открито се говори: „Трябва да сложим прът в колелото на китайското развитие, да ги спрем, да ги спрем!“ Във връзка с това, което видях като развитие, тези мисли на т. нар. колективен Запад са основателни. Според мен Китай не може да бъде спрян. Това е развитие, което е отишло на съвсем друга орбита.
Аз се съмнявам и в бълнуванията, които чуваме — как от сутрин до вечер Путин планира превземане на Берлин и Париж. Това по-скоро граничи с малоумие, от една страна, а от друга — с изпълняване на някакви нареждания. Няма такава нагласа в Китай. Най-краткото определение на тази нация е търговци. Такива са исторически търговци. Мислят за пари, работят за пари, гледат да търгуват колкото се може повече, да произвеждат повече. Това им е основната нагласа. А втората им основна нагласа — което им дава огромно предимство и всъщност справедливост — е, че те не искат никого да учат как да живее. А ние само това от сутрин до вечер се опитваме да правим. Кои сме „ние“? Европейците, особено. Да — наистина, благодарение на Просвещението, на всичко, което знаем в последните 300 години, развитието на либералната идея — всичко това, което дължим на блестящи френски, английски и немски мислители — освобождаването на човека, индивидуалната свобода... Даже по пътя към индивидуалната свобода отидохме оттатък; отидохме и се стигна до онзи воинстващ либерализъм, който всъщност унищожава Европа, унищожава Запада.
Няма такава нагласа в Китай. Те не искат никого да учат как да живее; те никъде не искат да изнасят своя модел; те на никого не размахват пръст. Имат си проблема с Тайван, но там човек трябва да познава историческата даденост и договорите. По тях Тайван е „един Китай“. И това не се изпълнява. И на китайците започва малко да им писва тази работа. А на тях им е важен не Тайван. Тайван е 24-милионна страна — тя е малко по-малка от Шанхай като население. Но е така разположен, че всъщност между континенталния Китай и Тайван е известният Тайвански проток, през който минава половината от световната търговия. И затова е битката. Който го контролира, може да спре, може да наруши търговията — докато китайците казват, че търговията им е най-важното, и те няма да правят компромиси с този въпрос.
Вече има единодушие сред специалистите, че фалитът на Франция не може да бъде спрян. Ако ще и война да направят — и това няма да им помогне. Знаем какво става в Германия — дрънкат с оръжие и ще правят танкове, защото ще ги нападат руснаците. Въобще — една русофобия, която граничи с фашистка идеология. И по този път няма да е много трудно да се направи прогноза: когато се тръгне по пътя на глупостта и безмерното неуважение към другия, се стига до много лоши неща.
Аз се чудя, че Фон дер Лайен не е отишла на фронта да се бие. Това са сплетни, лъжи. Зад тях има груби, користни лични интереси и паника за загуба на властта, паника пред възмездието. Възмездието е исторически неизбежно. Сто процента. Историята не търпи такива неща. Въпрос на време — и въпрос на острота. Дали ще бъде френска революция или ще бъде някакъв по-мек вид осъзнаване и смяна? Но това не може да продължи и то няма да продължи. Това са последни вопли на един елит, който си е отишъл. Всеки изминал ден виждаме как хората все по-малко вярват на тези лъжи, които са всекидневни. Просто е мръсна цялата тази пропаганда, която се води. По този път — нищо добро не ни чака. По този път се получават войни. По този път са станали и световните войни. Нищо не са научили, нищо не са чели, нищо не са разбрали. Вървят по абсолютно същия път.
Сериозните разговори за новия световен ред са в началото, но факт е, че в момента обитаваме свят на хаос. Не става дума за разделен свят на сфери на влияние. Никой не говори за сфери на влияние. Сфера на влияние означава, че аз мога да се бъркам в работата на другия. И е мек израз на колонизация. Сфера на влияние е колониална система. Не става дума за това. Става дума за сфери на сигурност. А на сигурност има право всяка една суверенна държава. И новият свят ще бъде именно договорка на тези сфери за сигурност. И така както не трябва да има — да речем — съветски войски или руски войски в Мексико и Канада, съвсем нормално е да няма — да речем — в Украйна, Беларус и т.н. — американски войски. Това значи „равна сигурност“.
Новият световен ред ще бъде договарян на базата на взаимна сигурност, на зони на сигурност, на по-големи територии, които са буферни — в най-добрия смисъл на думата: невъоръжени, неприсъединени към никого — просто свободни места, които всички ще пазят, за да се търгува, да се работи. И на уважение към избора на всяка една обществена система — в рамките все пак на някакви общочовешки ценности.
Демокрацията никога не е била общочовешка ценност. Тя никога не е била универсална ценност. Това са лъжите на нашите европейски лъжци. Никога не е била. Демокрацията — първо — няма нищо общо тази „демокрация“ с демокрацията в Гърция, освен думата. И всеки, който прочете четири страници, разбира, че това е съвсем различно. Това е сравняване не на ябълки и круши, а на ябълки и крокодил. Това е невъзможно сравнение. Няма такова нещо. Второ — тази система, която функционира в различни лица главно на европейска територия е пренесена в Съединените щати и на някои други места... Тя е на възраст 200 години, 250 години — нищожно време.А от другата страна имаме Персия, имаме Китай, имаме Индия, имаме арабския свят и т.н. — това са хилядолетни, хилядолетни различни системи на управления.
Ако се тръгне по пътя, по който сега се върви — по пътя на войната — със сигурност Европа няма да я има. Европа може да съществува само като проект за мир. Тя затова е най-хубавият проект. Проект за война — няма Европа.
