На учението си "Запад 2025" Русия и Беларус тренират действия в Калининградска област и Баренцово море, пише Институтът за изучаване на войната (ISW), базирайки се на данни от Министерството на отбраната на Русия.

Част от учението е разполагане на балистични ракети от системата "Искандер", които могат да бъдат и носители на ядрена бойна глава, в руския анклав Калининград, както и ракетен удар от подводницата "Архангелск" по цел в Баренцово море. 

Анализаторите от украинското издание Defense Express анализират какви могат да бъдат потенциалните цели на ракетите "Искандер" в Европа на базата на показаното по време на ударите по Украйна - далекобойност от 500 км. Според данните при разполагане на комплекса в анклава под обстрел ще бъдат почти цялата територия на Литва, Латвия и Полша, включително и столиците им, около една трета от територията на Естония, както и части от Германия, Дания (о. Борнхолм) и Швеция. 

Берлин и Стокхолм са на около 100 км извън обхвата на "Искандер - М", ако такива ракети бъдат разположени в Калининград. Те се използват често в ракетните обстрели в Украйна и украинските ВВС успяват да ги свалят основно с комплексите Patriot.

ISW отбелязва още, че в учението са били показани умения, които руската армия е научила в Украйна - използването на ATV и мотори за бързо придвижване в открити територии и т.н.  Разполагане на мощности с потенциален ядрен заряд в Калининград пък може да бъде разглеждано като провокация срещу страните от НАТО. Действията в Баренцово море пък са насочени към Норвегия.

Изненадващо наблюдатели от САЩ, Унгария и Турция се появиха на "Запад 2025", съобщават още военните анализатори.

Технически Крим е в обхвата на украинската армия, но защитата му е достатъчно плътна

Технически Крим е в обсега на всички части от украинската армия, коментира говорителят на Военноморските сили на Украйна Дмитро Плетенчук пред единната новинарска емисия. Той уточни, че част от ударите са успешни, но други - не, защото руснаците са изградили много плътна защита, включително и с различни видове системи за ПВО.

Една от целите на Украйна - Черноморският флот, се изтегли от своя исторически щаб в Севастопол и се позиционира в пристанището в Новоросийск. В Крим обаче остават още много други военни обекти, логистични канали, както и военният контингент, който ги управлява.

В последните месеци Украйна активно атакува системите за ПВО и радиолокационни съоръжения на територията на Крим.

От началото на септември Русия е превзела 83 кв. км украинска територия

В първата половина на септември, в края на лятната офанзива, Русия е превзела 83 кв. км украинска територия, сочат изчисленията на украинския военен анализатор Олександър Коваленко. Това е едно от най-бавните настъпления на руснаците за последните месеци. Според данните то е придружено и с големи загуби на жива сила и оборудване.

От септември 2023 г. насам руснаците приключват летните си настъпления с ръст на окупираните територии преди началото на есента. Коваленко отбелязва, че като цяло лятната офанзива може да бъде определена като вяла.

От началото на годината Русия е окупирала 2864 кв. км от територията на Украйна.

Проблемите със Starlink за кратко ограничиха бойните действия в Украйна

Проблемите със Starlink за кратко ограничиха бойните действия в Украйна, свидетелстват военни наблюдатели и от двете воюващи държави. За Русия последиците са по-малки, защото военните не използват толкова много терминали, но все пак те са от ключово значение за комуникацията и управлението на дронове на предните позиции на фронтовата линия.

Данните на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) обаче показват, че ефектът е бил краткотраен - към 22 часа на 15 септември са регистрирани 173 бойни сблъсъка. Русия е извършила и 42 въздушни удара с 64 управляеми авиационни бомби, както и 3400 артилерийски обстрела към този час.

По-ограничен е броят на fpv-дроновете - 1800 към 22 часа на миналото денонощие.

ВСУ съобщава още за нарушение на принципите на международното право - руски военни в цивилни дрехи са опитали да пробият към населеното място Ямпил (Донецка област). Настъплението е спряно, но от ВСУ отбелязват затрудненията, свързани с оставането на хора в населените места въпреки обявената евакуация. В това направление (към Сиверск) са регистрирани 10 атаки към 22 часа на миналото денонощие.

Най-интензивни са боевете в Покровското направление - 73. Украински военни анализатори припомнят, че като цел на лятната офанзива беше отбелязано превземането не само на Покровск, но и на Костянтинивка и Лиман. Руските военни все още са в покрайнините на Покровск и през август Украйна успя да укрепи позициите си, връщайки си и контрола върху част от населените места в района, отбеляза главнокомандващия ВСУ ген. Олександър Сирский в социалните мрежи.

Украинският Център за отбранителни стратегии отбелязва също и заплахата за пълно обкръжение на части от 51 комбинирана армия (бойците от самопровъзгласилата се ДНР) в Покровското направление. Ситуацията се неглижира от руското командване, казват още анализаторите.

Интензивни са боевете и в Лиманското направление, където са регистрирани 16 директни бойни сблъсъка към 22 часа на 15 септември. Украйна продължава своята операция в Курска област и ВСУ съобщава за 6 атаки и 12 управляеми авиационни бомби по позиции на украинската армия в Сумска и Курска област.

Русия нанесе нови удари с дронове, като сред целите е логистичен хъб в Запорожка област. Информацията за нощната атака се обобщава.

Полша свали дрон над правителствения комплекс във Варшава

Полският премиер Доналд Туск съобщи в социалната мрежа Х за свалянето на дрон, летящ над правителствени сгради и замъка "Белведере" във Варшава. "Двама граждани на Беларус са задържани. Полицията разследва обстоятелствата около инцидента", допълни още той.

Преди дни полските ВВС и съюзниците от НАТО отразиха атака с 19 руски дрона, влетели в страната от територията на Украйна и Беларус. Бяха вдигнати изтребители F-16 и F-35, които свалиха 4 дрона. Тогава Туск уточни, че са свалени дроновете, които са представлявали "директна заплаха".

Украйна предложи обучения за полски военни за борба с дроновете.

Преди началото на зимата Украйна ще търси подсилване на ПВО

Преди началото на зимата Украйна ще търси варианти за укрепване на системите за ПВО, съобщи украинският президент Володимир Зеленски в своето вечерно обръщение за ден 1300 от началото на пълномащабната война. Той уточни, че приоритет е реализацията на обещанията, които Украйна получи от своите партньори в рамките на срещите "Рамщайн" - основно системи за ПВО и ракети за тях и финансиране на производството на дронове.

По програмата PURL за покупка на оръжия от САЩ със средства от страни от НАТО Украйна събра над 2 млрд. долара през август и още 1,5 млрд. долара са анонсирани. Основният приоритет за Киев по тази програма е покупката на системи Patriot, каза още Зеленски.

В своето обръщение украинският президент отбеляза още, че Русия вече "безнаказано пуска дронове и над Полша" и това ще продължи, ако няма реакция и нови санкции.

Без САЩ гаранциите за сигурност за Украйна няма да проработят

Покупката на оръжия, укрепването на ПВО и на украинската армия са част от гаранциите за сигурност на страната, които се обсъждат от съюзниците в последните месеци. През уикенда по време на форума "Ялтенска европейска стратегия", провел се в Киев, Зеленски отбеляза, че САЩ са ключова част за тези гаранции. "Без техните разузнавателни данни, без въздушната защита, възможността за покупка на системите Patriot, изтребители от ново поколение F-16 и т.н., гаранциите няма да работят. Може би не е много, но е достатъчно да спре войната", заяви той.

Европейските партньори на Украйна са готови да предоставят обсъжданите гаранции за защитата "по въздух, суша и море", но само след прекратяване на огъня, допълни още украинският президент и допълни, че смята, че в момента САЩ са единствените, които могат да принудят Русия да преговаря за мир.