Съществува конкуренция между САЩ и Китай за създаване на все по-мощни високотехнологични системи.

Мащабният военен парад на Китай на 3 септември включваше „камиони, въоръжени с лазери, нови хиперзвукови оръжия, десантни кораби и, разбира се, хиляди униформени войници, маршируващи в експертно координирани формации“ на площад Тянанмън, пише американският военен портал Defense One.

„Но парадът пренебрегна може би най-важния нов военен актив на Китай: нарастваща екосистема от малки, гъвкави компании с изкуствен интелект с двойно предназначение, работещи с китайските военни.“

Нов доклад на Центъра за сигурност и нововъзникващи технологии подчертава нарастващия интерес на Китай към технологии, свързани с изкуствения интелект, не само от страна на няколко големи, контролирани от държавата фирми, но и от страна на нарастващ брой сравнително млади компании, възникващи от университети и частни лаборатории.

„Тези партньорства затрудняват Съединените щати да проследяват новите оръжия, които Китай разработва, и затрудняват американските инвеститори и технологични партньори да ги подкрепят“, отбелязва изданието .

Центърът за сигурност и нововъзникващи технологии (CSET), базиран в Школата за дипломатическа служба към университета Джорджтаун, е основан от бившия директор на DARPA Джеймс Матени. CSET е специализиран в изучаването на военните приложения на изкуствения интелект.

Както е добре известно, между САЩ и Китай съществува конкуренция за създаване на все по-мощни системи с изкуствен интелект, в която все още е трудно да се определи лидерът.

В нов доклад CSET описва набор от китайски технологии за изкуствен интелект, които позволяват използването на граждански платформи за военни и разузнавателни цели.

Анализатори на CSET прегледаха 2857 публично достъпни обявления за договори с идползване на изкуствен интелект, издадени от Народноосвободителната армия (НОАК) между януари 2023 г. и декември 2024 г. и установиха, че „голяма част от технологиите, като например софтуер за контрол на рояци дронове или усъвършенствани навигационни системи, имат както граждански, така и военни приложения, като например риболовни и „изследователски“ кораби под китайски флаг, невоенни кораби, които много американски военни и служители по националната сигурност наричат „морската милиция“ на Китай“.

„Морската милиция съществува от десетилетия, но е станала по-професионална, по-добре екипирана и по-милитаризирана под ръководството на президента Си Дзинпин...“

Състои се от две основни сили. Едната е професионален флот от поне 100 специализирани кораба, които приличат на риболовни кораби. Другата, известна като „Spratly Backbone Fishing Vessels“ (SBFV), е по-голяма група риболовни кораби, действащи от пристанища в Хайнан и Гуандун и назначени към мисиите на Китай.

Професионалният флот се състои от по-мощни плавателни съдове с по-сложно, често военно оборудване…

Смята се, че екипажите и на двата флота са съставени от цивилни рибари и моряци, както и от бивши военни, наети по програма за обучение на китайското правителство“, пише британският вестник „Гардиън“.

Китайската морска милиция действа в Жълто и Южнокитайско море, както и в изключителните икономически зони на Индонезия, Виетнам и Малайзия.

„Тези флотилии правят инвазивни проходи през чуждестранни изключителни икономически зони, блокират спорни рифове и острови и многократно са използвали водни оръдия срещу други плавателни съдове при опасни маневри, включително срещу ВМС на САЩ.

Лодките на опълчението често се обединяват, за да създадат риск от сблъсък и да възпрепятстват достъпа или да лагеруват с месеци край [спорен риф], засилвайки физическото присъствие на Китай в регион, където това присъствие е ключово за контрола върху актива“, отбелязва The Guardian.

В своя доклад изследователите от CSET се фокусираха върху китайските технологии за изкуствен интелект, които предлагат „възможности за приложение, потенциално повишаващи военната стойност на невоенните плавателни съдове.

Те включват договори за разработване на софтуер за семантично моделиране, който използва сензорни данни и изкуствен интелект, за да помогне на корабите да определят местоположението си без използването на GPS. Тази възможност е с ограничена стойност за търговските кораби, но е от решаващо значение за корабите, участващи във военни операции.“

Например, според доклада на CSET, Beijing SOUVI Information Technology Co. е спечелила договори за доставка на системи за управление на дронове и интелигентен сензорен софтуер, които биха позволили на един оператор с минимално обучение да контролира рояк от дронове. Това би могло също така да позволи на оператор на китайски флот да контролира търговски кораби, които извършват координирани операции с китайските военни.

Има прецеденти за „координирани военни маневри от китайски граждански кораби, като например през юли 2023 г. , когато група китайски риболовни кораби ефективно създадоха блокада около риф във Филипините, придружени от китайския флот“.

Друга китайска компания, JOUAV, произвежда и продава дронове с вертикално излитане и кацане и софтуер с изкуствен интелект за обработка на данни от усъвършенствани термични сензори. Екипаж на невоенен рибарски кораб би могъл лесно да ги използва, за да „забелязва“ други плавателни съдове през нощта или при лошо време далеч зад хоризонта, превръщайки цивилен кораб в център за разузнаване и разузнаване.

Едно от ключовите открития на доклада е нарастващото използване на по-малки „нетрадиционни доставчици“ (НТД) от страна на Китай.

Китай до голяма степен копира американските методи за прикриване на технологии с двойна употреба, отбелязват американски анализатори.

„Докато обществените поръчки за технологии за изкуствен интелект в страната остават до голяма степен концентрирани в големи държавни компании и изследователски институти, CSET откри списък с по-малки компании, основани предимно след 2010 г., които промотират търговски технологии с военни приложения и не разкриват на уебсайтовете си връзките си с държавната собственост.

Те включват iFlytek, която разработва приложения за превод на реч; PIESAT, която продава геопространствени данни, задвижвани от изкуствен интелект, полезни за картографиране на местоположението в реално време; и JOUAV. Това е портрет на стартираща екосистема, която в много отношения е подобна на Силициевата долина в САЩ“, се казва в доклада.

По мнението на анализатори на CSET, причината китайските военни да си партнират със стартиращи компании, които не са традиционни изпълнители в областта на отбраната, е проста: „По-голямата част от NTV и научно- изследователските институти в базата данни не са обект на санкции от САЩ.“

Технологиите, които тези компании продават на китайските военни, има ясни двойни приложения, като например подпомагане на търговските кораби да използват морски дронове по-ефективно за навигация и намиране на риба или за ефективно координиране на военни маневри като блокади с други лодки на милицията.

Един от последните договори на PIESAT беше за „виртуална симулационна тренировъчна система за безпилотни летателни апарати“, която би могла да служи както за явна военна цел, подпомагайки работата на дронове, така и за разузнавателна цел, подпомагайки „изследователските“ кораби, които все по-често се появяват близо до Тайван.

Анализатори на CSET идентифицираха 383 китайски стартиращи компании, които са получили най-много договори от НОАК, „събирайки информация с отворен код за всяка от тях, за да хвърлят светлина върху свързаната с изкуствения интелект отбранителна индустриална база на Китай“.

Може да се предположи, че тези данни ще послужат като причина за добавянето на тези китайски компании към американските санкционни списъци.

Докладът на CSET, наред с други неща, посочва, че „изкуственият интелект е по-важен от всяко отделно оръжие, защото може да направи армиите или оръжията много по-ефективни, практически без разходи“.

Автор: Олег Розанов