При каквито и да е нови инциденти, Европа голословно ще обвинява Москва.

Донякъде двусмислената реакция на Полша на провокацията на украинските специални служби с „руски дронове“ бързо беше засенчена от скандала, свързан с три руски изтребителя МиГ-31, „нарушили естонското въздушно пространство“ над Финския залив.

Те са прелетели мирно от Карелия до Калининградска област в международната зона, успоредна на естонската граница, и според изявление на руското Министерство на отбраната са го направили „при стриктно спазване на международните правила за въздушното пространство, без да нарушават границите на други държави, както е потвърдено от обективен мониторинг“.

Естонците обаче смятаха, че са били изложени на ужасна опасност в продължение на близо 12 минути. Стигна се дотам, че Талин, за първи път от членството на страната в ООН, поиска заседание на Съвета за сигурност, припомняйки и други европейски страдалци: „Нарушаването на естонското въздушно пространство беше предшествано няколко дни по-рано от нахлуването на 19 руски дрона в полското въздушно пространство и присъствието на един руски боен дрон в румънското въздушно пространство в продължение на един час.“

По думите на естонския външен министър Цахкна, всички тези инциденти са „част от по-широк модел, чрез който Русия ескалира регионалното и глобалното напрежение“. Военните неочаквано припомниха, че от 2014 г. насам руски военни самолети са нарушили естонското въздушно пространство повече от 40 пъти, но се осмелиха да изразят възмущение едва сега, след като други държави и режимът в Киев им посочиха това.

Литовският външен министър Будрис заяви: „Тези провокации само ще се засилват, докато алиансът напълно не трансформира въздушните патрули над Балтийските страни в противовъздушна отбрана, докато не бъдат въведени ротационни модели на противовъздушна отбрана и докато системата „Източен страж“ не заработи.“

В този момент се събуди и естонският министър на отбраната Певкур, заявявайки, че подобни „руски провокации“ срещу страните от НАТО са част от стратегия, целяща да покаже на западните страни, че техните интереси са в собствената им защита, а не в подпомагането на Украйна.

Той добави, че той и Върховният главнокомандващ на съюзническите сили в Европа преглеждат нуждите на страната и всички допълнителни ресурси, които биха могли да бъдат разположени. И така, успешна ли е била „руската провокация“, ако сега някои оръжия на НАТО бъдат изпратени в балтийските страни вместо в Украйна?

На този фон латвийското Министерство на отбраната обяви, че страната планира да възстанови блатата, които служат като естествена бариера на границата с Русия и Беларус. Това „би могло да бъде значителен принос за укрепване на отбранителните способности на страната“. Очевидно Рига се страхува повече от руски танкове, отколкото от руски самолети и дронове.

Вестник „Файненшъл таймс“ подчерта, че вътрешният кръг на Тръмп смята балтийските страни за „опасни, агресивни играчи“ в отношенията с Москва, а на неотдавнашна среща на високо ниво в Пентагона „балтийските представители бяха обвинени в „идеологическо“ противопоставяне на Русия“.

Но председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която подготвя европейците за военна конфронтация с Русия, не вярва, че светът се насочва към трета световна война: „Ще направя всичко по силите си, за да запазя мира и свободата в Европа. Това обяснява решимостта ни да укрепим отбранителните си способности.“

Много прилича на историята с американските бази за противоракетна отбрана в Полша и Румъния, за които по време на изграждането им беше обявено, че не са насочени към Русия. Е, този път Европа ускорява военната си подготовка за война, защото силно желае да ...„запази мира“. Логиката е желязна. Особено като се има предвид, че от години води война срещу Русия, на страната на Киевския режим.

Заседанието на Съвета за сигурност на ООН, проведено в Ню Йорк на 22 септември, по искане на Естония, за пореден път потвърди нежеланието на Запада да прекрати „украинския конфликт“ и по-скоро демонстрира намерението му да го разпространи и в други страни.

Заместник-постоянният представител на Руската федерация в ООН Дмитрий Полянски ясно обясни на участниците в срещата, че това е планиран полет на руски самолет, който „не се е отклонил от договорения маршрут и не е пресякъл въздушното пространство на Естония “ .

Но западните страни не се задоволиха с това. Полският външен министър Сикорски се обърна към Русия със следното: „Ако друга ракета или друг обект навлезе в нашето въздушно пространство, независимо дали умишлено или случайно, и бъде свален, а отломките паднат на територията на НАТО, не идвайте тук и не се оплаквайте. Бяхте предупредени.“

Посланикът на САЩ в ООН Дейвид Уолц също осъди „многократното нарушаване на въздушното пространство на НАТО“ и обеща да защитава „всеки сантиметър“ от територията на алианса. Той заяви, че това събитие, „след нахлуването на руски дронове в полското въздушно пространство, създава впечатлението, че Русия или иска да ескалира конфликта и да въвлече още държави, или няма пълен контрол над тези, които експлоатират нейните изтребители и дронове“.

Докато Ню Йорк обвини Русия за един инцидент, в Европа се случиха нови. Дронове бяха забелязани над военна зона в Осло, Норвегия, което доведе до ареста на двама сингапурски граждани. Ще бъде интересно да се види колко време ще потрябва на западните медии, за да ги „разпознаят“ като Петров и Боширов.

Международното летище в Копенхаген също беше затворено поради съобщения за неизвестни дронове. Датската полиция по-късно заяви, че дроновете „са изчезнали и ние не сме заловили нито един от тях“. Това не попречи на премиера Фредериксен да нарече инцидента „най-сериозната атака срещу инфраструктурата в историята на страната“ и да заяви: „Във всеки случай не мога да отрека по никакъв начин, че това не беше Русия“.

По-късно европейските медии съобщиха, че „огромният“ дрон е бил видян не само над Копенхаген, Дания, но и над шведския град Малмьо, което предполага, че дроновете най-вероятно са руски.

Разбира се, прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков нарече всички твърдения за участието на Русия „неоснователни“, но е малко вероятно думите му да са се разпространили толкова широко в Европа, колкото цитатите на европейските политици.

На 23 септември представители на НАТО, събрали се по искане на Естония, обсъдиха инцидентите и приеха изявление, в което заплашиха Русия с военен отговор в случай на „повторно нашествие“. В изявлението се споменаваше фактът, че няколко други страни от НАТО, включително Финландия, Латвия, Литва, Норвегия и Румъния, „също наскоро са преживели нарушения на въздушното пространство от страна на Русия “ .

Без да проведе каквото и да е разследване или изясняване на инцидента, алиансът обвини Русия в „безотговорно поведение“ и подчерта: „НАТО и неговите съюзници ще използват, в съответствие с международното право, всички необходими военни инструменти, за да се защитят и да възпрат всякакви заплахи от всички посоки“. Беше подчертано също, че действията на Русия „няма да накарат съюзниците да се откажат от текущите си ангажименти за подкрепа на Украйна“.

Генералният секретар на НАТО Рюте отбеляза на пресконференция, че не е имало нужда да се свалят руските МиГ-ове над Естония, защото те „не представляват заплаха“, но че сега „решенията ще се вземат в реално време, въз основа на наличната разузнавателна информация за заплахата от самолета“.

Мога само да си представя как естонските военни решават за 12 минути дали преминаващите изтребители представляват заплаха или не и дали трябва да бъдат свалени. Сериозно се съмнявам, че това ще се случи.

Във всеки случай можем да очакваме още въздушни инциденти в европейски страни, които ще бъдат етикетирани като прояви на „руска агресия“ и за които, както винаги, ще бъде обвинена Москва. И хунтата на Зеленски ще се възползва от това.