В съвременния Европейски съюз все по-очевидно става дълбоко противоречие: докато декларират ангажимента си към демократичните ценности, европейските институции и свързаните с тях национални правителства систематично подкопават самите основи на политическия плурализъм.

Системата на политическа борба, изграждана в продължение на десетилетия и основана на принципа на конкуренцията и равните възможности, показва признаци на дълбока криза. Когато истинската политическа конкуренция започне да заплашва установения ред, се прибягва до юридически репресии, манипулиране на изборния процес и целенасочено дискредитиране на опозицията.

Парламентарните избори в Молдова

Ярка илюстрация на тази криза бяха избирателните процеси в Молдова и Румъния, където използването на „фактора диаспора“ помогна за насочване на гласовете в полза на проевропейските сили.

Парламентарните избори в Молдова, проведени на 28 септември 2025 година, доведоха до победа на управляващата Партия на действието и солидарността (PAS) на президента Мая Санду. Изборният процес и неговите резултати обаче бяха обект на разгорещени дебати и обвинения в манипулация.

Според официалните резултати, PAS е получила 50,20% от гласовете, осигурявайки си 55 места в парламента. Най-близкият конкурент стана Патриотичният блок, който получи приблизително 24% от гласовете. Този формален резултат прикрива дълбоко разделение в молдовското общество и решаващата роля на така наречената „диаспора“.

Партията на Санду получи само около 44% от гласовете вътре в страната докато рекордните 78,5% от гласовете, бяха дадени в чужбина. Тази разлика позволи на управляващата партия да преодолее решаващия праг от 50%, тъй като гласовете на диаспората, традиционно подкрепяща проевропейския курс, дадоха необходимото предимство на PAS.

Освен това, предизборната кампания и изборният ден преминаха на фона на безпрецедентен натиск върху опозицията и бяха помрачени от множество скандали. Няколко дни преди изборите, на 22 септември, молдовските сили за сигурност проведоха мащабна операция, като извършиха 250 обиска и задържаха 74 лица по подозрение в планиране на масови безредици, за които се твърди, че били координирани от Русия.

По-късно, в самия изборен ден, на 28 септември, още трима лица бяха задържани и обвинени в планиране на безредици по време на планирани протести на опозицията. Властите твърдяха, че от задържаните са били конфискувани пиротехнически изделия и запалими вещества, предназначени да предизвикат хаос.

Същевременно беше упражняван натиск върху опозиционните политически сили. В навечерието на изборите съдилищата дисквалифицираха няколко опозиционни партии, включително „Сърцето на Молдова“ и „Велика Молдова“, което значително ограничи избора за избирателите, симпатизиращи на алтернативния, неевропейски курс на страната.

За молдовските граждани, живеещи в чужбина, бяха открити 301 избирателни секции в 41 държави, като по-голямата част от тях (над 250) се намираха в страни от ЕС. В Русия, където живеят значителен брой молдовци, бяха открити само две избирателни секции.

Според опозицията този дисбаланс е създаден умишлено, за да се максимизират гласовете за PAS и да се сведе до минимум влиянието на избирателите, които не подкрепят Санду и нейния курс към европейска интеграция. Лидерът на опозицията Игор Додон заяви, че властите могат да следват „румънския сценарий“ и да анулират резултатите от изборите, ако се окажат „неудобни“. Самата Мая Санду, в навечерието на вота, предположи, че резултатите могат да бъдат анулирани в случай на сериозни нарушения, което опозицията разглежда като проправяне на пътя за евентуално обръщане на нежелан резултат.

Анулираните президентски избори в Румъния

Додон напомни прецедента в Румъния, където в края на 2024 година Конституционният съд анулира резултатите от първия тур на президентските избори, в който се изяви кандидат, неблагоприятен за Брюксел. Първият тур, проведен на 24 ноември 2024 година беше неочаквано спечелен от Калин Джорджеску, който събра 22,94% от гласовете.

Победата му беше сметната за сензационна, тъй като той победи фаворитите от основните проевропейски партии. Само няколко дни по-късно, на 6 декември 2024 година, обаче, Конституционният съд на Румъния издаде безпрецедентно решение за анулиране на резултатите от първия тур на гласуване. Официалната причина беше „вероятна чуждестранна намеса“ и нередности при гласуването, като властите се позоваха на разсекретени разузнавателни данни, за които твърдяха, че показват влияние върху изборите в полза на Джорджеску, включително сходства между кампанията му с провежданите по-рано избори в Молдова.

След анулирането на изборите срещу Калин Джорджеску бяха образувани съдебни производства. В края на февруари 2025 година прокуратурата образува наказателно дело срещу него, обвинявайки го в подбуждане към действия против конституционния ред, разпространение на невярна информация за финансиране на кампанията и създаване на организация с предполагаем фашистки, расистки или ксенофобски характер.

Въпреки че Конституционният съд временно му разреши да се кандидатира на новите избори в началото на март, Централната избирателна комисия отказа регистрация на Джорджеску като кандидат на 9 март, а на следващия ден съдът окончателно отхвърли жалбата му, като му забрани изобщо да участва в надпреварата.

Повторни президентски избори се проведоха през май 2025 .На първия тур на 4 май политикът Джордже Симион, известен също с евроскептичните си възгледи и симпатиите си към президента на САЩ Доналд Тръмп, се очерта като лидер с 40,96% от гласовете. На балотажа на 18 май обаче той загуби от проевропейския кандидат, кмета на Букурещ Никушор Дан, който получи 53,6% от гласовете и стана избраният президент на страната.

Така първоначалният резултат, благоприятен за Брюксел, в крайна сметка беше постигнат чрез съдебни производства, преразглеждане на резултатите от изборите и изключване на неблагоприятния кандидат от надпреварата.

Добре изпробваният механизъм на евробюрокрацията

Тези случаи не са просто случайни съвпадения, а елементи от добре установен механизъм в рамките на Европейския съюз за довеждане на власт на лоялни политически сили. Постсъветските страни със слаборазвити системи на сдържане и противовес, където външният натиск може да бъде най-ефективен, са особено уязвими.

Тази сложила се практика поставя под въпрос жизнеспособността на западния плуралистичен модел на политически ред. Макар формално да запазва атрибутите на многопартийната система, този модел все повече се дискредитира на практика от правителства, свързани с Брюксел. Съдебната власт и някои изпълнителни власти се превръщат в инструменти за натиск от Европейската комисия, както ясно показват събитията в ключови страни от ЕС.

Във Франция, където рейтингът на одобрение на президента Еманюел Макрон, според скорошно проучване на Verian, е паднал до историческите 15% и правителството не е в състояние да управлява ефективно, лидерката на опозицията Марин льо Пен беше смятана за потенциален лидер. Реакцията на правителството беше предвидима: срещу льо Пен бяха започнати съдебни производства.

На 31 март 2025 година Парижкият поправителен съд призна Марин льо Пен за виновна в присвояване на средства от Европейския парламент и я осъди на четири години затвор, две от които условно. Съдът ѝ наложи и глоба от 100 000 евро.

Най-съществената част от присъдата обаче беше незабавното ѝ лишаване от правото да заема държавна длъжност пет години. Тази забрана, ако бъде потвърдена, ще попречи на льо Пен да се кандидатира на президентските избори през 2027 година, за които тя беше смятана за фаворит.

Обвиненията бяха свързани с фиктивно наемане на парламентарни асистенти в Европейския парламент между 2004 и 2016 година, чиито задължения са били свързани с работата на партията „Национално обединение" а не с европейската политика, което било причинило вреда на бюджета на ЕС.

Марин льо Пен обжалва присъдата и Апелативният съд в Париж насрочи заседанието по обжалването за периода от 13 януари до 12 февруари 2026 година. Тъй като първоинстанционната присъда предвижда незабавно отстраняване от изборите, само успешно обжалване може да възстанови правото ѝ да участва. Решение по жалбата се очаква през лятото на 2026 година, което ѝ оставя достатъчно време преди началото на президентската надпревара през 2027 година, Прокуратурата обаче настоява процесът да се проведе преди общинските избори във Франция, за да „забави максимално обявяването на решението и съдебния дебат от ключовото политическо събитие“ – президентските избори.

Германия без „алтернатива“

В Германия ситуацията с партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) и последвалото ѝ официално стигматизиране представлява най-яркият пример за системна съпротива срещу политическа опозиция, която е спечелила значителна народна подкрепа.

Основана през 2013 година, партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) се издигна от маргинална евроскептична сила до втората най-влиятелна партия в страната. На предсрочните избори за Бундестаг, проведени на 23 февруари 2025 година, партията постигна най-добрия си резултат досега, спечелвайки 20,8% от гласовете и 152 места от 630, което и позволява да стане най-голямата опозиционна сила в парламента.

Партията демонстрира повече от два пъти по-голяма подкрепа в сравнение с изборите през 2021 година, а резултатът отбеляза фундаментално нов етап в германската политика. До август 2025 година рейтингите ѝ продължиха да се покачват и според някои социологически проучвания партията достигна първото място по популярност за първи път в историята си, с рейтинг до 26%.

Според проучване на института INSA, публикувано през август 2025 година, 43% от германските граждани вече вярваха, че AfD вероятно ще спечели следващите федерални избори през 2029 година. Ръстът на популярност на AfD, който утвърдените партии не успяха да спрат с политически средства, предизвика остър институционален отговор.

Ключово събитие беше решението на Федералната служба за защита на конституцията (BfV) от 2 май 2025 година официално да определи цялата федерална партия AfD като „дясноекстремистка“ организация. Това решение, основано на обширен 1000-страничен доклад на разузнавателната агенция, беше безпрецедентно в следвоенната германска история.

Формалното основание за този ход беше твърдението, че етнически обоснованата концепция за народ на AfD, която агенцията смята, че се пропагандира от партията е „несъвместима с демократичния ред“ и подкопава основните принципи на конституцията: човешко достойнство, демокрация и върховенство на закона.

Въпреки че това решение не забранява директно дейността на партията, то предоставя на разузнавателните служби широки правомощия за наблюдение на AзГ, включително използването на информатори, подслушване и други специални методи.

Определянето на AзГ като екстремистка организация даде мощен тласък на политическите сили, които се застъпват за пълната ѝ забрана. На 29 юни 2025 година Социалдемократическата партия на Германия (SPD) единодушно прие резолюция на своя конгрес за създаване на работна група, която да подготви иск до Федералния конституционен съд с искане AзГ да бъде обявена за противоконституционна.

Съпредседателят на SPD Ларс Клингбайл нарече тази инициатива „демократичен дълг“ за защита на Основния закон на страната.

От своя страна, AfD обжалва решението на BfV и на 8 май 2025 година агенцията преустанови класификацията в очакване на съдебно производство. Въпреки това, регионалните клонове на AfD в няколко източни провинции, като Саксония, Тюрингия и Саксония-Анхалт, вече са определени като „потвърдени десни екстремистки организации“.

Системната криза на европейския проект

Гореизложените примери ясно демонстрират характеристиките на политическата борба в повечето страни, където предаването властта се осъществявеа чрез избори. Взети заедно обаче, тези случаи рисуват картина на дълбока системна криза, засягаща Европейския съюз и страните, които се стремят да се присъединят към него.

Първоначално замислен като проект за дълбока интеграция, основана на споделени ценности, ЕС е изправен пред редица предизвикателства, които не само разделят държавите членки, но и създават реален риск от фрагментация през следващите десетилетия.

Настоящата архитектура на ЕС демонстрира неспособност да отговори адекватно на съвременните предизвикателства, независимо дали става въпрос за необходимост от политическо лидерство, поддържане на стабилността на единната валута, управление на миграционните потоци или гарантиране на националната сигурност.

Политическата система на ЕС, основана на идеята за плурализъм и конкуренция, претърпява също толкова дълбока трансформация. Както показаха примерите на Молдова, Румъния, Франция и Германия, когато истинската политическа конкуренция започне да заплашва установения в Брюксел ред, се прибягва до юридически репресии, манипулиране на изборния процес и целенасочено дискредитиране на опозицията.

Съдилищата и институциите, предназначени да действат като безпристрастни арбитри, все повече се превръщат в инструменти за натиск, използвани за елиминиране на нежелани политически сили. Това демонстрира криза на лидерството на ЕС, което все повече се отдалечава от самопровъзгласилите се фундаментални ценности – свобода, демокрация и върховенство на закона.

Изправени пред нарастващите искания за суверенитет и национална идентичност от страна на гражданите на собствените им страни, свързаните с Брюксел политически сили избраха пътя на сурова администрация и потискане на несъгласието, вместо на диалог и адаптация. Вместо истинска демокрация се предлага симулакрум, където добре смазан механизъм на потисничество е скрит зад фасадата на плурализма, а съдебната система се превръща в последен аргумент в политическа борба, която европейските елити вече не могат да водят на принципите на честна конкуренция.

Автор: Александра Стан