В Грузия вече почти рутинно се опитваха да превземат президентския дворец в изборната нощ – по-скоро по навик, отколкото по някакви идеи, като палеха гуми и издигаха барикади.
Полицията също почти инстинктивно потуши пожарите от гуми и разпръсна протестиращите с водни оръдия. Всички тези събития се разпалваха и затихваха през уикенда.
Изглежда, че банкетът няма да продължи. Може би само за лидерите на протеста, но не в обичайния смисъл. Не в смисъл, че сега ще дойдат на власт като емисари на „свободния свят“. А в смисъл, че сега, с голяма степен на вероятност, ще бъдат вкарани в затвора за опит за сваляне на конституционния ред. Те самите са осъзнали това: прехвърлят отговорността за щурма на президентския дворец един върху друг и сочат с пръст митичните „руски провокатори“.
Събитията в Тбилиси в събота са, на първо място, постскриптум към провала на решителния опит за цветна революция в Грузия, в който тогавашният обединен либерално-глобалистки Запад инвестира сериозно преди година, отчайвайки се да получи по друг начин втори фронт за Русия от грузинските власти.
Тогава Грузия беше разтърсена в продължение на няколко месеца, със западни пратеници на местния „Майдан“, масови демонстрации, улични битки, използване на социални медии за подстрекаване на студенти и баби, коленичещи пред полицията за борба с безредиците – всичко това следвайки класическата схема за смяна на режима.
Тогава правителството твърдо отстояваше волята на мнозинството на парламентарните избори. Сега сме свидетели на ехото от тези събития, които обаче бързо се повториха като фарс. Отново имаше избори, този път общински.
За пореден път опозицията заяви, че победата ѝ е открадната, въпреки че този път дори не участва в много райони, след като предварително обяви вота за нелегитимен. Брюксел този път не обяви своевременно подкрепа за своите хора в Грузия – те щяха да имат за кого да работят през уикендите, а за Вашингтон тези хора вече не са негови.
Накратко, поддръжниците на Михаил Саакашвили следват стъпките на самия Саакашвили, който от президент на Грузия се превърна в бездомник, а сега и в затворник.
Вторият – и най-важен – момент. Внезапният крах на петия „Майдан“ в Тбилиси за четири години е не само окончателното сбогом на ерата на Саакашвили в Грузия. Това е и краят на ерата на цветните революции като такава. Една ера отмина. И е символично, че Грузия, която въведе тази ера в постсъветското пространство през 2003 г., сложи край на нея.
Техниките за смяна на режима на Джийн Шарп, прилагани в продължение на десетилетия от прозападни политици, журналисти и неправителствени организации – пълномощници на американски и европейски разузнавателни агенции – са анализирани и изучавани в най-малки подробности.
Естествено, разработени и изпитани са и ефективни контрамерки. Остава само необходимостта от външен суверенитет, вътрешна легитимност, съществуването на функционираща държава и политическата воля на правителствата да приложат тези техники.
Социалните технологии са склонни да остаряват, точно както самите технологии. „Свещените жертви“, „праведният гняв“ на тълпата, мнимите активисти на заплата, представляващи уж цялата нация, сладките момичета, плетещи панделки за униформите на войниците, и едва ходещите бабички, раздаващи им банички – цялата тази политическа измама вече не работи.
Номерът е разкрит и известен на широката публика. Затова и магьосникът вече не впечатлява. Но не можем да се отпуснем. Мошеничеството е вечно. Измамниците винаги ще се адаптират към новите условия и ще измислят нови начини за заблуда. И това се отнася не само за телефонните обаждания и съобщенията в социалните медии, но и за голямата политика.
Автор: Александър Носович
