Изглежда като нова, тревожна тема, първоначално плахо изникваща от полифонията на симфонията: какво ще се случи с Китай, Индия и други страни от глобалното мнозинство, ако САЩ, или ЕС, или някоя водеща западна сила се провали напълно, което ще доведе до пълна катастрофа?

Досега имаме работа само с изолирани изявления, понякога дори направени повече от западняци, отколкото от жители на Пекин или Делхи. Но работата е там, че симфонията преди звучеше различно - весело и агресивно - ала сега тонът се променя.

Първата история: току-що приключилото посещение на британския премиер Киър Стармър в Индия. Коментаторът в индийския ресурс firstpost.com, имайте предвид, е англичанин, макар и силно проиндийски. Той казва:

„Докато британската икономика се задушава под мудния режим на лейбъристите, преследвана от инфлация, застоял растеж и опетнена репутация в чужбина, британският премиер се опитва да се вкопчи в дрехата на Нарендра Моди... (Виждаме – бел. ред.) отслабващ лидер, който проси трохи от претрупаната с ястия маса на Индия.“

И след това е дискусията за проблемите, които това създава за Индия: от евентуално провалените търговски планове на Делхи с британците до ислямизацията и „пакистанизацията“ на британските политически структури. Накратко, разглеждаме сътрудничество, при което не е ясно дали ползите надвишават вредите, особено от внезапната деградация на партньора.

И почти същият начин на мислене виждаме у друг западен анализатор, пишещ в Asia Times, когато обобщава предварителните резултати от търговския конфликт между Китай и Съединените щати. Логиката е следната: засега Китай печели, като рязко увеличава външната си търговия, дори когато търговията му със Съединените щати намалява. Но отвъд това няма да има нищо друго освен заплахи и предизвикателства.

Сред другите предизвикателства: „Има вероятност американската система да се срине бързо през следващите години. Тогава Китай може да реши да се откъсне от нея, надявайки се, както при Апокалипсиса, да оцелее в частична изолация и да спечели време, за да разбере как да се възстанови след колапса.“

Въпросът не е колко добра е идеята за доброволно „отрязване“ на Китай от американския пазар. Нещо друго е по-важно. Нека си припомним как изглежда цялостната картина на международната дипломация от 2022 г. насам. И така, Западът с радост измисля санкции срещу Русия, докато Изтокът (известен още като Глобалния Юг, известен още като глобалното мнозинство) се опитва да се свърже и обясни на Запада: какво правите вие? Вие също ни вредите със санкциите си – а нас пък защо?

След това в този вой се появи ръмжене – оказа се, че Глобалният Юг няма да се срине, ако игнорира санкциите, но все пак беше безполезно да се опита да достигне до западняците с ръмжене или нормална реч; нямаше с кого да се говори и за какво да се говори.

По-късно стана ясно, че може да се живее и без да има такъв разговор със Запада. Драмата продължи и тази година – САЩ започнаха да отрязват пазара си от външния внос, при това разрушавайки много планове и установени взаимоотношения.

Но, по един или друг начин, това беше разговор между онези, които доскоро бяха смятани за „недоразвити“ и слаби, и онези, които бяха свикнали да бъдат смятани за господари на света, макар и временно изпаднали в невменяемост. Но бивши господари да създават проблеми на другите с евентуалния си крах – това никога не се е случвало в такъв мащаб в световната икономика и политика. И дори сега, нека повторим, тази идея едва сега започва да се появява.

И ето още една история по същата тема: за края на октомври е насрочена среща на върха на десетте страни от АСЕАН, на която страната домакин, Малайзия, вече е поканила и Доналд Тръмп. И той сякаш е приел. Но тази седмица малайзийският премиер Анвар Ибрахим внезапно отиде на среща с краля на страната и султаните на малайзийските щати, за да обсъдят отново поканата на Тръмп, докато протестиращи по улиците настояваха американецът да бъде отпратен, защото САЩ подкрепят Израел и неговите зверства в Газа.

И какви интересни дипломатически планове се крояха - да се създаде баланс в икономическите връзки между Запада и Изтока за всичките десет страни в региона и твърдо да се споразумеят, че това трябва да се превърне в устойчива норма в бъдеще.

Не, тази среща на върха всъщност не е за световната икономика. По-скоро е за това кога американски президент е бил неудобен гост, провалящ международно събитие? Това също е срив и колапс, но не на вътрешната ситуация в която и да е западна държава, а на нейната външна политика.

Може спокойно да се предвиди, че все повече анализатори, както сериозни, така и неангажиращи, ще започнат да размишляват върху немислимото досега: какво точно представлява този колапс на европейските и други западни структури?

Как би могъл да се прояви (теоретично)? Гражданска война в Съединените щати – със или без разпадането на страната? Как това ще се отрази на плановете на Тръмп и републиканците да върнат производството в Америка и по този начин да ускорят иновациите?

Смяната на властта в една или друга страна от ЕС е дреболия за огромното мнозинство от външния свят, но отслабването на покупателната способност на европейците, отливът на мозъци и капитал (и къде точно?) – това е от значение. Същото важи и за евентуалните сблъсъци между местни жители и мигранти, дори само защото подобни демонстрации биха могли да избухнат по целия свят в подкрепа на тези, които не са местни.

И накрая, парите. Европейският съюз е съсипан от опита си да изтощи Русия военно. Америка е просто съсипана от навика си да печата пари и да живее над възможностите си. Какво ще стане с долара и еврото - да не говорим за факта, че Глобалният Юг, вече впримчен в битка със Запада заради санкции и мита, бавно създава своя собствена алтернативна финансова система.

Сценариите за възможни катастрофални бъдещи развития са от съществено значение за сериозната политика и бизнес и те ще бъдат поръчвани. Ентусиазирани анализатори ще се включат в процеса и ще се провеждат различни конференции за обсъждане на подобни въпроси.

В крайна сметка, безкрайното повторение на думите „Запад“ и „колапс“ (или поне „упадък“) ще стане част от самия този колапс, защото той ще се настани здраво в съзнанието на хората по целия свят и ще повлияе на вземането на решения.

Автор: Дмитрий Косирев