САЩ се противопоставят на плана, ръководен от Европейския съюз (ЕС), за ​​разширяване използването на замразените руски активи в страните от Г-7 в подкрепа на Украйна, според запознати източници, цитирани от Bloomberg.

Американски представители са информирали европейските им колеги, че засега няма да се присъединят към инициативата. Това е станало по време на разговори в кулоарите на срещата на Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон миналата седмица, съобщават източниците на агенцията.

САЩ са посочили рисковете пред пазарната стабилност като причина за нежеланието си.

ЕС се опитва да убеди страните от Г-7 да се присъединят към плана да се използват замразените активи на руската централна банка като обезпечение за набиране на заеми в размер на 140  млрд. евро за Украйна.

Европейската комисия (ЕК) подготвя проект на механизма, но няма да го публикува, преди лидерите на ЕС да дадат одобрението си. Това евентуално може да стане на среща на върха в Брюксел по-късно тази седмица.

Американският отпор съвпада с подновените усилия на Белия дом за спиране на боевете в Украйна. Президентът Доналд Тръмп прие украинския лидер Володимир Зеленски във Вашингтон миналата седмица и обяви планове за среща с Владимир Путин в Будапеща в близко бъдеще, след като двамата разговаряха по телефона.

През септември американският министър на финансите Скот Бесънт заяви, че САЩ са отворени да използват замразени в САЩ руски активи на стойност около 5 млрд. долара. 

Колебанието на Вашингтон вероятно ще окуражи страните от ЕС, които изпитват съмнения към плана и особено Белгия. Брюксел съхранява по-голямата част от замразените руски активи и предупреждава, че използването им може да предизвика лавина от съдебни дела и да изложи правителствата на огромни задължения, които да дестабилизират доверието във финансовия център на Европа и дори да отслабят еврото.

Европейската централна банка (ЕЦБ) също изразява подобни опасения.

Лихвените приходи от замразените руски активи вече се насочват към Киев. ЕС сега проучва заеми, обезпечени със замразените активи, като начин за освобождаване на значително ново финансиране. 

Същевременно ЕС е отправил някои предложения към премиера на Словакия Роберт Фицо, за да го накара да отмени ветото си върху 19-ия пакет от санкции срещу Русия. Фицо няма възражения срещу самия пакет, който е насочен към руския втечнен природен газ, петролната инфраструктура, сенчестия флот, платформите за криптовалути и движението на руски дипломати в границите на Съюза, но повдига въпроса за цените на енергията, автомобилостроителния сектор и конкурентоспособността.

Тези въпроси, казва той, цитиран от Euronews, трябва да бъдат обсъдени „по същество“ на ниво лидери на ЕС като условие за отмяна на ветото му.

„Не се интересувам от нови пакети от санкции срещу Русия, докато не видя в заключенията на срещата на върха политически инструкции за Европейската комисия как да се справи с кризата в автомобилната индустрия и високите цени на енергията, които правят европейската икономика напълно неконкурентоспособна“, заяви той миналата седмица.

В понеделник председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е изпратила писмо от шест страници, адресирано до 27-те лидери на страните членки. В писмото тя се ангажира да ускори планирания преглед на закона за Зелената сделка, който на практика ще забрани продажбите на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 г. Прегледът първоначално беше планиран за 2026 г. Сега първите резултати се очакват през декември.

Фон дер Лайен също така намеква за корекции в екологичните разпоредби за автомобилния сектор.

По отношение на цените на енергията тя признава, че сметките на домакинствата и индустрията остават упорито високи и варират „значително“ в различните страни, което вреди на способността на блока да се конкурира със САЩ и Китай – страни със значително по-ниски цени на енергоносителите.

За да преодолее разликата, тя обещава да внесе нови предложения „възможно най-скоро“.

Фицо обаче може да реши да изненада колегите си лидери, като предложи свои собствени идеи, което отново може да отложи гласуването на текстовете.